Милите ми теменужки как са нацъфтели!
Като пъстри пеперуди при мене долетели.
Когато с тежки думи пак попари ме сланата,
при тях на чисто и красиво скривам си душата.
----------------------------------- ...
Не подминавай никое ''обичам те'',
обръщай гръб на хорската мълва,
тя, злобата човешка, няма граници,
животът ме научи на това.
Понякога с мечтите се сбогуваш ...
Защо излъга ме така?
А аз - като глупачка - винаги ти вярвах.
Защо сега проливам аз сълза?
Като знам, че няма дя се върнеш.
Защо всички ме съжаляват? ...
След мойта смърт ще плачеш много, зная.
Сълзите ще текат като река.
Ала соленост в тяхното признание -
кому е нужно всъщност след смърта?
Кому са нужни черните одежди - ...
По стиха на Jane_d(Деси Инджева) – „Пробуждане”
Ще те опивам до безумност... със обичане!
Във огнената плът... разбил страстта.
Пълзящ по кожата ти... парещ дъх,
с въздишки разранена тишина. ...
Не се сбогувай с мен на тръгване.
(С разделите на "Вие" си говорим.)
Остави ми само миг преди разсъмване,
докато слънцето крилата си разтвори.
Тогава на пръсти пристъпи в душата ми, ...
Мой друже, сянкатата ти е къса вече!
Банално е да доказва обичта все!
А тя е напълно с ума си и непреклонно
се слива с брътвежа наоколо, монотонно!
Тя, сега пресича тъжна празните площади, ...
Къде си? Търся те, боли ме, няма те.
Обръщам се, стаята е празна, помня те.
Заспивам, а пред очите си ми,
сънувам, а в съня си ми.
Леглото ми, леглото ми на тебе още ухае, ...
Извор на тъга, поток от мъка зла,
ручей от печал, море от скръб горчива
ме заливат и в тях удавено загива
моето сърце, сломено от тегла...
На "сбогом" как да се реша, ...
Танцувай, когато звездите светят!
Танцувай със своята мисъл!
Танцувай сякаш дори не те гледат,
танцувай с думи, докато пишеш!
Танцувай с вихър и със чувство, ...
Отказвам да сведа поглед,
макар слънцето да ме заслепява!
Отказвам да спра да се усмихвам,
макар лицето ми да се схвана отдавна!
Отказвам да отворя чадъра си, ...
Не ме оставяй сама,
не ме оставяй сама в това небе,
в което някога бяхме двамата…
Аз винаги ще те обичам - ти знаеш това…
Запомни, че никога не съм те лъгала, ...
Сега съм празна, нещастна и сама,
героиня в пиеса с тъжен финал.
Загубих мечтите, таланта, дори своя морал.
Сега съм порцеланова кукла
в малък стъклен театър, ...
Мрак далечен в бездната се стича,
изпълнен той е с ужаси и страхове.
Мъглата на нощта душата ми обрича,
в страдание и мъка, изпълнен с грехове.
Очите си затварям и не виждам светлината, ...
Листата са жълти, кафяво-червени.
Подрежда ги вятърът в ямб и дактил.
Като прелетна птица гнездото студено
оставям. Друго къде ли ще свия?
Животът е скитник. Асо във ръкава ...
Къде да си оставя багажа стар -
предразсъдъци и самолюбие?
В пътната ми чанта струпани са и пречат.
Да се обърна наляво ми пречат.
Да погледна вдясно – пак отпор. ...
Обичам да гледам дъжда как се стича
по неравната повърхност на стъклото
и образува криволичещи,съвсем несъвършенни очертания.
Идва изведнъж и всичко променя...
Обичам да гледам дъжда през прозореца в твоята стая...
ДА МОЖЕХ ДА ПРЕМАХНА ТВОЯТА ТЪГА
С ОМАЙНА БИЛКА, ИЛИ ПРЕГРЪДКА НЕЖНА,
КАТО ВЪЛШЕБНА ПТИЦА, РАЗМАХАЛА КРИЛА,
ДА ТЕ ПОНЕСА СЪС МЕН КЪМ НАШИТЕ МЕЧТИ,
ИЛИ НАЗАД ДА ЛИТНЕМ КЪМ СПОМЕНИТЕ ПРЕЖНИ. ...