Не ме обричай в скучното си ежедневие.
Във делника ти неочаквано ще те връхлитам.
Разхвърлена в очите ти без срам и примирение,
в откраднат миг, по мъничко ще те обичам.
Не ме изричай в закъснели обещания. ...
Да те жадувам
Растеше в лазура сянка жадувана,
в пламнали зеници, мечта несънувана.
Донесе ми живота, пролетта,
с длани въздушни откри нежността... ...
Аз зная как родило се е утрото горещо
след нощната целувка на бялата луна.
Дали наяве? А може би в съня те срещнах.
Ръката ми не иска пак сама.
... ...
Аз не винаги съм красива.
Аз често в истерия изпадам.
Не съм оная, всеотдайна и недива,
аз съм сянката, дето в другите пропада.
Аз не винаги казвам истини, ...
Билет, еднопосочен, донесе ми съдбата,
като потребност някаква, привична.
За него аз разказах на Луната,
а тя засмя се, колко прозаично!
Пак щъркел, ланския, донесе щастие, ...
Прости ми, Боже! ГРЕШНА СЪМ ПРЕД ТЕБ!
Чуждия мъж аз пожелах и с чуждия мъж сторих грях.
Грехът ми е голям, сама не мога да си го простя,
обикнах този мъж - макар и чужд,
а той ли, той не ме обича, Боже, ...
Тъгата ми голяма е, че ти не си до мен сега, а някъде със нея пак се скиташ и с нея своя свят делиш. А аз, твоята тайна, отново съм сама, сама в очакване на следващата среща... а такава дали ще има. Ограбено е моето сърце, ограбено и болно, че пуснах те във моя свят, макар да знам, че с нея ще останеш.
Алено бяла бе нейната кожа
и искрящо кафяви й бяха очите
ръката хвана безстрашно ножа
и една след една закапаха сълзите
бялото стана кърваво червено ...
Когато погледнах към стаята - Тя беше празна.
Когато погледнах към снимката - Тя беше размазана.
Когато погледнах картината - Тя нямаше вече лице
Когато погледнах часовника - Той не искаше вече да спре....
На старата рокля отминало беше времето. ...
Благодаря на nick68, че ми даде повод да го напиша!
Кoгато ти се случи да заплачеш.
Когато във душата ти вали,
опри глава на мойто рамо
и нека заедно да потъжим. ...
Ех, душицо моя, защо отново страдаш?
защо чуждите грехове отново ти плащаш?
Не се ли умори да изпитваш болка и грехота,
илюзии напразни... Всичко но не и свобода!
Сърце... Моля те, искам да се спреш, ...
Слънцето пада с трясък,
настъпва непрогледна тъмнина,
сърцето ти проядено се къса
и напразно търсиш изгубената светлина.
Пълзиш на колене в праха и молиш, ...
Провокирано от коментара на Джекил (Иво) оставен под мой стих:)
"А ти без мен какво загуби?"...
ето, отговарям ти:
Като изгубен в мрака,
като оранжева котка, ...
Ти, която още прощаваш старите грешки,
сега чуй откъде ти нося глас.
В глад, студ, кръв, шум и печал,
не си изпаднала под чужда власт
и сърцето ти не притежава крал. ...
Невинност като утринна роса блестяща,
светъл порив към небето устремен.
Зората лъчезарна като сребърна коприна
те оставя тих, замислен, запленен.
Хладен полъх спомени нашепва ...
Никой като тебе не успя
да надникне в моята душа.
Ти не само прекрачи прага,
дори се разходи и ремонтира...
П.С.: Събудих се с тази мисъл! Стори ми се много интересно, понеже не помня какво сънувах! :)
Твоето начало - моят край
> Лутам се и търся изход от това, лутам се и чакам някой да ми каже, че това е просто един кошмар.
>
> Не мога да срещна ничий поглед - всеки глава обръща на страна.
> ...