Poesía de autores contemporáneos
Някога заедно! 🇧🇬
хората навън да видят.
Колко истинска е тя?
Ти надеждата отне ми,
но не те виня сега. ...
Кръстопът 🇧🇬
но ми дава сили да живея.
Сърцето ми, обречено на самота,
ми напомня, че единствено за теб копнея.
Погледът в очите ти изпълнен е с презрение, ...
Алкохолна самота 🇧🇬
мислейки за теб и твоята последна прегръдка.
От очите ми капят горчиви сълзи,
но не за теб, а за това, че в мислите ми още си.
Всеки път, когато видя твоето лице, ...
Целувката на Слънцето 🇧🇬
Прехласнати във облака намръщен,една жена и нейното юначе,протягат две ръце за хляб насъщен,небето е готово да заплаче!
Но капне ли една сълза от него,ще скрие ли на суша с ...
Не помня коя съм 🇧🇬
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.
Капсулирам се в стъклена сфера. ...
НА ПОЕТИТЕ В ОТКРОВЕНИЯ 🇧🇬
стиховете ви под кожата ми парят.
Вечер ме събуждат като тропот,
сутрин ме приспиват до измаряне...
Аз не ви познавам като визия, ...
Вместо извинение 🇧🇬
Хора отиват на работа. А аз се прибирам.
Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.
Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.
Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се. ...
МИНАВАТ СИ ГОДИНИТЕ 🇧🇬
нахлуват спомени - гора,
в която слънцето проправя си
пътечки - слънчеви петна.
Минават си годините. И нещо ...