Отиде си... Потъна бавно в мрака...
Отиде си, не се обърна ти дори...
Отиде си... а как исках да почакаш...
да ми простиш и пак мой да бъдеш ти...
Отиде си и скри луната и звездите... ...
Сиво е. Всичко около мен е сиво.
В тази гледка няма нищо красиво.
Кажи ми, приятелю, между тази тълпа,
как ще пробиеш път на любовта?
Кажи ми, другарю, защо се стараеш, ...
Вече е твърде късно да ме обичаш...
Твърде късно е да се кълнеш...
Отдавна вратата към сърцето си за теб заключих...
Отдавна казах ти на друга щастие да дадеш...
За теб нещата изглеждат някак прости... ...
ФАНТАЗИЯ НА БОЛКАТА
Удавих се във извора и думите пресъхнаха.
Напуканите устни се целуваха с горещи камъни.
Душата ми шептеше името ти и издъхна.
Измислени сме с теб и няма ни. ...
Живота бързо си лети, а къде си ти, къде си ти... любов... може би?! Часове се нижат кат маниста на гердан, а къде си ти, къде си ти... любов... може би?!Караме бързо колите си, харчим с лекота парите си, сълзи и срещи не броим, а къде си ти, къде си ти... любов... може би?! Скъпи джипове и дънки вп ...
И тази вечер си толкова красива,
черен грим и скъп парфюм,
и ахват всички, видят ли усмивката игрива,
влизаш в стаята, като звезда от Холивудски филм.
Ти винаги си обградена ...
Да обичаш, а да не си обичан,
това е много тежко изпитание.
Да почиташ, а да не си почитан,
това си е сурово наказание.
Да прощаваш, а да не ти прощават... ...
Липсват ми очите ти...
Само твоят поглед така ме разтреперва.
Липсват ми ръцете ти,
на които се предавам, изтощена от чувства и мисли,
всяка бореща се да те забрави, а не може... ...
Оставете ме сама! Не искам нищо от
живота! Искам само да плача, да викам,
да дера! Искам само него, а живота ми
го отне!
Искам сама да заспивам, сама да стоя! ...
Сбогом, майчице, прости ми,
че тръгвам си от тебе днес,
но моето сърце крещи ми -
"Върви през реките и гъстият лес ! "
Не искам, майчице, да тръгвам, ...
Във стиха долавям музика вълшебна,
тя като листата ветроноги нежно шепне,
за онази малка босонога мечта,
стиснала сърдечно, меко човешката ръка.
И в музиката стиховете снеголомно се преплитат, ...
Под гъстата лоза на оня двор,
сълзите на дъжда ще коленичат
пред блясъка на древен метеор -
следа от непокътната поличба...
Под пукнатите плочки е бумтеж. ...
Къде си без милувка ничия,
с надежда си за ласка нечия!?
Дете, захвърлено пред ничий праг,
невинно, виновно като нечий грях!
Обречена и мъничка душа, ...
Във жега изнурен, градът е хвърлен.
Умират улици от жар опърлени.
От зноя дълго търсят те покоя.
И знаят, края няма да е тоя.
Ще дойде облак дъждоносен. ...
Хората се срещат...
... и срещнаха се двама души...
в момент на слабост... липса... самота.
Намериха се... не случайно...
откриха се... в делничната сивота... ...
След мен остана пълен пепелникът
и празното легло с изпран чаршаф.
Прибрана масата, чиниите - измити,
а всяка непотребна вещ - във шкаф.
Последен поглед, всичко ми е мило - ...
Забравил си за нежността в очите,
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...
За любовта, окриляла сърцата, ...
Какво обичам и какво харесвам,
естествено, си нямаш и представа...
За теб е важно да не се отплесвам...
По твойта кройка всичко да го правя...
Това, че всяка вечер ми се иска, ...
Ин и Ян са тука, на Земята!
Те търсят се, все още не изгубили
надежда свята, че свойте светове
в едно ще слеят. Забленували
един за друг, Всемира преобръщат ...
В очите ти, по-бляскави, от радост засияли,
оглеждаха се моите очи, нима?
И се задаваха безброй въпроси:
Коя си? Ти ли си? Не си?
И трепет и вълнение обземат ме, ...
Вятърът е скитник между звездите,
въображението - полет към мечтите,
а часовникът - "куковиче гнездо", опустяло,
защото времето отдавна е спряло
и над космическото мъртво вълнение ...