Poesía de autores contemporáneos
Незавръщане 🇧🇬
*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета. ...
В ума ми скромен винаги звучи 🇧🇬
гласът ти мелодично и омайно.
Проникват трелите ти всеотдайно
като звънтящи слънчеви лъчи.
Гласът ти мелодично и омайно ...
Математически е ясно всичко! Честно! 🇧🇬
(не я обичах, ако трябва да съм честна),
животът следва логика последователна -
уж мерим точно, а крива винаги е сметката.
Не спираме и уж напред вървим, ...
Някога и сега 🇧🇬
Пишех и сама си ги четях.
Пред приятелка една споделях, плаха:
“Виж, отново вдъхнови ме тоз инат.“
А вдъхновение не липсваше, признавам. ...
България на три морета 🇧🇬
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...
Когато локвите кървят 🇧🇬
ужасно много мина, за мен е пресна рана,
най-трудно е да чакаш сърцето си отляво,
изпием ли си чая, аз – свивам, ти – направо.
Очите ти търкалят в небето портокали, ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 7 🇧🇬
Сузи се протяга. Спи с едно оченце.
С две не се полага. Мърда тя с ушенце
и глава надига всичко да проучи.
Майка е! Не стига само да мяучи. ...
Живее в мен едно добро Човече 🇧🇬
Живее в мен едно добро човече и нищо съвестта му не гризе,
и биричка си сръбва всяка вечер – и много често пие без мезе,
прощава с кеф отминалите болки, посреща неизбежните беди,
върти безкрайни римни обиколки и стихчета по цяла нощ реди, ...
Празн(ичн)о 🇧🇬
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...
Няма го Ной с крилата! 🇧🇬
Милиарди сме.
Гордост – на ос под наклон,
върти Земята.
Мравки пълзят. Хлъзгав склон. ...
Лудият Поет на Варна 🇧🇬
Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек. ...
Стефания 🇧🇬
моята не сбъдната мечта..
Ако все някога във времето бях те родила,
щяхме да празнуваме сега.
27-ми декември, ...
Какво е Коледа? 🇧🇬
чакаме звездата да изгрее.
Вярвайте - Бог винаги помага
и изпраща ни сина лелеян .
Той да ни нахрани с хляб и риба, ...
Опазил ме е Бог да не прихвана 🇧🇬
щом шляпам през поезията боса
и хич, да ме прощаваш, хич не ме...
на теб какъв ти е стана́л въпроса.
... Да бях на пет или на още три – ...
Нейно Величество Римата 🇧🇬
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб, ...
Жената на моя съпруг 🇧🇬
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...
От Айлин за Айлин 🇧🇬
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...
В един последен танц 🇧🇬
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса, ...
Избор 🇧🇬
подлага човешките земни създания
на избор: с ума, към логични решения
или пък с душата – с духовни прозрения.
19 часът 28 ноември 2022
Et cetera 🇧🇬
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...
По пътя няма други знаци 🇧🇬
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...
С триста мелници на час... 🇧🇬
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
Момче на Морето 🇧🇬
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...