АЗ, ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
... тъй носи градската мълва, че съм пияна откачалка,
че спя в таванче три на два, и пенсийката ми е жалка,
че хляб на вересия ям – с три бири! – пак на вересия,
че влизам в килнатия храм – парите в дѝскоса да свия, ...
Срещнахме погледи мълчаливи
в коловоза на мартенско време.
Навън беше бяло... в душите красиво,
любовта обгърна ни с романтичното бреме.
Нима някой от нас беше виновен, ...
Ракетите от запад не убиват!
Те са светлоръсещи букети!
Носители на свободата- име имат
и са навсякъде с Поклон приети!
Куршумите от запад са хуманни ...
С жена ми бях на парти тази зима,
а там видях един красив обект.
Изпъкваща красавица - за трима!
Израснала без никакъв дефект.
Изпратих й с усмивка два флуида. ...
Тарикатка Данка, си е малко мързеланка.
Може да е мързелива, но пък прозорлива.
Винаги в игрите побеждава и по гайле ѝ става.
А децата мили, все вода студена пили!
Днес обаче всички, ще са мънички лисички. ...
ГРЕБНЕТЕ СИ ОТ МЪДРАТА ВОДА
... от кладенеца тих на мъдростта и аз си гребнах мъничко черпаче,
тъй се научих болки да чета, щом благ човек край мене горко плаче,
да се зарадвам с умния човек – със обич да погледна на глупака,
или да го отмина с присмех мек – от мене той едва ли друго чака, ...
Аз искам бавно всеотдайно да те любя
и да усещам твойта топлина.
В ръцете ми да се разтапяш до полуда,
отново да те вая във нощта.
Внимателно и нежно да докосвам ...
Ще избягам от теб някой ден. Под ръка,
най-безпътната мисъл ще хвана.
И додето до три пъти: — Сбогом! – река,
ще ме скрият нощта и Балкана.
И по пътища, дето за мене не са ...
Гостенка
Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,
а колко дълго аз те желаех, теб чаках.
Със слънчев лъч ме събуди сутринта,
отиде си студената зима, аз те дочаках. ...
НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА
... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура, ...
Изпод вежди свъсени яростно надничах.
Докрай всяка мисъл без свян разсъбличах.
Отражението свое в двубой призовах.
Отколешен противник в него припознах.
На дуел го предизвиках, за да го разпна, ...
Със стъпки нежни в живота ми се връща
тя, сияйна, с капки дъжд и отрупана с цветя.
Сърцето вледенено бавно и с любов прегръща
свикнала в живота ми да носи светлина.
И хоризонтът пред очите ми разстила ...
ЖЕНА ЗА МИСЛЕНЕ
Излъжи ме красиво, че още си влюбена в мен.
Ще повярвам на твоите, толкова хубави, думи.
И, додето ти гледам прекрасната рокля от лен,
ще мълча, по-загадъчно даже от древния Руми. ...
Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите. ...
Днес, е добре да направиш
някой, когото обичаш, щастлив!
Да му протегнеш ръка без прегради.
Да го приемеш, като скъп и любим.
И тъй като най-близко си ти до нещата ...
НЕ ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ОТ НЕБЕТО
... не всекиму се дава от небето
да остарее благо като мен –
във моето шейсет и седмо лето
белее ми се ризката от лен, ...
Понякога се чувствам, като кученце,
когато ти си някъде до мен.
Оглеждам ти краче, ръчичка, дупенце,
и някак си се чувствам разтопен
от нежност, за която думи няма, ...
Тя не носеше грим или някакво фино червило.
Не разбираше дамите, свели глави над черпака.
Не понасяше някой да казва „Обичам те, мило“.
Тази силна жена преди няколко века поплака.
След Големия взрив си е сплела косите на плитка ...
Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга ...