Аз искам да горя от тази прелест
и с плам да те сънувам в зимна нощ.
А в твоя студ да стискам зъби с челюст –
възкръснал от красив и бял разкош.
Смирен трептя за всички земни сили, ...
Загърбих суетата си до стон,
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...
АКО ИИСУС РОДИЛ СЕ Е В НЕДЕЛЯ
... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,
в туй време твоят смахнат телевизор дискретно да ми бърка във ума, ...
Ставали по Коледите чудеса!
Трябва само да си отгледате мечта.
Да я пуснете към небесата!
И ето я в реалността мечтата!
Та и аз отглеждах си мечта. ...
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
И пак ще поемеш по пътя далечен
със вятъра и с развети коси.
Не слушай дори да ти казват "обречен"
животът е там където си Ти.
Животът е светеща улична лампа, ...
Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове, ...
Може би тихият Ангел, наречен Душа,
знае траекторията на нашето пътуване,
назовано Съдба.
Може би идването ни на тази Земя
следва божествен сценарий ...
С ТИХО ТВОРЕНИЕ
ще започна тази нощ свята-
за онези неща, които ни сгряват душата,
за онова що върти на живота ни колелото
и с една благодарност и молитва...защото- ...
Подаръци ще има за децата,
Бог Исус в светъл час се роди,
дари ни любовта и добрината,
от злото всички Той освободи!
Научи ни на човещина, смирение, ...
Тя няма да си тръгне, ще остане
със откровенията си " нахални " .
Ще ме погали пак с ефирни длани,
духът да не петнят дните печални.
Неукротим е живият й пламък ...
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/
Не Те познаха, Господи, а Ти
обичаше до дъно и палача.
И не разбраха колко Те боли,
задето грях света ни е затлачил. ...
КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК
... да се завърна някога по мрак
и да ми скръцне прочката позната,
когато баба прави козунак –
и задъхти на мляко в одаята, ...
От дупката на коледен чорап
изскочиха от радост две пръстета
и що да видят – празничния град –
накичен, блед, предколеден и свети...
Разбира се, че помня – още как! ...
Дори не каза как ще сложиш края
и как ще ми обърнеш рязко гръб.
Когато ме убиеш с хъс пред стая,
в която си била стократно с друг.
Какво ще правиш вече ти и с него, ...
Намирам себе си в думите, които премълчаваш.
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!” ...
БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ
С ботушки шик и шапка идиотка,
със шалче, завъртяно на врата,
с боксьорска стъпка, пъргав като котка,
във София пристигнах заранта. ...
Късметлия бил е мъдрецът Диоген,
тръгнал е в хубав, слънчев ден,
преди много, много века,
с фенер да търси сред хората Човека.
Ех, Диогене, приятелю мой, ...
Януари чак дъхът смразява,
ритуалът е за хора с буйна кръв.
Шествието към реките тръгва,
с ход тържествен попът води всички пръв.
Сутрин хванати за раменете ...
ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,
с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,
стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм, ...
Ако трябва да се върна в друго време
и храбро да убивам хора с меч.
Ще бъда само твой и много верен,
за тебе да препускам с кон далеч.
И даже, ако трябва кръв да лея – ...
Небето е синьо, ледът пък студен.
Сутрин с цигара си пия кафето.
Все още се случва да бъда смутен,
когато и както, защото, където...
Мога да паля слънца във очите, ...
Миражи ме притеглят сладкогласно,
фалшива красота струи от там.
Старанието ми ще е напразно
и в тях любов без смисъл ще отдам.
В мъглите на съдбата ще потъна ...
Що е по-силно от обич и омраза?
Тази неусетно покоряваща душата зараза.
Откъде се появи и няма ли жал,
че всяко кътче на ума ми е обладал?
Той е видение с дъх на шоколад, ...