Poesía de autores contemporáneos
Полазник от Небето 🇧🇬
... усещат всичко старите ми кокали, щом ме пробудят Третите петли –
добра ли ще е зимата, жестока ли? – в душата ми бял сняг ли ще вали,
дали дошло е време за умиране? – или ще ме забрави Господ? – жив,
да купя масълце – и бучка сирене! – че да ми спретне мама кадаиф, ...
Коледен хербарий 🇧🇬
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна, ...
Раздяла 🇧🇬
Добре.
Но нека да е
през средата.
И тогава ...
Жената с бялата "Nokia" 🇧🇬
– Номерът не съществува! – джиесемът изсумтя.
И го тряснах – луд и улав, във кашпата за цветя.
Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.
Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка. ...
Хляб от думи 🇧🇬
... все по-успокоен – и благ,
дори и някак си по-мъдър,
седя на своя къщен праг –
с надежда утре пак да бъда, ...
Едно дете ми свири на пиано 🇧🇬
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души, ...
Любовта 🇧🇬
сърцето с парещи стрели,
вълнува те и ти говори
за щастие и за мечти
А пък Съдбата се усмихва ...
Кралят на мача 🇧🇬
... да бе ме кръстил тати Лео Меси
или – защо пък не? – и Мпапе,
тя – мама, щеше питка да омеси! –
да каже: – Тръгвай за Катар, хлапе! ...
"И" като истина 🇧🇬
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.
Всъщност й вярвам, ...
Случка без елен 🇧🇬
е паркирана в града.
Не със кон или магаре,
ама пълна със чували.
Има старец до шейната, ...
Зима 🇧🇬
искам пролет и цветя,
остани при мен, любима,
когато пак ще полетя!
Душа за рози бленува, ...
Коледна мечта 🇧🇬
Коледният дух далече е от мен.
Горчилката от безжалостно отнети
дванадесет усмивки нагарча ми и в този ден.
Зеленото е знак за младост и безгрижност, ...
Нощтна рапсодия 🇧🇬
разлято е мастилото на сенките
и водните бои на страховете.
Летя във средната дистанция
кога е толкова населено небето, ...
Стрелата ти е плам, с вълшебен връх 🇧🇬
и мигом в моето сърце прониква.
Дори не чул и полета й в лъх,
а ето и душата те обиква.
И мигом в моето сърце прониква ...
С топли чувства… 🇧🇬
и просто ще се сгушим в тишината.
И твоите две хубави очи
ще вникнат в мен по пътя към душата.
И твоите тъй хубави ръце ...
За седем добри небеса 🇧🇬
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
Йосиф Сталин 🇧🇬
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
Вълча песен 🇧🇬
... с кученцето на съседа раснем във един приют,
аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –
с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,
нощем вием си във входа на чист български език, ...
В царството на сънищата 🇧🇬
пълни с блян и суета,
се разхождаха мечтите грешни
по-красиви от нощта.
Те докосваха с любов сърцето, ...
За нас си... 🇧🇬
лъвица буйна или спокойна
като уравновесен кантар,
но с нас си Амазонка дива
във водовъртеж, вода отровна, ...
Подарени мечти 🇧🇬
светлина, играчки!
Дрешки и мечета!
Слончета и кончета!
Бляскави елхички! ...