Недей да бързаш да влизаш в сърцето ми,
мисли ме за луда, но трябва ми време.
С всеки твой жест, когато докосваш лицето ми,
ме караш да искам да бягам далече от тебе.
Докосвай ме бавно и с плам говори ми, ...
Пак съм ранена,а ти пак бършеш моите сълзи,
пак ти,приятелко любима ,не ме оставяш,както правили са много други преди.
Защо седиш на колене до мен и се опитваш да ме успокоиш,
защо не седнеш,и с истината в очите не ме кориш.
Колко години вече разбирам,че като тебе друга нямам, ...
Исках да бъда звезда,
после исках да съм слънце в нощта,
исках да бъда толкова много неща,
но никога не бях помисляла това,да бъда другата жена.
Чаках да спре да боли,чаках,но всичко бе както преди. ...
Повярва, когато ти казах,че щастлива съм без теб,
повярва и,че друг топли леглото до мен,
повярвана всяка лъжа,а нищо не бе така!
Маска като на карнавален ден,
лъжа след лъжа,типичното за мен. ...
Написано от f -31(Креми) и Романтик(Христо Костов)
Завърна се бързо със буйния вятър
нашепваш ми нещо с усмивка сега
и аз те посрещам, ти мой ненагледен
с целувка докосвам те - хайде ела. ...
Магичен залеза се спусна в нюанси аленочервени. Отпратил дневната покруса с надежда за безброй промени. Изваян ключ - ръце горещи, отключващи с едно докосване, нощта пред пламъка от свещи, знаеше сама въпросите. Дочакали с целувки полунощ, приятно влажни в миг се сляха. Луната ярка като златен грош, ...
Ще те накарам да ме обичаш,
за да разбереш колко много ме боли.
Ще те накарам без глас в съня си да ме викаш,
да крещиш когато си тръгвам "Обичам те,Обичм те,върни се ти!!!" .
Ще си тръгна и няма да се обърна дори и за миг, ...
Да съм жива - с тебе да живея!
Да съм име - тебе да зова!
Да съм ручей - в теб да се разлея!
Да съм огън - в тебе да горя!
Да съм слънце - тебе да огрея! ...
Ние с теб никога не сме общували взаимно
дори сме се мразели макар с поглед... миловидно
сега не знам какво ще правиш
вземи ме веднага и себе си ще опазиш
от много време страстни мисли спрямо теб главата ми владеят ...
Истината капе по голите стени.
Образи се стичат в дървено корито.
Живото трепери зад ъгъла! Дали
тогава още някой ще ме иска?
Въпросите се нижат в златна броеница. ...
Ето я стаята, сбрала във себе си хиляди образи, мисли, мечти. Ето стените, във хиляди белези - раздрани тапети от голи души. Ето я стаята - в нея се крият парещи чувства, отровна тъга... Ето кушетката - в нея се вият минали грешни, любовни тела. Ето я стаята, пазеща бляскава тайни, живот...Убиец! Бо ...
Отначало беше хаосът, после земята,
и редом до мъже и жени, Бог създаде децата.
Те са най-голямата ни надежда ясна,
в бъдещето им звезда проблясва.
Вечно съзтезание във вечната наука? ...