Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Бащината къща 🇧🇬

Ти тръгваш си и се завръщаш при рода,
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

754 1

Ура! 🇧🇬

Познатото усещане-в окопа.
И враг повярвал в своята победа.
Остава му обаче да прескочи
най-важната, последна педя.
Която педя бива я в това ...

rawiri

Poesía

904

Ода за моето мишле 🇧🇬

... в утрото на светла ера нещо пишех си в тефтера
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...

Валери_Станков

Poesía

594 2 5

Чувам мрака как ме вика 🇧🇬

Чувам мрака как ме вика!
Усещам как ме завлича
надолу! Не мога да се
върна нагоре, защото
нещо лошо ще ме погне! ...

Zeplay

Poesía » Otra

563

Детство мое 🇧🇬

Помня още дните дълги,
озвучени с радостен вик,
на деца безгрижни и засмени,
живеещи за своя миг.
Усмивките смели и красиви, ...

МихаТренчева

Poesía

670 1

Хакер 🇧🇬

Като всяка друга внезапна идея
и вчера една в главата ми се зароди.
Аз, както мога и с компютър умея,
защо да не стана кибер техник?
И започнах да ровя в интернет протоколи, ...

puntina

Poesía » De humor

942

По слънцето не стреляйте, боли 🇧🇬

Небето болно е и трети ден
изкашля тежък, мокър сняг в калта.
Чух „Свраката“ довършвал си Моне́
под сини сенки, с няколко палта.
Градът угасва в бели цветове, ...

КрасимираЧакърова

Poesía

1.5K 7 10

Като езичник, който не подбира... 🇧🇬

Като езичник, който не подбира
красивите слова, се чувствам днес.
И може би пред тебе губя чест,
и се разстройва звънката ми лира.
И може би пред тебе губя чест, ...

agferdousi65

Poesía » De amor, Otra

1.2K 4 8

Спомен 🇧🇬

Приятел имах, бяхме двама —
детенце аз, меченце той.
Играехме си, спяхме двама —
детенце аз, меченце той.
До мене Мечо пак седеше — ...

МинкоАндонов

Poesía

1.2K 5 7

Не пускай есента 🇧🇬

Не пускай есента в сърцето,
сезон е - мъртъв и суров.
Ще шета със коса, додето
изскубне всякаква любов.
Не гледай, че подбира багри, ...

Eleya

Poesía

1.5K 2

Молитва за България 🇧🇬

... Родината, която си поисках – да ми я прати Бог, не пожела –
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...

Валери_Станков

Poesía

694 3 2

Граница 🇧🇬

На границата
между нощ и ден
е тихо и красиво...
На границата
между ден и нощ ...

ЛюдмилаДанова

Poesía » Filosófica

692

Спри време 🇧🇬

Навън е мрачно и вали,
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти ...

M1234567891

Poesía

1.6K 8 27

Рада – дъщерята на Родопа 🇧🇬

Продавал шаяк и гайтани
търговецът от планината.
Но се оженил родопчанинът
и рожби седем от жената
той имал. Вълчо Казалията ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

1.4K 5 18

Старите кучета 🇧🇬

Старите кучета обикновено умират през есента, или пък ранна зима
Когато всичко се оголва и става скучно.
И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.
Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.
А младите кучета ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

848 1 5

Надежда за утрешния ден 🇧🇬

Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

1.7K 7 11

През лятото 🇧🇬

набъбнали от сладки сокове
пред пръсване
взиращи се без колебание
в отразените си образи
върху острите ножове ...

malkatamiss

Poesía

1.2K

Вампири на нощта 🇧🇬

Задушница
Мъглива нощ
Нарастваща луна...
безпътица
Тъй тъмна мощ ...

свещен_огън

Poesía » Otra

815

Ако те има 🇧🇬

Ако те има в моя ден,
тъгата във вързоп ще свия.
Сълзи, изгарящи лицето,
с ръка небрежно ще изтрия.
Ако те има в моя ден, ...

Ромашка

Poesía » De amor

1.4K 4 5

Сянка в небето 🇧🇬

Навързах въздуха ви в броеница.
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани, ...

МарияДимитроваБел

Poesía » Filosófica

883 4 9

Случайно на гара Варна 🇧🇬

Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

1.1K 1 4

Бездушница 🇧🇬

Два пръста тишина и кока-кола.
И барманът с усмивка ми наля.
Усмихнах се и аз, ужасно гола,
по мен снежецът кротко заваля.
Дори за миг не се съмнявах в рая, ...

КрасимираЧакърова

Poesía

1.3K 4 2

За оръжията във войната на Путин 🇧🇬

Днес, за всички не е тайна,
че изпращаме в Украйна
каски, пушки, байонети
и дори… гранатомети.
Но не знам защо го правим ...

Yuri

Poesía

984 2 16

Морето на живота 🇧🇬

Морето ме целува днес с вълните.
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.
Мечтая светлината да запазя. ...

thedac

Poesía

578 2

Кажи ми, ветре, що е самота 🇧🇬

Кажи ми, ветре, що е самота?
Аз зная, че си винаги самотен.
Докосваш всяко кътче на света,
но пак оставаш си съвсем сиротен.
С камшик пришпорил яростни вълни, ...

vega666

Poesía

749 14 6

Архангелова задушница 🇧🇬

Висне небето. И тежка е датата –
облак насред календара.
Знам, че животът ни пепел и вятър е,
зер доживеем до старост.
Свещи догарят – писма към отвъдното. ...

JujuBuju

Poesía

1.5K 10 15

Оръжия за Украйна 🇧🇬

Позорна политическа игричка –
опасна, безкритична и продажна,
без да попитат мене, тебе, всички,
защо не бива и защо е важно
мирът да търсим, не да ври войната ...

zelenaradost

Poesía

615 2 2

Мечтая си 🇧🇬

Мечтая за малко докосване
И есенен, свежичък дъжд,
За две ръце, протегнати към мене
И прегръдка, случила се изведнъж.
Мечтая си за шепа спомени, ...

Глухарче

Poesía » De amor

877

Назаем 🇧🇬

След толкова обиди и закани,
остатъци от празничния шум,
след клетвите и парещите рани,
и истините, казани наум,
остана ли поне искра надежда, ...

Елка

Poesía

1.5K 17 30

Благородна завист 🇧🇬

Как "завиждам", направо ще кажа,
на доволните земни души.
А пък мойта без жал се руши
от въпроси – бабуни в паважа.
Явно вечно се нося във транс, ...

dansyto

Poesía

654 1 1

Това е нужно само! 🇧🇬

Не чакай силите да се изчерпят
и да изгасне пламъкът в очите!
Не чакай да се уморят нозете,
а поеми по пътя към мечтите!
Тръгни, когато най-не вярват в теб! ...

ДаниелаВиткова

Poesía » Otra

1.4K 3 7

Оптимистично 🇧🇬

А някога безсмъртни сме били,
един език говорили сме всички.
Днес търсим из бунищата следи,
затрупани под модните привички.
Прощаваме си трудно. О, слепци! ...

ninasar

Poesía » Civil

729 3 12

Сън 🇧🇬

Тази нощ сънувах водопад от звезди,
които посипаха косите ми бели.
Лунен прах покри земята изведнъж
и полепна по моите длани.
Стана светло и много красиво. ...

LuluSana

Poesía » Otra

1.4K 2

Ода за мъжете 🇧🇬

Мъжете са крилете на сокол,
които реят се във висините,
безбрежен исполински ореол,
пазител безрезервен на жените.
Мъжете - старо отлежало вино - ...

Ромашка

Poesía

670 5 5

Мълчалива задушница 🇧🇬

МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА
Край кръстовете няма живи.
И мъртви няма – спят дълбоко.
Наяве и насън – без милост,
от нас изнизва се животът. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

1.5K 9 16

Eдничък съд за живи и умрели 🇧🇬

Дали от всичките надгробни камъни,
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.
Не ми остана риза неразкъсана, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

746 11 10

Архангелова задушница 🇧🇬

Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...

Валери_Станков

Poesía

1.5K 4 9

Приказка... 🇧🇬

Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...

Мариела_Георгиева

Poesía

1.4K 3 4

Задушница 🇧🇬

(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

1.1K 2 4

Любов да ни сгрее сърцата 🇧🇬

Светкавици, трясък и гръм!?
Това не е сън!
В дома, на семейната земя,
срещу мене стои ламя!
Широко отворила очи, ...

Qndov

Poesía » De humor

738

Poesía de autores contemporáneos

Бащината къща 🇧🇬

Ура! 🇧🇬

Ода за моето мишле 🇧🇬

Чувам мрака как ме вика 🇧🇬

Детство мое 🇧🇬

Хакер 🇧🇬

По слънцето не стреляйте, боли 🇧🇬

Като езичник, който не подбира... 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Не пускай есента 🇧🇬

Молитва за България 🇧🇬

Граница 🇧🇬

Спри време 🇧🇬

Рада – дъщерята на Родопа 🇧🇬

Старите кучета 🇧🇬

Надежда за утрешния ден 🇧🇬

През лятото 🇧🇬

Вампири на нощта 🇧🇬

Ако те има 🇧🇬

Сянка в небето 🇧🇬

Случайно на гара Варна 🇧🇬

Бездушница 🇧🇬

За оръжията във войната на Путин 🇧🇬

Морето на живота 🇧🇬

Кажи ми, ветре, що е самота 🇧🇬

Архангелова задушница 🇧🇬

Оръжия за Украйна 🇧🇬

Мечтая си 🇧🇬

Назаем 🇧🇬

Благородна завист 🇧🇬

Това е нужно само! 🇧🇬

Оптимистично 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Ода за мъжете 🇧🇬

Мълчалива задушница 🇧🇬

Eдничък съд за живи и умрели 🇧🇬

Архангелова задушница 🇧🇬

Приказка... 🇧🇬

Задушница 🇧🇬

Любов да ни сгрее сърцата 🇧🇬

Cola