Понеже съм си зодия „Бодлива“,
а ти пък си ми зодия „За мен“,
изправяме и кривата си нива
и дребни мръщолевици за ден!
Филийки не пестя, дебело мажа ...
Топчето черешово гръмна ли вече?
Никой не чака, тича напред в атака!
Знамето българско на бой ги привлече,
Сърцата им тръпнат, тиранин не чакат.
Родината плаче, иго османско на власт, ...
Аз отивам на върха Каймакчалан,
и знам, че няма да се върна.
На канарата, всред простора леден,
ще дочакам своят миг последен.
Ей ме веч в окопа тъмен, ...
АЗ ВЕЧЕ ЗНАМ КАКВО МИ ПРЕДСТОИ
Законът на живота си е прост, во нине, присно – и от памтивека! –
на този свят дошъл съм като гост, и – гостенин, отивам си полека,
с прекрасното и славно "C 'est la vie" вървях си между двете крайни дати,
и нявга там – в крайградските треви, опечален, светът ще ме изп ...
Беше прекрасно, беше красиво,
всичко си има начало и край,
мога само да съм благодарен, че те срещнах отново,
сега вече знам, че съществува това което копнея,
разбирам те и не те виня, ...
Бленувам да съм пъстър, нежен шал
покриващ раменете ти красиво,
да чувствам все лика ти засиял
с усмивката на времето щастливо.
Покриващ раменете ти красиво, ...
Стои горе слънцето. През зимата.
Грее в студените и печални ноти.
Но свети. С все сила. Наполовина…
Студено е в сенките. Само скотове.
Далече са сивите облаци. Скрити. ...
СНЕЖЕН СОНЕТ
Да бъдем тук, се случва по веднъж.
Не пиша чернова – да я поправя.
Подвластни и на страсти, и на нрави
пилеем времето – шиник със ръж. ...
Честита Нова година, приятели!
Бъдете здрави всички и с топли, слънчеви душички!
Няма значение колко е снежно.
Шапката, шалчето колко са меки.
Щом из душата е лято безбрежно ...
ТАМ, КЪДЕТО МЪЖЕТЕ НЕ ПИШАТ ПОЕЗИИ
Скрий се под масата, иди в банята, набери познатия телефон,
ще го чуя – дори да съм пукнал в откачената зимна виелица,
ще ти дойда на рикша, на галера, със трена през Горна, на кон,
ние, истинските мъже! – пристигаме винаги изневиделица. ...
ГЛАШАТАЙ НА БОГА
Цани ме Господ Бог за глашатай, да ви разнасям светлите си вести,
например, че животът ще е Рай! – и Адът няма как да го измести,
със тъпана на градския мегдан да свикам всички живи – и умрели,
мислете си дори, че съм пиян! – с прегракнали до ужас децибели, ...
След поредната измислена година.
(Нали земята може да си се върти дори без календара. Дали?)
След безсмислието на поредните новогодишни празненства.
След отсичането на петдесетте милиона коледни дръвчета.
След изхвърлените тонове храна от ресторантите. ...
В дълбоките дебри планински балкански
градче възрожденско. Софроний Врачански...
Израсло дървото на място „Господното“.
Невиждано чудо гигантско в природата,
застанало гордо на страж пред „Разбойна“, ...
КЪЩИЧКА ОТ КАЛ
... дали е от световната печал? – която върху мене се стовари,
си правя цял ден къщички от кал, дори не ги залоствам с катинари,
на двора с двете сенчести липи кова от чам и масичка за двама,
и в тия светли къщички се спи по-сладко и от в скутеца на мама, ...
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Не съм дошла на свят да се преструвам
и благославям всяка светлина.
Аз с много малко хора другарувам.
Издигам си понякога стена, ...
ЖИВЕЯ С ПРОСТИТЕ НЕЩА
... Бог живее в простите неща, седнал на ръба на световете,
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал, ...
Така не става в края. И без теб
съвсем е мъртъв твоят принц и песът.
А с изгрев ми горчи в дъха кафе –
в поредната илюзия за честност.
Почти възкръсна ти. След друг. ...
Разпръсна се над мене тишината,
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо, ...