Poesía de autores contemporáneos

258.8K resultados

Глас в пустинята 🇧🇬

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...
518 1 1

Дъждът различен е сега 🇧🇬

Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...
841 1

Невъзможното случване 🇧🇬

Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...
1.4K 1

А струните душевни са ми тънки 🇧🇬

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...
776 6 9

Съседите ме чуха 🇧🇬

Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...
913 3 14

Шегата на съдбата 🇧🇬

Някога някъде някак си някой
стигнал случайно завой,
много бил деен и много идеен,
но... бил праволинеен.
1.1K 5 8

Спомени за студените дни 🇧🇬

Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...
713 1 4

Кълбото на световните въпроси 🇧🇬

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
786 4 8

Ден 🇧🇬

Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...
1K 3 2

Завръщането 🇧🇬

Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...
978 3 2

Нощем 🇧🇬

В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва, когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...
881 1

Така 🇧🇬

Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...
1.1K 2

Декември 🇧🇬

Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...
1.1K 2

Не чакай бъдещето да ти идва... 🇧🇬

Не чакай бъдещето да ти идва,
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...
940 7 16

Невъзможна приказка 🇧🇬

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере, ...
1.1K 2 7

Господи, аз идвам! 🇧🇬

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
1.5K 2 3

Бойко за ветото на Радев 🇧🇬

"Ще подкрепя на Радев ветото,
след минута - не ще го сторя,
нали ще изгубя вота от гетото,
мисля ли въобще какво говоря!?"
926 1

Лятото вилня и си отиде 🇧🇬

Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...
538 2 2

О, бетонова земя! 🇧🇬

Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...
961 1 3

Жива вода 🇧🇬

Като изоставена къща в гората,
като прозорче светло в нощта.
Така стоиш ми в душата
и не напускаш изобщо ума.
Като слънце зад облаци скрито, ...
701

Пред бездната 🇧🇬

Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
1K 4 8

Добър живот (по Симеон Атонски) 🇧🇬

Кой е признакът на болната душа
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...
705 3

Зима 🇧🇬

Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...
1.1K 2 1

Пей с мен 🇧🇬

Дефектен съм –
искам сиво стихче за емоционалната яма
преди Коледните празници,
а ми идва песен, J.
Есен, скука, ...
1K 4 7

Мечешка услуга 🇧🇬

Даже децата поквари –
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...
722 1 2

Мрак 🇧🇬

Той е загадъчен и мощен,
непроницаем и незрим.
Кръжи над мен в безсънни нощи –
огромен облак черен дим.
Какво е мракът? Нощ беззвездна? ...
1.2K 6 7

Но този влак… 🇧🇬

Така се случи с нас. Нали?
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти. ...
676 1

Раздвоение 🇧🇬

През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.
Вечер лягам със Снежанка, ...
1.5K

Съм 🇧🇬

Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...
734 1 6

Селфи с елфи 🇧🇬

Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...
732 2 2

Първопричина за самотата 🇧🇬

ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА САМОТАТА
Раздай на тишината думи –
дълбоко в нея ще потънат.
В мълчанието помежду ни
понякога е много тъмно. ...
903 3

Мостът 🇧🇬

Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...
785 2 5

Кат Русия друга няма - 3 🇧🇬

Кат Русия - друга няма -
тъй могъща на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-велики имена!
С Чехов, Пушкин, Айвазовски, ...
830 2 6

Моята първа пенсия 🇧🇬

... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
788 2 4

Стъпките водят към нас 🇧🇬

Някой в снега е танцувал, стъпките водят към нас,
сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.
Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,
гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.
Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам, ...
1.5K 6 14

Аз съм и Тя 🇧🇬

Някой някога каза, Поете
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините. ...
1K 3 2

Обичане, прощаване и даване 🇧🇬

На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване ...
792 3 3

Казах ли ти? 🇧🇬

Казах ли ти колко те обичам?
Казах ли ти,че животът ми си ти?
Че без теб не бих могла дори да дишам
и сърцето ми не иска да тупти?
Казах ли ти как със теб звездите ...
1.4K

И за някого нявга 🇧🇬

... с изтънялото връхче на пламъка,
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане... ...
757 4 10

Поет 🇧🇬

... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
526 2 1