Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Момиче 🇧🇬

Не се отличаваш - така мислят другите,
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...

Хайт

Poesía » De amor, Filosófica

1.5K

В света на полусенките 🇧🇬

Лицето ти е в полусянка,
а устните - преляло в мрака вино,
което някой хищник ще изпие...
Очите ти опитват да прошепнат нещо -
учудено и неразбиращо големи. ...

vega666

Poesía

609 9 3

Свещ 🇧🇬

В сърцето ми отдавна има свещ,
много дълго време огън не видяла…
Ще се намери ли някой с въглена горещ
да я запали, със светлината си бяла?
Фитилът отдавна, отдавна е изсъхнал, ...

Vala

Poesía » De amor

951 1 1

Без интернет 🇧🇬

Без интернет за два - три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...

ДаниелаВиткова

Poesía

606 3 12

Очи човешки 🇧🇬

Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...

morphine_09

Poesía

1K 1 6

На дребно се пилея 🇧🇬

На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

1.4K 4 8

Жълтите листа летят 🇧🇬

Вън е есенно красиво,
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

1.7K 2

Като птица загубила ятото 🇧🇬

Гиздава есен, мъркащо слънце
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...

КрасимираЧакърова

Poesía

875 8 12

Реален живот 🇧🇬

До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...

байГецан

Poesía » Filosófica

826 2

Писмо от един Валери 🇧🇬

... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...

Валери_Станков

Poesía

1.4K 7 10

*** 🇧🇬

колчем
обич хубавее -
и сърце благоговее

rhymefan

Poesía

448

Споделено 🇧🇬

Не ме търси, сега си чужда!
Не ме заливай с ледена вода.
Болеше! Вече няма нужда...
Но може ли да се прости това?

krvelkov

Poesía » De amor

1K 1 1

Вълча отплата 🇧🇬

Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той, ...

geni24

Poesía » De amor

1K 4

Мачкане на дните 🇧🇬

И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...

koli4a.1

Poesía » Filosófica

854

Мой роден край 🇧🇬

Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...

dansyto

Poesía

640 2 5

Слънчогледов оптимизъм 🇧🇬

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...

StanilMarkov

Poesía » De amor, Filosófica

645

Карамелена луна 🇧🇬

Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...

Мариела_Георгиева

Poesía

2.1K 3 6

На прага 🇧🇬

За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...

Скитницa

Poesía » Otra

972 7 18

Отглеждане на душа 🇧🇬

Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...

Лютиче

Poesía

720 1 1

Историята не се повтаря, но се римува 🇧🇬

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...

Хайт

Poesía » Filosófica, Civil

706 1 1

Сърдечен зов 🇧🇬

Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...

Spring_sunrise

Poesía » Del paisaje, Civil

1.7K 1 5

Непразнично 🇧🇬

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

anabel7

Poesía » Filosófica

1.3K 5 7

Мрежата 🇧🇬

...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...

toti555

Poesía » Otra

675 6 9

Хляб за братя 🇧🇬

... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...

Валери_Станков

Poesía

2.8K 22 19

Сърцето ми вземи с обич 🇧🇬

Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

597

Луда 🇧🇬

Сочете с пръст,
наричайте ме луда,
съдете строго
колко съм скандална,
тънете в злост... ...

izi55

Poesía » Otra

638 2

Рокля от дъга 🇧🇬

Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...

ValentinaMitova

Poesía

747

Под шумата на есента 🇧🇬

Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал, ...

vega666

Poesía

1.6K 16 15

Чудо 🇧🇬

Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...

amevren97

Poesía » Otra

1.1K 2

Нищо сложно 🇧🇬

Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...

valiordanov

Poesía

604 2

Дума на мъж 🇧🇬

Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...

jenyivanova

Poesía » Otra

897 12 20

На моята учителка 🇧🇬

В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...

Мариела_Георгиева

Poesía

1.1K 3 10

Орелът 🇧🇬

Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

838 7 23

Есенно настроение 🇧🇬

Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични! ...

toxin

Poesía

2K 5 11

Човещината 🇧🇬

Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки, ...

hcs

Poesía » Otra

726 1 1

Двойка млади роми 🇧🇬

Срещу мен вървеше двойка роми.
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстри ...

rhymefan

Poesía

578 3

Ти 🇧🇬

Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...

MayaKoleva

Poesía » De amor, Filosófica

1.2K 7

Присъда - Свободен 🇧🇬

Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

810 1 1

Сън 🇧🇬

Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...

Ranrozar

Poesía » De amor, Filosófica

882 2 12

Мир и печал 🇧🇬

Жадувам за пръстите
на нежната ти ръка.
Натежали от доверие,
отпуснати в дланта на моята ръка.
Жадувам за словата озвучени от вяра. ...

DodiS

Poesía » De amor, Otra

1.6K 1

Poesía de autores contemporáneos

Момиче 🇧🇬

В света на полусенките 🇧🇬

Свещ 🇧🇬

Без интернет 🇧🇬

Очи човешки 🇧🇬

На дребно се пилея 🇧🇬

Жълтите листа летят 🇧🇬

Като птица загубила ятото 🇧🇬

Реален живот 🇧🇬

Писмо от един Валери 🇧🇬

*** 🇧🇬

Споделено 🇧🇬

Вълча отплата 🇧🇬

Мачкане на дните 🇧🇬

Мой роден край 🇧🇬

Слънчогледов оптимизъм 🇧🇬

Карамелена луна 🇧🇬

На прага 🇧🇬

Отглеждане на душа 🇧🇬

Историята не се повтаря, но се римува 🇧🇬

Сърдечен зов 🇧🇬

Непразнично 🇧🇬

Мрежата 🇧🇬

Хляб за братя 🇧🇬

Сърцето ми вземи с обич 🇧🇬

Луда 🇧🇬

Рокля от дъга 🇧🇬

Под шумата на есента 🇧🇬

Чудо 🇧🇬

Нищо сложно 🇧🇬

Дума на мъж 🇧🇬

На моята учителка 🇧🇬

Орелът 🇧🇬

Есенно настроение 🇧🇬

Човещината 🇧🇬

Двойка млади роми 🇧🇬

Ти 🇧🇬

Присъда - Свободен 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Мир и печал 🇧🇬

Cola