Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...
Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...
"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...
Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...
Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...
На улица “ Шипка“ във малкия град
звъни телефонът на моя познат
Тук е Киев, жив ли си ти?
Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?
Обажда се в линия и друг някакав глас ...
Най страшна ми е самотата.
Без любов, без смисъл е света.
Загивам щом обръгне ми душата,
загивам щом я няма любовта.
А вятърът? Вятърът прецака всичко! ...
Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...
В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...
Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...
Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...
Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...
Денят на лъжата взе, че дойде!
Честит празник, господа политици!
Политикът мами народа, за да яде,
не се спирате пред нищо, циници!
Какви са тези дълги носове, ...
Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...
И сякаш за последно се сбогувам с Март...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...
Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.
Заключих силуета си в мечтите ...