Хей, момченце къде си, къде ли се скри,
зад годините стръмни напразно шептиш.
Няма кой да те чуе в дългите дни
или тъй ми се струва, че още летиш.
Край реката сребриста разперваш ръце, ...
Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха. ...
Разплитам си чорапите от яд,
че някой ми е праснал единица!
Ще взема да си викна за обяд
една огромна, много вкусна пица!
Ще си поръчам, даже и моме! ...
Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно - ...
КОГА ЛИ, КОГА?!...
Кога ли на всичко черта ще ударя,
ще плюя на „своите“ чужди мечти
и – тихо приел участта на клошаря,
Зова ще последвам на Своя Пастир?! ...
Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...
Декември майче беше- вече аз не помня
Шегувахме се как прилепи са яли тези хора
Как пазарът бил е пълен със зарази
А вече всеки се покрива-здравето си да опази
Но за нас си беше празник – толкова велик ...
КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!
Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!
Че съгреших... За сан не съм достоен!
КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред! ...
По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...
Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...
Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия. ...
Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече, ...
В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли, ...
The chilling void of distant constellation
I hear calling me tonight;
The empty breath of cursed desperation
Is my beloved, my friend and bride.
Where is my smiled mask - ...
Мълча. Пред мен седят прострени -
вестник стар и ноти разпилени...
Кафето горчиво сковава главата
и всякаш търси от мен отплата.
Думите глъхнат в мрака себичен, ...
ТОЙ: Да, тук отдавна аз, нали, не бях!
Но нещо с мен се случи със замах!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не Ви очаквах, честно да Ви кажа,
че срещаме се все у вас на чаша!
ТОЙ: Познавате ме, отче, не от вчера! ...
Сънувам дълго, вече цяла вечност...
На фона на еон какво е век.
Ще трябва да се будя май по спешност -
убива ми!... Принцеса съм, демек.
Не ме убоде пустото вретено, ...