Poesía de autores contemporáneos
Есенен дъжд 🇧🇬
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...
Притичали от друго измерение 🇧🇬
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение, ...
Есенен цигулар на здрачаване 🇧🇬
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...
Прощавай, есен! 🇧🇬
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...
Равносметката 🇧🇬
За Рая цял живот мечтаем,
ала́ не бързаме за там!...
Макар и труден, но желаем
си Земният живот избран!... ...
Повод за отлитане 🇧🇬
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...
Пред портата две котета играят 🇧🇬
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...
Есента на Дени 🇧🇬
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...
До поискване 🇧🇬
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес. ...
Теменуги 🇧🇬
Сбрани ситни китки
покоряват всички
с дъхав нежен аромат.
Где цъфтите, теменуги? ...
Кучета 🇧🇬
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.
Но аз обичам тоя див кучешки лай, ...
Баба с внуче разговарят... 🇧🇬
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час! ...
Хайде да броим! 🇧🇬
огрява нашата земя.
И две очички имам на лицето,
да гледам тази красота.
Три са моите сестрички ...
За моя ден рожден 🇧🇬
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...
Поетесата на морето 🇧🇬
изпращаш свойте вълни да я намерят.
За младото момиче още ти бленуваш,
и вълните ти са тъжни сякаш треперят.
И синьото небе над тебе отново плаче, ...
Вали и е студено 🇧🇬
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...
Надеждицата наша 🇧🇬
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...
Есенна равносметка 🇧🇬
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...
Откакто севернякът пак повя 🇧🇬
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...
Отлетя любовта 🇧🇬
Отлетяха мечтите,
отлетя любовта,
затаена в гърдите,
ме измъчва тъга. ...
Живях... 🇧🇬
И ме посрещна Дяволът на прага.
- Ти не си за тука бре, човече!
Сгрешил си! - троснато ми рече.
Да не би изведнъж да си забравил, ...