Poesía de autores contemporáneos
Когато ми липсваш... 🇧🇬
Всеки миг е камбана
Всяка минута - година без име
Всеки дъх е труп без сърце
Когато ми липсваш... ...
... Тя никога не се завръща 🇧🇬
… Че тя идва, когато нямаш надежда
Когато нямаш вече мечти
Тя идва и те връхлита
Заедно с хиляди беди ...
Бележка в пощата 🇧🇬
когато ти ухае на смокини,
когато вятърът в тополите запърха
и литне над сънливите градини,
когато те погали кадифен ...
Самотен залез 🇧🇬
слънцето нацелува морето,
с бляскав залез го обсипа богато,
усмихна се ведро и на небето.
Изтъка после златна пътека, ...
Моята усмивка 🇧🇬
и я използвам всеки ден
в училище, у нас и на почивка
при нужда винаги е с мен.
С усмивка карам баба да приготви ...
Сблъсък на две усещания 🇧🇬
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...
Меланхолия 🇧🇬
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира, ...
Понякога 🇧🇬
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата. ...
Извън сценария 🇧🇬
Нито една Жулиета
Етина
Безброй брегове
и нито една Пенелопа... ...
Живот назаем 🇧🇬
и крива, но без край.
Живот заспал в смирение,
една тъга в торба ми дай.
Пиши на сметката и малко слънце, ...
Ода за Надежда(та) 🇧🇬
на злото често тя разплиташе му преждата,
на дяволите в пещите им съскаше
искри крадеше, после ги разпръскваше,
душите прокълнати превъзбуждаше ...
Треперя 🇧🇬
и не зная от страст, любов или страх.
Владееш ме и без да ме докосваш,
дали е обич, така и не разбрах.
Сърцето бие с 200 удара в минута ...
Да научим децата 🇧🇬
пак на първо число и орисан да дава любов.
Всяко раждане мъничка лична победа над мрака е,
но не знаем дали ще ни срещне съдба с благослов.
Тя не беше за него такава, в която очакват ...
Закачливец 🇧🇬
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...
Разговори с Луната 🇧🇬
а сърцето спокойно и кротко тупти.
Какво като тъмнината гледа ни стръвно
и за нашата радост ламти.
И дай ми, Луна, прашинка от твоето чудо. ...
Обречена 🇧🇬
не могат да понесат тежестта на желанията.
И падат.
Точно тогава се ражда надеждата.
Хора 🇧🇬
светците, вярвай ми, няма ги.
Ева когато била е ребро,
Адам вече търсел е ябълки.
Черно и бяло събрани в едно, ...
Усмивката 🇧🇬
люлка слънчева на радостта,
прави утринта чудесна,
озарява с красота деня.
Усмивката език е на душите, ...
Смут 🇧🇬
камбана без езиче.
Не е присъщо да замръквам
посред ден.
И тук съм, и не съм - ...
Облачни фрагменти 🇧🇬
Облачен шпалир.
С гръм готов да изпрати
дъждовен парад…
*** ...
Вътрешна война 🇧🇬
дай на сърцето свобода,
за да не се чувствам сама.
Дай ми ключа за затвора,
за да не бъде вече то в окова. ...
Зимен опус за пролетта 🇧🇬
Градът потъне ли в тревога,
изкашля ли цигарен дим,
и залез – с шепичка от огън,
подпали храстите жасмин, ...