Poesía de autores contemporáneos
Вратите между дните тихо шепнат 🇧🇬
жена една се стапяше до залез...
Приличаше на скършено махало,
засмукан от невинно слънце палец.
В окото на старица се завихри. ...
Спомени 🇧🇬
Оставени от минало живяно, като в сън
Долавящ още смях и сълзите от много тайни
А в главата звук, затихващ, като от камбанен звън.
Те, спомените ми са леко избледнели, ...
Сънища 🇧🇬
от плашещи сънища,
показващи истината.
На кантара 🇧🇬
люлее се немирно.
И в бруто, нето, тара
претегля ни неспирно.
И радост ни показва, ...
На брега 🇧🇬
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам. ...
Усмихни се 🇧🇬
на цветенце листенца наболо.
Не бъди на тъгата във плен
и не гледай, не гледай надолу!
Усмихни се на капчица дъжд, ...
Я, кученце! 🇧🇬
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.
Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка, ...
Безпътник 🇧🇬
от мен и от себе си,
гмурнат в матрицата биваш играч.
Пътник без път си,
забравил посоките, ...
Една усмивка само 🇧🇬
Спри!
Огледай се, послушай, помисли.
А след това се усмихни
И продължи! ...
Към Българския народ!... 🇧🇬
With Love!...
Народе Български, къде си?!...
Дали́ в Историята спиш,
но със заветите на Левски – ...
За "Промяната" 🇧🇬
За "Промяната"?
За нея трябват и дела,
за едни - погрешно разбрани,
за други са само "свободни" слова, ...
За да не изглеждаш глупав 🇧🇬
- Нека зло! Нека зло! - заподскача по фройдовски "то", инвентаризирайки подсъзнанието си.
В това време Бог някъде бе заспал, и ги остави да се оправят сами - тях, същинските самодвижещи сили.
Още много години, още много войни ...
За новозаселници 🇧🇬
така сякаш си бил отхвърлен от него.
Неядно, да се събудиш с добро сърце,
да забравиш за всички змейови дарове
и да се събуждаш отново и отново, ...
Жена 🇧🇬
С тях тя омагьосва или слага преграда,
А ако е тъжна тогава сама –
крие се зад тях и плаче, и страда.
А когато кичур отмести ...