Poesía de autores contemporáneos
Под лунното дуло 🇧🇬
и пледирахме, че сме невръстни,
пренаехме животът зидар,
да зазида и кривите пръсти.
Аз съм сигурна – пази нишан ...
Място за любов 🇧🇬
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място, ...
Ония тъмни дни 🇧🇬
ако мога да заспя.
Ступор или патос истеричен
ще ме следва
от леглото в банята, ...
Лакомчо 🇧🇬
има вълчи апетит!
Май е змейско внуче,
а коремът му пробит.
Купи три изхруска ...
В дълбокото 🇧🇬
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...
Пораснало юначе 🇧🇬
слънце в косите,усмивка в душата
тича,подскача и весело вика
мойто юначе се Сашко нарича!
В месец ноември,то се роди ...
Сега целувам нежното ти слово 🇧🇬
Сега целувам нежното ти слово.
До този миг, до днес къде ли бях?
В началото куплети аз четях.
Но както и да е, не закъснях ...
Диря в сърцето 🇧🇬
Лина замина
да учи в чужбина език.
Мина година,
върна се Лина ...
Да си жена 🇧🇬
Да даваш опора
Да обичаш лудо
Да имам в косите си вятър,
Водните бури да владея, ...
Тъмните и очи 🇧🇬
Така и никой не разбра, кога е тъжна или щастлива тя .
Прикри умело, чувствата свои , така и на, никого не позволи, душата и да отвори.
На въпроса " Как си ?" - "Винаги добре ! "
На кого му пука,питаше се?! ...
кажи ми 🇧🇬
пропилях ли си лятото
като толкова силно те исках
можех да ида при всекиго,
но тебе пред всички обикнах ...
Сценично 🇧🇬
и утрото е заздрачено.
Залива ни със есенна тъга,
а жълтото зелено сменя.
Така редят се цветове ...
Есента танцува 🇧🇬
Есента, днес танцува валс-
последните си листи заобича...
Есента е слънчева жена
с пъстролиста в кехлибари риза. ...
Недей 🇧🇬
ще бъде вече изветряло.
А в амфора не се долива,
там някак времето е спряло.
И твърде късно е. А може би е рано, ...
Песента на Персефина 🇧🇬
Заплетена е тишината в мрака.
Най-тъмното в душата ми мълчи.
Ти чакал си навярно, дълго чакал.
Ти чакаш ме, а аз съм с теб – почти. ...
Здравей, ноември! 🇧🇬
Все още слънчев и по своему красив.
Усмихнат през деня в пуловер жълт,
а вечер тъй самотен, тъжен, сив.
Обичам те, дъждовно - носталгичен. ...
Листопад 🇧🇬
останали без дъх, листа отронени
политат тръпнейки надолу,
кръжат около дървото извисено.
Как лесно се пречупи дръжката, ...
Hадявайте си маските! Веднага! 🇧🇬
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,
която водим пак сами със страшното ...
Детство 🇧🇬
отново да съм невинно дете,
дядо и баба да прегърна,
да докосна отрудените им ръце.
Искам пак да играя сред полята, ...
Не ми обещавай революции! 🇧🇬
без грим,
шапка,
перли,
очила ...
Отражения 🇧🇬
Зад фасади кратки и счупен комин,
Нещо проблесна само за кратко,
Изтървано, изгубено, златенце някакво.
Падна във локвата, развълнува небето, ...
Триолет 🇧🇬
душата нежно отвори!
Ти чужда за вина и грях -
пусни ме в себе си без страх!
В очите светлина познах, ...
Ти вече знаеш, няма чудеса 🇧🇬
и първите не са на висота.
Затлаченото глухо си буботи,
завлича те подземната река.
Очакваш ли промяната отгоре ...
*** 🇧🇬
аз закъснях да се родя
или ти подрани,
но някъде там
по пътя се разминахме.
Моят избор - да бъда 🇧🇬
Защо са им, щом имат си крила?...
Дали за глупости от времето си губят?
Аз сигурно не бих... щом мога да летя...
Но ангел никога не съм виждал, ...