Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...
Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...
Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...
Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...
Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...
Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...
Отмъщение
(От поредицата "Бакойски хроники)
Тая година сливата на бай Петър се беше отрупала с плод. Стопанинът беше сковал пейка под кичестото дърво и сега седеше на нея, пийваше ракийка от любимото си юзче и мислено възхваляваше сина си:
„Брей, туй, Дянката, голям овощар се извъди! То бива, бива р ...
Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' Глава l част 2
🇧🇬
Момента, в който красивото и стройно '' нещо ''... нека го наричаме мъж, ми хвана ръката и ме повлече навътре из гъстата гора, разбрах, че се случва нещо необичайно в живота ми. Как да го кажа...ъммм.. ? Беше ми забавно един вид, хах да ! Цялото ми ежедневие бе изпълнено със скучното учене върху без ...
Магията на любовта
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...
През едно, през две, Благо Мезев превзе стъпалата към кантората. Влезе самоуверено, дори без да почука. Извади папката с документи от вътрешния джоб на сакото си и сядайки пред бюрото на нотариуса, с едната си ръка неслучайно закачи монитора и го събори на пода. Така, така, нека служителите да се по ...
Не беше сигурен от колко време живееше на улицата. Но знаеше, че няма да издържи още дълго. Сега разбираше колко крехки са хората, колко ужасяващо лесно е да бъдат наранени. Всъщност, много неща, свързани с хората разбираше едва сега.
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...
Мислил ли си някога за смъртта? Питал ли си се какво се крие зад вратата, деляща нашия свят с отвъдния? Ами ако там е по-добре? Ами ако там всичко, което искаш да постигнеш е възможно? Мечтите могат да се сбъдват и твоите желания се превръщат в реалност? Ако там можеш да бъдеш това, което тук не би ...
Вървя си по пътя и гледам - малко маче мячи, та че се скине. Викам си, да го зема, ма де ше го гледам?...А то убаво, убаво, сърце ми не дава да го зарежа насред пато. Мойта кльостерица ако разбере, че ше дели един дом с мачка, ша изреве като американски зубър пред изчезване. Това окончателно ме нави ...
Грамофон
(Скоропоговорка-закачка от поредицата „Бакойски хроники” *)
*Бакойци е квартал на Габрово. Там хората са толкова пестеливи, че пестят дори думите си!
- Петре!
- Кажи, Èкиме. ...
Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' Глава I част 1
🇧🇬
Исках не аз да разкажа тази история, не аз да съм тази, която всички обвиняват, на която някой съчувстват. Но не мога...всички са мъртви. Но това не е история, чието съдържание е трагично. Да, трудно е, изгубих всичко... или поне така си мислех... Аз съм Роуз, тийнеджърка с усложнен живот. Живея спо ...
Морис от доста време имаше чувството, че ще изгуби брака си. Рита често флиртуваше с мъжете, които харесаше. Това нейно въртене на очички направо го побъркваше, не че бе патологично ревнив, но все пак… Със сигурност му бе изневерявала, и то навярно многократно. Какво да се прави, природа. Такава си ...
Дълго чаках това море, исках да кажа край на всички проблеми, които ми се бяха струпали, на всички гадости, които понесох. Питах се защо всичко се случваше на мен, защо не заслужавах да бъда щастлива, защо поне веднъж в живота ми не бях удовлетворена. Имах много момчета и все различни, но никой не м ...
Мария седеше сама в пустия си дом и очакваше някой да се появи да вратата. Да почука, да влезе и да свали калните си обувки. Да седне на масата и да започне да дъвче храната без да личи апетит, без да усеща, че се храни. С онзи угаснал, разгревожен поглед на невинно дете, каквото беше. След това да ...
,,Драматичното ли е, когато лицето на една жена го краси бижу, изработено от сълзи, или е истински драматично, то да е скрито зад облаци от неистини.”
– Добре дошли на филмовия фестивал в град Драма! - водещата приветства. Тя бе една възрастна жена, но по правите чертите на лицето и личеше, че е бил ...
Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...
Не, този път нямам никакво намерение да оставам на разстояние от обявената конкурсна тема. Липсва ми възможността да гласувам за любимия си разказ. Толкова ми липсва, че сънувах вечери наред всички разкази филмирани. То градини, то цветове, то герои, то тоалети, че ги обличах, събличах, назначавах д ...
Песента на щуреца
Били ли сте някога щастливи? Не бързайте да ми отговаряте, обърнете се не към разума, а попитайте чувствата си!
През целия си живот Сретан Лонели щеше да се стреми към върховете, които преследват хората. Беше роден в малка къщичка в босненско селце с поетичното име Крикет, в което ...
Малееей! Как не го досрамя тоя мъж така да ме обиди? Кучка съм била!... Лоша съм била!... Въртяла съм се насам-натам… Мъжкарите ме следвали… Че кого другиго да следват? Красавица съм и ме бива отвсякъде. А той ще ме нарича мене "кучка"… Не мога да повярвам! Аз да не съм уличница? Имам си име и съм о ...
Лепа Брена
преобърна живота ми!... Не е за вярване, но е така… Тя и на някакъв арабски шейх объркала работите…
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград – тря’ба ми синджир за бивол’цата, там се нахуда[1] от пиле мляко – рече баща ми.
След час се приземяваме със ЗАЗ-ската в района на дими ...
Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...
Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови ...
„ БОГОЛЮБЦИ „ 1. Всички еднакво сме равни пред бога Излъгал е някой подлец Презирайки страшно в същото време Нивото под всеки „светец“ 2. „ Вий ще сте роби, а вий господари „ Така пожелал бил сам бог Недейте отчайва децата си ваши Към всички еднакво ще бъда аз строг 3. Истина ли е или измама Това е ...
Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
Отречи се, отречи се, ОТРЕЧИ СЕ!… – крещеше ужасяващ и непознат глас.
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...
Посветих го на теб, този, днешният и утрешния ден.
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
Понеже производителите му твърдяха, че винаги надушва верния път го кръстихме Гуджо. Още на следващата сутрин Гуджо влезе в тестовата си фаза. Седнах зад волана, а милата до мен го гушна в скута си. Щяхме да ходим до братовчеда и набързо вкарахме адреса през дисплея. След като премига няколко пъти, ...
Слънцето бавно се изкачваше нагоре и вече напичаше. Денят се очертаваше много топъл...Спирката беше голяма, но автобусът все още го нямаше. Огледах се. Имаше хора, но чудно защо само мъже в този час на деня. И – тогава го видях. Стоеше и не мърдаше. Отличаваше се от другите мъже. Изпъкваше някак си ...
Гледам право пред себе си, право в малката, сякаш драсната с нокът, вдлъбнатинка върху черната дъска. Червена точка всред необятно море от тебеширено черно. Алено, изрисувано с момичешки лак за нокти, и черно, лизнато от напудрени в тебеширен талк стъпки вода. Контраст от равновесие всред морето от ...
ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк
Самолетът излетя по разписание и се отправи по маршрута си, но това стана след малко неудобна ситуация в началото – точно до моето място едната стюардеса се спъна, поля ме с малко кафе, което не беше нещо, което да не ми се е случвало, но падайки, полата ...
Не може да имаш всичко на този свят
разказ
Гърмът на поредната бомбичка накара стъклата в апартамента да потреперят. Котката подскочи около метър във въздуха и с космическа скорост се скри под дивана. Въздухът се изпълни с дим и миризмата на сяра и бертолетова сол. Това беше най-силния гърмеж, който ...
Чудесата, които се случват след Коледа
Топлото време след Коледа разтревожи любителите на зимата. Вместо да са бели, ски пистите се зеленееха, а дървета оцветяваха пейзажа още с есенните си окраски. Разказваха, че заради топлото време ягодите някъде бяха дали плод. Бадемът под прозореца ми напъпи и ...
Онова, което ни се полага по право - Част Шеста
🇧🇬
(това е продължение на предишните части)
Гостът се казваше Стефан и носеше огромна раница на гърба си, а жена му Елисавета – по-малка, но влагаше доста усилия в това. Той беше висок, голям, широкоплещест, а тя – ниска, стройна и руса.
Стефан бе поканен за лова, който беше започнал още от петнайсети ...
- Целуни я!
- Но защо?
- Просто я целуни!
Младият актьор извади смартфона от джоба си и погледна колко е часът. Наближаваше полунощ, а режисьорът на дълго подготвяния спектакъл все още държеше него и колегите му в театъра за последната репетиция преди премиерата в идния ден. Момчето погледна ръковод ...
2
Събота следобяд се състоя погребението. Много омърлушени лица присъстваха. Съпругата на покойника плачеше и бършеше очите си със салфетка, но не успяваше да скрие мъката си. Синът им стискаше ръката на майка си и я успокояваше с думи. Хората ги гледали. Андрей също се мъчеше да остане равнодушен н ...