Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Крадецът /за конкурса/ 🇧🇬

Баба Бона живееше съвсем сама накрая на селото. Беше вдовица от десет години, а трите ù деца и внуците бяха пръснати по света и тя не знаеше вече къде са. Докато дядо Кирил беше жив, беше по-спокойна, ама остаря вече, нищо че не се даваше на никого със своите 85 години. Работеше сама дворчето, влаче ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

2K 11

Липсвам си 🇧🇬

Всеобща истина е, че има хора, които не спират да ти липсват; хора, които оставят дупки след себе си; хора, които са по-скоро многоточие, отколкото точка. Оставят ти едни такива съвършено недовършени чувства. И тия хора липсват, да, но не са те тези, които липсват най-много.
Ако се налага да съм чес ...

gerrinickolova

Prosa » Otros

955 1

Цветелин Н., който умря от любов 🇧🇬

Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещат ...

mtrifonov

Prosa » Relatos

874 1

Зад кулисите с... Велко 🇧🇬

Зад кулисите... с Велко
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той ...

svetlanal

Prosa » Otros

1.4K 2

Пъкъл XIII 🇧🇬

Пъкъл XIII
Джордж Фосил
Полираният плот на лабораторната маса е приятен на пипане. Стативите с наредени микро епруветки и секционни пипети са строени, като армия от миниатюрни войници, готови всеки момент да влязат в бой. Хилядите светлинки създават сюрреалистичното усещане за нещо неземно и много с ...

йеромонах

Prosa » Relatos

863

Опълченецът 🇧🇬

Опълченецът
Малцина са хората, които са чували за село Опълченец. Още по – малко са тези, които са го посещавали. Разположено в гладката като тепсия тракийска равнина, брулено от ветровете и навявано от снеговете, жарено от горещите слънчеви лъчи, селото винаги се е славило с буйните личности, които ...

parvanski

Prosa » Relatos

1.4K 1

Най-последният 🇧🇬

Към 12 и 20 отнякъде се изсипват хора, много хора, на последния етаж, пред реанимацията. Точно в и половина се появяват двама с бели престилки. Народът се скупчва край тях. Двамата четат от някакви листчета имената на болните и информират накратко. Местя се ту при единия, ту при другия, за да зърна ...

670301

Prosa

879 5

Звярът с душа Част втора 🇧🇬

Звярът с душа Втора част
Изправи се, бавно, както тя не можеше да го види, така и той нея, нямаха представа с кого се сблъскаха. Изминаха няколко минути, през които цареше надгробна тишина, прекъсвана от дишането им.
- Извинете, но никак не е възпитано да преминавате през хората.
- Сарказма беше изл ...

monikas

Prosa

1.4K

Още една приказка за старите ергени 🇧🇬

Имало едно време... Така започват всички приказки. И като правило всички завършват щастливо, със сватба и тридневен пир.
Някога Пецата Шофьорът и Иван Събов бяха единствените стари ергени на село. Събов беше предшественик на днешните клошари. Беше влязъл в селския фолклор с това, че на въпроса „Иван ...

keltco

Prosa

1.5K

Една сутрин преди работа... 🇧🇬

Събота, 8 сутринта. 1 час до отварянето на портите на аптека ЖИЙОН. Нейде из Вселената се чуваше алармата на китайски будилник за левче, чиято цел бе да събуди спящия маг.фарм. Павел. Ефективността на алармата, както винаги, бе ниска, почти нулева, съпоставима със статистическата грешка при един так ...

Енцефалофилия

Prosa » Relatos, De humor

1.6K 1

Среднощен съвет 🇧🇬

- Какви са тия афиши разлепени из града!? – възмутено ме пита Бояджиева, служителка към Окръжния съвет за духовно развитие.
- Афиши на спектакъл, посветен на 90 години от създаването на Партийната организация в града.
- „Да се превърнеш в пламък“ – учудена продължава да уточнява .
- Да, така пише на ...

Volter

Prosa » Relatos

1.3K

Метаморфозата 🇧🇬

Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...

vega666

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K 2 16

Надежда 🇧🇬

Забързани минути, оплетени мигове, върволица от неща и някаква празнота. Избягали са сълзите някъде, викам ги, но не идват, моретата са пресъхнали, като долини пълни със самота.
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло ...

Ефир

Prosa » Otros

1.1K 1

Трапчинки 🇧🇬

ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...

exuded

Prosa » Relatos

1.1K 5

Мечката 🇧🇬

Мечката
Кротък дъждец от няколко часа ръмеше над високата планина. Тъмните и навъсени облаци, допрели рамена, сякаш изпаднали в сладострастие от свещенодействието, което вършеха, ръсеха монотонно своите безкрайни водни струи върху стръмните скатове. От време на време се дочуваше далечният тътен на г ...

parvanski

Prosa » Relatos

1.5K

След време осъзнах... 🇧🇬

Не можем да живеем с половината от себе си – показах ти и некрасивото и недостойното - демонстрирах тъмната си страна – осъзнатия недостатък на горделивия с добротата си човек.
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и с ...

Veren

Prosa » Cartas, Otros

1.6K 1

Спомен от детството 🇧🇬

Белият лист е мой слушател от детските ми години. Вечер, когато е тихо и всичко спи, свряна под юргана, аз споделях с него моите мисли и чувства, пътешествах, изживявах мъка и страст, любов и омраза, доверявах тайни. А листът мълчеше и слушаше.
Родена съм в семейство на работници, пропити с идеите н ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.1K 1 13

Кристалната пустиня 🇧🇬

|.
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...

river--

Prosa » Relatos, Novelas y novelas cortas, Otros

861

Между нас 🇧🇬

Лежахме на леглото, зяпнали в тавана. Минаваха ми куп страстни мисли, как се натискаме, как сме зад бара в заведението... винаги имаше нещо малко, сега просто знаех, че това е правилно. Дръпнах го върху себе си. Мина време докато разбере какво искам и веднага щом разбра ме обви в прегръдките си, вър ...

Vee.

Prosa » Erótica

1.6K

Бай Коста 🇧🇬

Половин век, цял човешки живот измина от срещата ми с Бай Коста.
Кликвам в Гугъл и попадам на информация за издадени напоследък спомени, преживяна тежка катастрофа, по чудо оцелял, продължава да пише стихове и издава,останал сам, съпругата му Райна починала, откривам клип в който произнася слово…
Би ...

Volter

Prosa » Otros

1.5K

Мъжът със светещите ботуши 🇧🇬

Сънувах ли го тази нощ? Подари на децата ми светещи ботуши. Млечните цветове се преливаха от кафяво през тревистозелено до бяло. Изглеждаха странно и прекрасно, като подарък от извънземен. Очаровани, децата ми веднага ги нахлузиха и хукнаха навън.
Моля те, не позволявай друг да прави чудесни подаръц ...

670301

Prosa » Otros

799

Недоизказани мисли 🇧🇬

Успя ли да ме забравиш, както когато се появи дъга в небето, забравяме че е валяло?
Мислиш ли преди да заспиш за мечтите, които чертаехме всяка нощ в небето?
Започна ли да вървиш по нова пътека с други твои очертания, обмислящ бъдещето
или все още стоиш пред моста на колебанията и разочарованията?
С ...

Просто_себе_си

Prosa » Otros

1.5K 2

Мерзавката 🇧🇬

1. Сутрин
Сутрин, градът е притихнал. Оживлението е далеч. По главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой ...

МишелКолева

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 3

Ключ 🇧🇬

Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...

exuded

Prosa » Relatos

705 1

Защитници на народа 🇧🇬

„Изминаха три седмици от жестокото убийство на 23 годишната Н.В. от град П. След многообещаващото начало на разследването, полицията забуксува на място. Все още не са известни нито мотивите, нито извършителя на това зверство. Жителите на град П. живеят в непрекъснат страх.
Припомняме на читателите, ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

3.6K 3 9

Красотата на отиващия си ден 🇧🇬

Тя застана в началото на пътя и с пълни гърди вдиша морския въздух. Лекият ветрец палаво разрошваше гъстата й руса коса. Небето бе смръщило вежди, буреносни облаци се придвижваха бавно по безкрайната синева. Момичето усети специфичния аромат на летен дъжд, докато погледът й обхождаше спокойното море ...

НиколС

Prosa » Relatos

1.1K 1

Дамата на бара 🇧🇬

Тя беше отново тук. Със сладникавия си парфюм, червеното си червило и пухкавата си чантичка, в която носеше всичко важно, но имаше място и да сложи още.
Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като ...

juja_vialicata

Prosa » Otros

938 1

Куче от сой 🇧🇬

Куче от сой
- Е, тате, какво ще кажеш? Вземаме ли го?
Гласът на сина ми беше толкова умолителен и увещаващ, така силно докосна струните на чувствителната ми бащина душа, че сърцето ми се преобърна.
Кучето определено не беше чистокръвно гонче. Доста неугледно, с щръкнали няколко ребра, явно недохране ...

parvanski

Prosa » De humor

1.5K 1

До 1000 🇧🇬

Малък съм. Недооформен, ръбест и рехав някак си. Но ми е хубаво, че съм се появил ей, тъй от нищото. Любопитно ми е. Какво ще се случи? Началото е обещаващо, но краят още е далече. Приятно ми е, когато тя идва и ме обсипва с внимание и думи. Толкова е хубаво. Обожавам я. Обожавам ръцете ù върху клав ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.1K 11

Твоята съдба... 🇧🇬

Да си сам е тежко! Да седиш и да се чудиш има ли някой на този свят, който те разбира, който те подкрепя, който те обича? В главата ти минават какви ли не мисли, „ами ако сега скоча от някъде, на кого ще му пука?” Не е приятно! Да се чувстваш предаден от всички, които са те забравили, а те да се рад ...

evageorgieva96

Prosa » Relatos

1K

Бандата - седма част 🇧🇬

Бандата - седма част
вулгарен роман
О.з. генерал-лейтенант Димитър Янчев почти не беше спал през нощта. Изпадаше в някаква просъница за минути и отново се събуждаше. Вече повече от месец, се чувстваше меко казано неспокоен и за всичко това, беше виновен оня идиот Борис Христов. Човекът, който беше и ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 1

Бай Кольо и господин Енев 🇧🇬

Бай Кольо беше овчар. И дядо му, после и баща му, а сега и той. Откакто се помнеше все след овцете тичаше. Наследи от баща си 57 овце. Обичаше ги, грижеше се за тях, говореше им, разбираше ги. С времето удвои стадото. Всяка си имаше име. Те бяха неговите приятели за утеха и раздумка.
Рядко се срещаш ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.9K 2 5

Неудобство 🇧🇬

Представителят на филмовата компания се подсмихна, развеселен от реакцията на Лора. Студентката се бе ококорила и размахваше високо юмрука си в знак на задоволство от постигнатия успех.
– Ама наистина ли съм одобрена?
– Да, получавате малка роля в една от сериите на шестия сезон на „Подземен свят”.
...

Heel

Prosa » Relatos

1.1K 4

Изневяра 🇧🇬

Ама ти казвам, най-мразя нощните смени. Прибирах се значи вчера от нощна смяна, ама толкова ми се спеше, че едва гледах. Наближих нашия вход, а отпред се насъбрали хора, ама хора ти казвам. На събрание на етажната собственост няма толкова.
-Какво се е случило – питам, ама кой да ми обърне внимание. ...

keltco

Prosa » Relatos

986 1

Where is my mind 🇧🇬

.. Тя няма сянка.. тя винаги е сама.. не можеш да я видиш, но можеш да усетиш когато е тук .. Идва без да попита дали е желана, идва и трудно си тръгва. Може да стои с часове, дни, месеци. Тя обича да е жестока. Тя обича да те кара да се чувстваш така сякаш изгаряш. Наистина и харесва когато те боли ...

unpredictableee

Prosa » Otros

756 2

Фентъзи от мъглата на вековете 🇧🇬

Фентъзи от мъглата на вековете
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...

parvanski

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.5K 2

Здравословен живот 🇧🇬

Здравословен живот
Здравейте, казвам се Спиртомир Цигарев. Искам да Ви споделя своя опит, свързан със здравословния начин на живот, за да се предпазите от грешките, които аз съм допускал по пътя към съвършенството.
Преди много време реших да водя здравословен живот. Честно казано, бях дебел и настро ...

Galifray

Prosa » De humor

1.7K 1

В очакване... 🇧🇬

Ти отново си тук. И макар да не те срещам по улиците, знам, че си тук. Дали те търся? Ами всъщност да. Няма да го крия. Погледът ми иска да те разпознае във всяко лице пред мен. Търся аромата ти във вятъра и се надявам да ми донесе твоите мисли. Сега дъждът чука по прозореца и се чудя къде си...какв ...

Parvati

Prosa » Relatos

1.1K 6

Край на работната седмица 🇧🇬

КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...

exuded

Prosa » Relatos

726 1

Звярът с душа Част първа 🇧🇬

Младото момиче се бе облегнало и бе забило поглед в земята, вече от няколко часа не помръдваше. Покрай нея постоянно минаваше някой, малцина бяха тези, които се заглеждаха в нея, по-голямата част от тях презрително обръщаха глава и казваха „наркоманка“. Не Ани не употребяваше наркотици и не пиеше че ...

monikas

Prosa » Relatos

786

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Крадецът /за конкурса/ 🇧🇬

Липсвам си 🇧🇬

Цветелин Н., който умря от любов 🇧🇬

Зад кулисите с... Велко 🇧🇬

Пъкъл XIII 🇧🇬

Опълченецът 🇧🇬

Най-последният 🇧🇬

Звярът с душа Част втора 🇧🇬

Още една приказка за старите ергени 🇧🇬

Една сутрин преди работа... 🇧🇬

Среднощен съвет 🇧🇬

Метаморфозата 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Трапчинки 🇧🇬

Мечката 🇧🇬

След време осъзнах... 🇧🇬

Спомен от детството 🇧🇬

Кристалната пустиня 🇧🇬

Между нас 🇧🇬

Бай Коста 🇧🇬

Мъжът със светещите ботуши 🇧🇬

Недоизказани мисли 🇧🇬

Мерзавката 🇧🇬

Ключ 🇧🇬

Защитници на народа 🇧🇬

Красотата на отиващия си ден 🇧🇬

Дамата на бара 🇧🇬

Куче от сой 🇧🇬

До 1000 🇧🇬

Твоята съдба... 🇧🇬

Бандата - седма част 🇧🇬

Бай Кольо и господин Енев 🇧🇬

Неудобство 🇧🇬

Изневяра 🇧🇬

Where is my mind 🇧🇬

Фентъзи от мъглата на вековете 🇧🇬

Здравословен живот 🇧🇬

В очакване... 🇧🇬

Край на работната седмица 🇧🇬

Звярът с душа Част първа 🇧🇬

Cola