Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Имигрантска история на ужасите (2-ра част) 🇧🇬

разказ на ужасите
***
Когато се влязох в квартирата, вътре имаше момче и момиче. Момчето дойде до мен и ми протегна ръка:
- Аз съм Самир, а това е Индира. Предполагам, ти си Димо.
- Да. На мен също ми е приятно да се запознаем. ...

donkooooo

Prosa » Relatos

1.2K 3

Разни Там 🇧🇬

Разни Там
- Малък и сладък мой свят... от кисели краставички!
- Борбата за живот и тази за трохи от край време започнаха да се препокриват!
- Май все още не съм успял да унищожа човещината в себе си, щом все още от време на време напират в мен сълзи и щом все още от време на време не мога да не ги с ...

Veren

Prosa » Otros

1.7K 2

Любовта на края на кабела 🇧🇬

Любовта на края на кабела
,,Любовта започва точно, когато всичко спира. Просто седиш и препрочиташ един и същи ред, усмихваш се и не искаш да си го признаеш. Чувстваш се, все едно някой те следи, оглеждаш се и пак се усмихваш. Тогава не искаш да разсъждаваш, а само да чувстваш. После си мислиш, че с ...

tebasile

Prosa » Relatos

2.6K 1 2

Краят на романтизма 🇧🇬

КРАЯТ НА РОМАНТИЗМА
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушин ...

йеромонах

Prosa » Relatos

788 1

Есенна трева 🇧🇬

Тъмнозелено, прошарено с останалите му нюанси. На места прогоряло, на други бяло или пък кафяво, застлано от шарените есенни листа. Нашарено с изпопадали от дърветата плодове и изсъхнали вече цветя, но най – вече прошарено, като косата на остарял мъж от безбройните глухарчета из него. Пъстроцветието ...

dust-in-the-win

Prosa » Otros

932

18+ Инцидент 🇧🇬

1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изкопчи пред колата и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи по покрива. Веднага набих спирачки и отбих вдясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали съм станал убиец или още ...

Heel

Prosa » Relatos

1K

Марги - 10 🇧🇬

Тази вечер се чувствам много особено. И се радвам, и се страхувам. Като на държавния изпит – радвам се на най-важната крачка в живота си. Вече съм голяма, зряла, знаеща – остава само едно изпитание, за да го докажа.После ще имам пълното право да разполагам със своите решения и отговорности. В същото ...

Marmadun

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 2

Огънят 🇧🇬

И тази сутрин Ева се събуди разтреперана. Погледна почти виновно спящия до нея мъж и тихо се измъкна от леглото. Отвори прозореца и студения въздух погали пламналото и лице. Какво ставаше с нея? Отдавна беше прелистила страницата и успешно прогонваше от съзнанието си всяка мисъл за него. Запали цига ...

tankatanka79

Prosa

1K 1 9

Някога, някъде 🇧🇬

Някой, някога ми беше казал
''прекалено рано, прекалено малки''.
Засмях се, казах, че е луд.
Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда. ...

Gretelina

Prosa » Otros

1.2K

Знамето 🇧🇬

Не съм ù виждала лицето. Затова пък знам как изглежда знамето ù: гладък череп, побит на гръбначния стълб. Старешка кожа с кафяви петна гладко се е опънала върху черепа, а на тила стърчат няколко рехави снопчета тънки бели косми (като на белоглав орел). Знамето се върти около оста си, но не от вятъра ...

670301

Prosa

620

Eсенен разбор 🇧🇬

- Дасакале, ти кво чуждо удари туй лято – с тоя въпрос започна есенния разбор Митьо Семето.
То, по календар още не е есен, щото е 9-ти септември, но понеже е лична дата и щото вали, и щото вече всички сме се събрали след летните отпуски, редно е да има разбор.
- Нищо за хвалене – смотолеви Даскала – ...

lordly

Prosa » De humor

1.6K 7

Здравей 🇧🇬

Здравей,
да знам, че не съм писал отдавна. Просто искам да разбера как си. Как минават дните ти? Какво премина в сърцето ти? Какво го докосва и какво го кара да препуска с онази опустошителна бързина, която после се превръща в болка и сълзи?
Не зная, защо беше тази игра на карти, всъщност игра на пр ...

BorkoSimeonov

Prosa » Cartas

1.2K

Юношество 🇧🇬

Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята ...

gudman

Prosa » Bosquejos literarios

1.7K 2

Естествен финал 🇧🇬

Преди пет години, журналист, отколешен приятел, работил в различни централ- ни медии, подхвърли:
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме н ...

Volter

Prosa » Relatos

1.1K

Диагноза 🇧🇬

Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. ...

zelenvik

Prosa » Otros

1.4K 5

Адвокат Станой 🇧🇬

АДВОКАТ СТАНОЙ
Станой бе грозен и клепоух адвокат, който печелеше делата си от глупост. Винаги, когато го наемаха, имаха едно наум – този адвокат е пълен идиот, но винаги успява да спечели делото, защото беше агресивен в малоумието си и твърде спокоен в производството на грешки. Либерален демократ.
...

exuded

Prosa » De humor

990

Сашко и Сашка 🇧🇬

В топлата лятна вечер в една къща, един младеж се оглеждаше критично в огледалото. Подготвяше се за първа среща с едно момиче. Той не можеше да каже дали е влюбен, но знаеше, че щом я зърнеше и сърцето му почваше да бие лудо.
В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, ...

Alina1

Prosa » Relatos

956

Точно тази река 🇧🇬

... Понякога искам да изчезна... но не напълно, виждаш ли, например така... влизам в тази, точно тази река, която минава от ляво на тебе сега... пристъпвам бавно... крачка, после още една. В началото е студено, мускулите ти отказват да се подчиняват, но постепенно свикваш... крачка, после още една, ...

Aija

Prosa » Otros

898

Песента на русалките 🇧🇬

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...

Mariq_Vergova

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.8K 1 9

Имигрантска история на ужасите (1-ва част) 🇧🇬

Имигрантска история на ужасите (1-ва част)
разказ на ужасите
***
До последния момент се чудех дали да нарека този разказ "Емигрантска история на ужасите" или Имигрантска история на ужасите", след това осъзнах, че това не е от особено значение. Дали си емигрант или имигрант е въпрос на гледна точка, ...

donkooooo

Prosa » Relatos

1.1K 5

Значка за вярна служба 🇧🇬

Ето го Райчо, върви към него, малко зад останалите, и не смее да го погледне. Веднага познаваше кой изнася продукция от комбината. Искаше да му помогне, ама как, като беше тука да пази от кражби.
- Не може, Райчо. Нали вече говорихме. Вади от джобовете. И много здраве на Ленчето и на Борис. Той как ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

1.2K 10

* * * 🇧🇬

И изведнъж се стряскаш. Отваряш очи. Поглеждаш към часовника и е 03:53... Той пак е там. В сънищата, събуждаш се и е в мислите. Затваряш очи и виждаш лицето му. Отваряш ги и там е само празната стая. И ти във нея, потънала в илюзии за него. И тогава вече знаеш. Ти ще бъдеш. Теб ще целуват нежните му ...

Mimoziince

Prosa

524

Аре стига, бе! - 12 🇧🇬

Аре стига, бе! - 12
– Готино Миме, искаш ли да си поприказваме... но след един час? – запита ме с нескрит интерес докторът. – Сега ще отида в реанимацията. Ела в кабинета ми след един час... става ли?
Отворих широко красивите си големи очи и нежно казах:
– Да!
О, Боже? ...

sirDIMITRI

Prosa » De humor

1.8K 17

Скъпи мои приятели 🇧🇬

Скъпи мои приятели, не видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.
Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще ...

DeadPul

Prosa » Otros

840

Обратният път 8 продължение 🇧🇬

Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...

HAATOR

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.3K 3

Септична яма - Част 2.1 🇧🇬

Седях в обширната всекидневна на долния етаж, отпуснал телеса в плетения люлеещ стол, една много удобна придобивка, гледах горящия пън в камината и очаквах пристигането на Генерала. Навън, есенното октомврийско слънце хвърляше последен поглед към селото, преди да потъне зад високия хълм, служещ за ж ...

boky10

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.8K

Детска рисунка 🇧🇬

Слънцето изгря. Червените лъчи на пробуждането му, се сляха с червените вадички от едно заспиване. Алени пътечки от кръв обрисуваха лъчи, излизащи от кълбо. Само едно кълбо от цвят бе останало от нечия глава. Досущ като детска рисунка. Кръг в края на листа с лъчове излизащи от него. С очички и уста ...

Myth

Prosa » Relatos

933

Лудата 🇧🇬

Дъждът се изливаше от потъмнялото небе и посрещачите се бяха скупчили под навеса на гарата. Хората с нетърпение поглеждаха към релсите, в очакване на влака, в който бяха техните близки. Не бях закъсняла и облекчено си поех дъх. Бях мокра, въпреки че се опитах да се предпазя с чадър, който се оказа н ...

tankatanka79

Prosa

1.1K 1 6

The Memory Jars 🇬🇧

The Memory Jars
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...

eomer

Prosa » Relatos

3.3K

Неразказани спомени от детството 🇧🇬

Годината е 1950. Завърших първи клас в родния Шумен. През същата година баща ми завърши в София стоматология. Назначиха го в Тутракан. Дотогава там не е имало зъболекар и хората са пътували до Русе, за да си лекуват зъбите. Майка ми преподаваше в прогимназията математика, аз постъпих във втори клас, ...

yogimax

Prosa » Otros

1.3K 1

Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна 🇧🇬

Здравейте, от години не бях влизала тук. Реших днес да направя изключение и да кача нещо мое. Благодаря за вниманието, предварително!
Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна
Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да раз ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

1.4K 1

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Заведението беше претъпкано. Дойде с приятеля си някъде към единайсет часа, а вече нямаше места, седнаха на бара и поръчаха.
- Защо си се облякъл като бастун? – Приятелят му бе искрен и любопитен човек. Често го биеха за това, но той обичаше побоищата, чувстваше се на място.
- Ти не си по-добр ...

exuded

Prosa » Relatos

860 3

И все пак, Соломоне 🇧🇬

"Жената е по-сладка от живота и по-горчива от смъртта"
/ДРЕВНА МЪДРОСТ, ПАК ОТ ОНЯ МИ ТИ СОЛОМОН, ОТ КОЙ ДРУГ../
Един ден пак реших да се женя. По точно да обмислям. Ей така, както си стоях и реших. Така преди време се каних да скоча след голямо мислене от една скала в Тюленово, защото повечето ми д ...

Lebovski

Prosa » Relatos

1K 4

Глупавия 🇧🇬

ГЛУПАВИЯ
В длъжностната характеристика на Глупавия пишеше: „Да разнася пощата и писмата до всички организации, предприятия и учреждения в общината, да помага при разпределянето на получените пратки, бандероли и кореспонденция.” Глупавия бе съвестен служител, вършеше всичко, което му кажат, никога не ...

exuded

Prosa

817 1

* * * 🇧🇬

Бог не ù прости
Момичето е мъртво, Бог не ù прости, тя е мъртва като Исус, тя плати за греховете си! Момичето е мъртво, седи в ъгъла черната ù душа, вече сили да моли няма и съвсем се загуби в тъмното, тя е мъртва защото Исус, не ù прости, мъртва е и няма да се върне... Помните ли жалката ù душа? Тя ...

maria97

Prosa

616

Разстоянието не разделя 🇧🇬

И когато някой ти каже, че думите не значат нищо, знай, че понякога те са по-силни от разстоянието, делящо устните, които ги изговарят...!

zlatanas1504

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

814 1

За добро утро 🇧🇬

Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново. ...

dust-in-the-win

Prosa » Otros

921

Смисъл 🇧🇬

Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездейс ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.6K 3

За Една Мечта 🇧🇬

За една мечта
Вдишваш надълбоко чуждата отрова. Задушен от завистта на заблудени мечтатели. За всяка твоя мечта са опънати по десет бесила. Но вървиш напред с високо вдигната глава и усмивка за заблуда на врага. Единствената ти сила е желанието да излезеш от калта. Замерват те с камъни, чупят костит ...

P.Halliwell

Prosa » Otros

1.2K

Овчарят 🇧🇬

ОВЧАРЯТ
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...

exuded

Prosa » Relatos

863 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Имигрантска история на ужасите (2-ра част) 🇧🇬

Разни Там 🇧🇬

Любовта на края на кабела 🇧🇬

Краят на романтизма 🇧🇬

Есенна трева 🇧🇬

18+ Инцидент 🇧🇬

Марги - 10 🇧🇬

Огънят 🇧🇬

Някога, някъде 🇧🇬

Знамето 🇧🇬

Eсенен разбор 🇧🇬

Здравей 🇧🇬

Юношество 🇧🇬

Естествен финал 🇧🇬

Диагноза 🇧🇬

Адвокат Станой 🇧🇬

Сашко и Сашка 🇧🇬

Точно тази река 🇧🇬

Песента на русалките 🇧🇬

Имигрантска история на ужасите (1-ва част) 🇧🇬

Значка за вярна служба 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Аре стига, бе! - 12 🇧🇬

Скъпи мои приятели 🇧🇬

Обратният път 8 продължение 🇧🇬

Септична яма - Част 2.1 🇧🇬

Детска рисунка 🇧🇬

Лудата 🇧🇬

The Memory Jars 🇬🇧

Неразказани спомени от детството 🇧🇬

Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна 🇧🇬

Среща 🇧🇬

И все пак, Соломоне 🇧🇬

Глупавия 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Разстоянието не разделя 🇧🇬

За добро утро 🇧🇬

Смисъл 🇧🇬

За Една Мечта 🇧🇬

Овчарят 🇧🇬

Cola