Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Обезобразеният 🇧🇬

С годините намалих драстично гледането на телевизия, а основният принос за болезненото решение се падна на вечерните новинарски емисии. Преди киснех с часове пред светещата кутия; нямах нищо против тя да се разправя жестоко с времето и мозъчните ми клетки, докато преобразува наглед невинната ежеднев ...

Явор_Костов

Prosa » Relatos

1.1K 1

писмо 🇧🇬

Скъпи приятели,
Всички, които четете моите стихове и с присъствието си и топлите си думи ми дадохте кураж, да вървя напред. Бих благодарила на всеки поотделно, но аз нямам компютър и само с добрата воля и доброто сърце на една жена съм в сайта.
Животът не ми остави много, но все пак имам какво да ви ...

selivrek

Prosa » Cartas

977 1

Греховна любов /не е за конкурса/ 🇧🇬

Слънцето отвори очите ù, а жълтото в средата им заблестя като звезди на ясно небе и озари цялата стая. Отвсякъде си личеше, че момичето беше влюбено! Толкова влюбено, че светът около него беше розов и дори пееше и танцуваше с цялата си красота. Милото, то не виждаше нищо друго наоколо, освен цъфнали ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.4K 8

Нули и единици 🇧🇬

Ако четеш този текст, това означава, че съм се върнал обратно по течението на река Лета. През изминалата година допуснах грешка, която ме прати да се нося свободно по нейното течение. За да изкупя част от огромната си вина за едно престъпление, се чувствам длъжен да разкажа какво точно се случи. Пос ...

NikoVat

Prosa » Relatos

1.3K 1

Последна искрица живот 🇧🇬

Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене ...

WilliamStone

Prosa

1.4K 6

Да те помня 🇧🇬

Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си го ...

НиколС

Prosa

1.1K 2

Ние 🇧🇬

Доскоро мислех, че да си смирен означава да бъдеш меланхоличен, депресиращ, злочест, онеправдан, нещастен, да нямаш мечти, да си послушен спрямо близките. Смирението не означава само думи, а и дела. За да се смириш трябва да знаеш кой си, какво е твоето място в света и да отделиш безкористната любов ...

Аnna

Prosa » Relatos

1.2K 3

Аз и той... 🇧🇬

Заровила съм лице във възглавницата, чувам хлопването на вратата, надигам се и виждам Тео, какво ли си мисли, когато ме вижда така...
-Ей, какво става? - между веждите му се появява онази бръчка и изглежда загрижен, все едно аз съм единственото нещо, което го вълнува.
-Нищо, добре съм. - отвръщам пр ...

Vee.

Prosa » Relatos

1.2K 1

Бъди до мен 🇧🇬

Има толкова начина да умреш. Бавно ,мъчително или бързо, неочаквано.
Може да си на ръба. Буквално. Да погледнеш града, ширнал се пред очите ти, докато бавно пристъпваш към края.
А ще бъде толкова лесно да забиеш колата в дърво, да усетиш сблъска на метала, а после да престанеш да усещаш.
Или пък бав ...

НиколС

Prosa » Otros

1.1K 1

Скрита топка 🇧🇬

СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да от ...

exuded

Prosa » Relatos, De humor

1.2K 1

Плагиат ли? 🇧🇬

Викам аз на един, че е плагиат, а той ми се хили насреща, сякаш му беля яйце:
- К,во, маце?... Сбъркала си адреса!
Недоумявам каква котка съм, но най-любезно го питам що преписва чужди творби, а господинът важно, важно засуква мустак, поглажда брада и се репчи, като настъпан петел:
- Туй, все съм си ...

RaiaVid

Prosa » De humor

1.7K 7

България накъсо - 12 🇧🇬

И да се срамувам, че съм българин, и да не се срамувам, вече е късно и за двете.
Стигам до извода, че в България всяка неправда се отстранява като на нейно място се насажда друга - по-голяма.
Особености на българската политическа астрономия:
Никога не пропускаме нито едно информационно затъмнение... ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.9K 26

Пъкъл XII 🇧🇬

ПЪКЪЛ XII
- Какво искаш да кажеш? Че тоя нещастник е срещал великия Цар от Урук? Че е говорил с него и е разбрал тайната на Вечния живот? Че е съществувал преди Теб!?
- Не прекалявай със заключенията. И аз съм пре-любопитен да получа някои отговори. Несъмнено е придобил Вечността. Как го е сторил, е ...

йеромонах

Prosa » Relatos

802

Великден 🇧🇬

Тази война няма край. И в нея силите са винаги равни, победител в истинския смисъл на думата няма никога. Дори и едната страна да вземе превес за момент, другата бързо набира сили и я помита отново, за да бъде на свой ред пометена след време. Нито започваше с влизането на Мира в дома на баба Пелагия ...

nofi

Prosa » Relatos

2K 1

Нямате непрочетени писма (за конкурса) 🇧🇬

Проклетата аларма… Тъкмо когато сънувах нещо хубаво. Няма как. Трябва да се ходи на работа. В полусън циркулирам между кухнята, банята и тоалетната.Опитвам се да не вдигам шум, че майка ми ако се събуди ще има да ми опява: „Като седиш до късно пред компютъра как ще станеш навреме, че и да закусиш ка ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.9K 2 29

Фермата 🇧🇬

Всеки, който не познава манталитета на селянина и не отчита спецификата на различната среда в която живее, а счита за достатъчно да противопостави своята коректност срещу първичното му недоверие, то той е обречен… Селянина не се радва, когато някой пръкне около него, напротив: все едно му е бръкнал… ...

Volter

Prosa » Relatos

1.4K

Граничар 🇧🇬

Тахира чуваше изстрелите и не знаеше какво се случва. Нали отдавна беше напуснала Сирия, нали премина в уж мирна държава, нали беше в безопасност. Този шум й напомняше за бомбардировките в родния й град Рака. Колко ли време беше изминало оттогава- може би седмица, месец или година? Времето бе спряло ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.2K 1 9

Бракониер 🇧🇬

Бракониер
От известно време търпеливо наблюдаваше предпазливите и движения. Тя се движеше зад стената от шипкови храсти и дъбови издънки, които служеха за граница между гората и ливадата.
Беше засякъл следите й още преди десетина дни по време на един лов на диви свине. След това мисълта се зароди са ...

parvanski

Prosa » Relatos

1.1K 1

Емигрантът 🇧🇬

Емигрантът
В село Плешивец се случи чудо. Засели се нов човек. Местните не помнеха да се е случвало такова събитие от четиридесет години. През тях хората го напускаха. Едни по собствено желание, други с краката напред. Селото бавно умираше като болен от туберколоза човек. Когато се разровиха в споме ...

Greg

Prosa » Relatos

1.7K 3

Кръв от кръвта 🇧🇬

- Така, първо слагаш левия крак, повдигаш се като се държиш с дясната ръка за седлото и ползваш стремето за опора. А след това пъхаш и другия и постоянно ги държиш в стремената - Асен Иванов, президентът на туристическа агенция “Евскински понт” учеше шестнайсетгодишния си син да язди. Облечен само с ...

WilliamStone

Prosa » Relatos

1.9K 1

Пъкъл XI 🇧🇬

ПЪКЪЛ ХI
„… само добре обучен Паднал, от най-висок ранг може да скрие истинската си същност от въоръжените с тая благодат свиши. Но дори и най-изпечения манипулатор, лъжеца от Преизподнята, самия Сатана не може да заблуди Бога. Бог провижда всичко, вижда и в най-тъмните кътчета на душата, знае какво ...

йеромонах

Prosa » Relatos

892

Николай 🇧🇬

Дочула стъпките му, а след това и превъртането на ключа, тя го посрещна още с отварянето на вратата. Тя, неизменната тишина на дома му, всяка вечер го чакаше на прага. След нея доприпкваха и самотата, и страхът от старостта и болестите, страхът че някой ден ще си угасне сам, ненужен, не липсващ на н ...

Valens

Prosa » Relatos

1.4K 4

Пъкъл X 🇧🇬

ПЪКЪЛ Х
Тайната на Йов
- Това е епикризата на … пациента – беловласия доктор на медицинските науки не желае да нарече умрелия с истинското му име и подава полимерна папка със всички изследвания, епикризи и подготвен смъртен акт на Йов – очаквам вашето решение.
- Сина ми предаде ли молбата ми да отло ...

йеромонах

Prosa » Relatos

796

Лото за идиото (черен хумор) 🇧🇬

ЛОТО ЗА ИДИОТО
(ЧЕРЕН ХУМОР)
- Здравейтееееееее, уважаеми зрителииииииии!!!!!!!!!! – говореше мутроподобният безмозъчен водещ. – Вие гледате “Лото за идиото” по “Баламурник TV”.
- Здравейчи и от мйен! – поздрави на развален български едрогърдата асистентка на водещия. – Гочови ли сти за пичалби? – п ...

Galifray

Prosa » De humor

1.6K 2

Спомен за Рая 🇧🇬

Запознах се с Рая в началото на лятото. Тогава бях келнерка в крайбрежното кафене. Един ден тя просто влезе с още няколко момичета, но забелязах само нея. Не беше особена красавица, по–скоро още дете. Но смехът и очите й бяха невероятни. Първото което достигна до мен беше звънкият глас на щастливо д ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.1K 1 7

Абулай 🇧🇬

Лъчите на пролетното слънце си проправяха път между пролуките на пердето и влизаха като неочаквани гости в спалнята на Дора Костова. Тя се събуди и лениво се протегна в леглото си. Веднага щом видя слънчевата светлина влизаща вътре, тя стана бързо обезпокоявайки сънливата бяла котка, която бе спала ...

Boyan

Prosa » Relatos

935 6

Вълкът на Вардар 🇧🇬

- Оттегляй се, оттегляй сее! - викаше раненият Вельо, докато стреляше напосоки към турските укрепления. За втори път днес той заповядваше отстъпление. Десет черни сенки се мярнаха в сумрака и прибягаха към близкия лес. Шести ден продължаваше обсадата на крепостта Янина. Вълците на Вардар, които се о ...

WilliamStone

Prosa » Relatos

1.2K

Събка 🇧🇬

Мама си отиде в мъки, заради лекарска грешка… Баща ми остана сам и за да бъда около него, поверих бизнеса с който изхранвам семейството, на жена ми и неин племенник.
От няколко дни се въртя из двора и чудя какво да подхвана - в главата ми бушуват тревожни мисли: как ще я караме от тук нататък!...
Ба ...

Volter

Prosa » Relatos

1.5K

Охрана 🇧🇬

Още от сутринта февруарското слънце огря големия затвор и ако не бяха голите клони на дърветата, човек можеше лесно да се подлъже, че е април. В този ведър петъчния ден главен инспектор Цанова трябваше да го посети, тъй като имаше среща с директора му. По пътя си дотам мисълта за предстоящите почивн ...

Hordalendingen

Prosa » De humor

1.1K

Любовта и последствията от нея 🇧🇬

Мария беше най-хубавото момиче в класа, а може би и в цялото училище, в което бяха влюбени всички момчета, включително и той. В този ден тя се приближаваше по училищния коридор, а Перо Пиперков затаил дъх беше вперил поглед в нея. В следващия миг една силна ръка го блъсна в рамото и го изхвърли до с ...

keltco

Prosa

784 1

Изгубена душа 🇧🇬

Последните слънчеви лъчи вече се изгубваха зад архитектурните чудеса на Варна. Морската градина бавно заспиваше, обляна в песента на морските вълни, понякога игриво допълвана от тихия шепот на високите дървета.
Но тази всеобятна красота и хармония беше чужда и далечна на младия наркоман, който се лу ...

WilliamStone

Prosa » Relatos

1.3K

Чичо Петър 🇧🇬

- Червена шапчице, накъде си тръгнала? - питаше горският клефук, наричан от баснописците вълк. Тя не му отговари; едно на ръка, че беше тъп като маруля, освен това устата му смърдеше на гето. Клефукът обаче нямаше намерение да се отказва току- така:
- Чакай да се сетя...отиваш при баба си да й занес ...

popolo

Prosa » Cuentos y obras para niños, De humor

1.3K 1 2

За Свети Валентин, Дявола и още нещо 🇧🇬

- Какви са мечтите ти?
- Всичко е толкова просто. Искам да се сгуши в мен и да заспи на рамото ми. И докато се унася в сън, сърцето ми да бие до пръсване, след което бавно да се успокои. Искам да ме погледне с влажните си очи, да ме целуне с усмивка и да заспи. Не можеш да ме разбереш, нали?
- Напро ...

satanas

Prosa » Relatos

1.2K

Тъмнина - Резюме 🇧🇬

Това е история за мечтите, страховете и колко далеч е склонен да стигне човек, за да сбъдне тези свои мечти.
Ана винаги е усмихната. Излиза с приятели. Завършила е университет и работи работа, която харесва. Но дълбоко в душата си, чувства тъга и непреодолима мъка. Защото Ана бавно ослепява. Доктори ...

RinsMontiel

Prosa » Otros

771

Обратния път 🇧🇬

Винаги ме е било страх от обратния път. Всяко връщане ме тревожи. Като че ли минавам през гробище. Виж - напред, в неизвестното, в новото, в бъдещето, това си е друго нещо. Кажи -речи съм в средата на живота си, ако всичко върви нормално, но някои мои клетки така и не искат да го разберат. Избягвам ...

Julia-Shopova

Prosa » Relatos

883

Време за двама 🇧🇬

ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...

exuded

Prosa » Relatos

1.4K 3

Изабела Част първа Глава първа 🇧🇬

Глава първа
Адска жега цареше из цялото поле, още от ранни зори млади момичета обикаляха по нивите, за да съберат плодовете на труда си, беше прекалено рано, но това проклето време можеше да унищожи цялата реколта, от която зависеше прехраната на всички селяни. Никой нямаше да се застъпи за тях, а и ...

monikas

Prosa » Relatos

696

Дежа вю (за конкурса) 🇧🇬

Дежа вю
Тошката беше санитар в мъжкото отделение на психиатрията. Въпреки, че не спортуваше активно, беше як, мускулест, с доста добро за годините си телосложение. На всичкото отгоре редовно си бръснеше главата и с позлатения синджир на врата си изглеждаше като истинска мутра.
Зад страшната мутренск ...

gitarist

Prosa » Relatos

1.4K 4

Прокурорът 🇧🇬

Прокурорът
не пропуска случай да мине покрай мен и да не спре. Д-р Манова, твърди, че понякога дори си измисля причина, за да дойдат към паркинга…
- Добре, че и двамата слушаме еднаква музика – шегува се дамата, която е всичко за прокурора – любима жена, домакиня, личен лекар, секретарка, доверено л ...

Volter

Prosa » Relatos

1.2K

Жената с кученцето 🇧🇬

Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...

Аnna

Prosa » Relatos

971 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Обезобразеният 🇧🇬

писмо 🇧🇬

Греховна любов /не е за конкурса/ 🇧🇬

Нули и единици 🇧🇬

Последна искрица живот 🇧🇬

Да те помня 🇧🇬

Ние 🇧🇬

Аз и той... 🇧🇬

Бъди до мен 🇧🇬

Скрита топка 🇧🇬

Плагиат ли? 🇧🇬

България накъсо - 12 🇧🇬

Пъкъл XII 🇧🇬

Великден 🇧🇬

Нямате непрочетени писма (за конкурса) 🇧🇬

Фермата 🇧🇬

Граничар 🇧🇬

Бракониер 🇧🇬

Емигрантът 🇧🇬

Кръв от кръвта 🇧🇬

Пъкъл XI 🇧🇬

Николай 🇧🇬

Пъкъл X 🇧🇬

Лото за идиото (черен хумор) 🇧🇬

Спомен за Рая 🇧🇬

Абулай 🇧🇬

Вълкът на Вардар 🇧🇬

Събка 🇧🇬

Охрана 🇧🇬

Любовта и последствията от нея 🇧🇬

Изгубена душа 🇧🇬

Чичо Петър 🇧🇬

За Свети Валентин, Дявола и още нещо 🇧🇬

Тъмнина - Резюме 🇧🇬

Обратния път 🇧🇬

Време за двама 🇧🇬

Изабела Част първа Глава първа 🇧🇬

Дежа вю (за конкурса) 🇧🇬

Прокурорът 🇧🇬

Жената с кученцето 🇧🇬

Cola