Lo mejor publicado en este día a lo largo de los años
1.2K resultados
Намирате ли смисъл във вярата днес?
🇧🇬
Бяла, празна стая. Само огледалото се издига срещу мен. Поглеждам с празен, блуждаещ поглед и се запитвам - намирам ли смисъл във вярата? Вярвам ли въобще в нещо?
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се ...
Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...
СТЪПКИ ПО ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
След дълго време на раздяла,
когато в мен уж всичко вече прегоря,
се срещнахме съвсем случайно
и непредвидено сред гъстата тълпа.
Поспряхме се, с ръце горещи ...
В неделя домакините правят кексове,
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...
Беше гореща юлска нощ. Лятото беше в разгара си и въздухът навън беше нажежен.
Сам и Адам се бяха уговорили да излязат с приятели същата вечер. Той мина да я вземе от тях и тръгнаха заедно към заведението, където беше уговорката им.
- Донесе ли ми диска? - попита Сам.
- Кой диск? - учудено ù отвърна ...
Разделихме се,когато имах нужда
от нечия загрижена ръка.
Изведнъж превърнах се за тебе в чужда,
непозната изпаднала в беда.
Ти тръгна в различна от моята посока ...
Изпепеляващ поглед огнено поглъща
всичко, което пламъците видят,
бъдеще не чертае и минало не връща,
а сами искри над мечтите прелитат...
Изпепеляващи думи в душата се впиват, ...
Оплаквам те за последен път.
В стъклото се удря тихо дъждът,
на локва се стича и бавно застива,
с изплакани бели кристали се слива.
И още във мен не заспива тъгата. ...
Любов... въздишка... устни... цигара.
Любов... цигара.
Любовтта е силно, изпепеляващо чувство. Карате да я усещаш до най-дълбоките места на душата и тялото ти. Понякога те изгаря и оставя рани. Хубаво е да я имаш и да я почувстваш. Желаеш я, без да мислиш за последиците, които ще ти донесе.
Всичко д ...
Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.
На границата гларуси крещят, ...
Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?
Не можем с гръм небето да разтърсим.
Не ние правим ручеите на реки.
И себе си все още търсим.
На планините твърдостта не е от нас. ...
"Как може такова нещо! Това си е ирония на съдбата - може на 14 да скъсам с някой, с който съм ходила година например, а на 15 да си намеря друг, но на проклетия 14 пак съм сама!"- вайкаше се една моя приятелка вчера. Интересна гледна точка. Ако се замисли човек, на нея й е по-притеснено, че на прок ...
Любовта като птица разпери крила.
Две тела се сляха в едно вечерта,
като едно затуптяха сърцата,
с едни очи посрещахме зората,
една музика звучеше за душите, ...
В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
F2
Днешните деца се раждат компютърно грамотни.
Когато беше на 2-3 годинки, Боби много обичаше баба му да му чете приказки. Когато дойдеше време за лягане, той се гушваше при нея под одялото, тя вземаше книгата и започваше...
Какво виждат очите ми в един хубав ден?...
Пак са си легнали и пак си чета ...
И З П О В Е Д
Когато нашият общ приятел ми каза, че при един ваш разговор си попитала за мен, а той доста подробно ти е разказал колко съм нещастен, поради това, че съпругата ми е починала и съм сам, че съм болен от лоша болест, че често не могат да ми осигурят скъпите лекарства, с които ме лекуват, ...
Хранех живота си със сълзи,
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.
Сутрин превръщах мислите си в сажди, ...