Подкатегории:
1 419 резултата
Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
1282
3
Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, ко ...
1879
1
2
Забелязал ли си как, когато вали много силно, се вдига мъгла? Сякаш наистина някой излива с чаша вода от небето. В това време си седях и си плачех на вратата за моите си неща. Стана ми смешно през сълзи как можех да стоя в студа по нощница, студените пръски да вледеняват краката ми и да плача, а ког ...
1220
1
СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...
1099
3
Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...
Тъмнината не м ...
1296
ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
812
Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...
2752
1
1
Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...
1453
4
Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, ко ...
1514
1
Една безмълвна камбана очаква буреносния вятър, една душа мълчи... една душа, притихнала в своите мечти, страдания и вопли, една душа се лута пак...
Защо отново не можах да открия себе си? Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът... аз пак т ...
Защо отново не можах да открия себе си? Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът... аз пак т ...
1486
2
Срещнах го през есента. Мъката по лятото и сълзите ми се сливаха с дъжда. Той се опита да утеши сърцето и душата ми, но потънала в себе си аз не забелязвах. Започнахме да говорим. С дни, с часове. Винаги имаше какво да си кажем. Понякога мълчахме. Просто стояхме и се наслаждавахме на присъствието на ...
1409
1
Защо се влюбих точно в теб? Защо отдадох цялото си сърце на човек, на когото не му пука за мен? Човек, който едва ли някога ще ме заобича...
За теб съм просто една кукла на конци, защото аз самата ти го позволих...
Боже, колко ме боли! Сърцето ми изгаря, душата ми крещи. Всяка мисъл за теб е толкова ...
За теб съм просто една кукла на конци, защото аз самата ти го позволих...
Боже, колко ме боли! Сърцето ми изгаря, душата ми крещи. Всяка мисъл за теб е толкова ...
2065
1
И тогава животът ми се преобърна завинаги... За първи път бях истински щастлива - за първи път можех да обичам и да знам, че не обичам само аз, за първи път можех да съм себе си, без да ме е страх и за първи път исках да продължи вечно... И когато си тръгнах, крещях от болка, и светът крещеше с мен. ...
1371
1
Всеки път, когато те погледна, виждам в очите ти целия свят. Всеки път, когато те докосна, усещам как цялото ми тяло изтръпва. А когато устните ни се слеят, въздухът ми спира и за миг сърцето престава да бие...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...
2523
1
Eгоизмът и Любовта
Любов – нещо свято между двама човека. Чувство равняващо се на полета на волна птица в небето без граници и перипетии. Нежно и чисто - като малко дете. Желанието на душата да срещне сродното сърце и тогава да даде всичко от себе си да премине границите дори на невъзможното, за да ...
Любов – нещо свято между двама човека. Чувство равняващо се на полета на волна птица в небето без граници и перипетии. Нежно и чисто - като малко дете. Желанието на душата да срещне сродното сърце и тогава да даде всичко от себе си да премине границите дори на невъзможното, за да ...
1995
1
И така, решихме ние с моите момичета да се съберем да пийнем, защото бяхме пропуснали последните 2 седмици да се видим. Седнахме в любимата ни кръчма Трите Смока и започна веселбата. Бяхме решили да е за малко, защото на другия ден сме на работа и трябваше да ставаме рано, а повярвайте ми, след запо ...
3590
5
Нашата любов отмина, но всеки ред, който посветих на теб - ще продължава да бъде част от нещо. От бъдещето. Някой тихо ще премине през всеки стих, ще замълчи. Миг на чужда възхита, че има такава любов, уви, която загина.
П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите кат ...
П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите кат ...
1595
1
6
Да, трудно е да кажеш Сбогом... Но няма по-тежка дума от тази, която даваш на себе си. Няма по-трудна мисъл от тази да намериш тази дума, да я признаеш за правилна, да я приемеш... А за да я преживееш, не стига един живот понякога. От дълго време вече аз живея два живота - един виртуален и един в съ ...
900
2
Телефонът иззвъня. Събуди я от страхотния й сън, в който те пак бяха заедно и се смееха. Радваха се, както преди, един на друг и ценяха малките неща.
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката з ...
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката з ...
1001
НОВО ПЪТУВАНЕ (с колата)
Отново...
Отново пътуваме... Този път аз... и ти – новата кола. Фиат „Брава”...
Звучиш като брава на някаква врата. Може би вратата към мен?...
Ти си млада, красива, модерна, лъскава... Аз съм си все същият – стар и ръждясал... ...
Отново...
Отново пътуваме... Този път аз... и ти – новата кола. Фиат „Брава”...
Звучиш като брава на някаква врата. Може би вратата към мен?...
Ти си млада, красива, модерна, лъскава... Аз съм си все същият – стар и ръждясал... ...
1564
3
Забрави ме и чак сега се сети, че ме има… Обичах те до болка. Бях готова на всичко за теб... Не ме оцени! Плаках и бях сама със самотата си... не беше до мен! А казваше, че винаги ще си ми приятел, че винаги ще сме заедно...
Аз се надявах на нещо повече от твоето приятелство... Ти също ми каза, че и ...
Аз се надявах на нещо повече от твоето приятелство... Ти също ми каза, че и ...
2156
1
2
Там, където работя, имаме една врата, която много скърцаше. Скърцането на тази врата брутално, директно достигаше до централната нервна система на влизащите и излизащите от сградата. В един момент положението стана нетърпимо...
"Ужас!", "Каква е тази врата?!", "Няма ли кой да я оправи?!"... Хората м ...
"Ужас!", "Каква е тази врата?!", "Няма ли кой да я оправи?!"... Хората м ...
1323
3
Поглеждам се в огледало. Това, което виждам, определено ми харесва. Една жена на 36 г. ме гледа оттам. Леко поостаряла и съвсем мъничко сдухана, но пък руса. Фон дьо тен да скрием бръчките, червило, спирала за големи мигли и секси рокля. Отивам на женско. Пак ще видя моите момичета. От съседната ста ...
995
1
И всичко започна толкова спокойно, неангажиращо, като игра. Но това не беше просто една игра... беше игра с чувствата, със сърцето. Осъзнах го късно, когато вече бях направила грешката да проиграя сърцето си. Усетих се слаба и безпомощна. А толкова много исках да има някой, който да може да разбере ...
1728
Бях много малък, но го запомних. Играехме футболен мач на улицата, когато някакъв чичко от публиката се провикна гневно по мой адрес: "Ей, гипс!" Поводът беше моята отчайващо слаба игра. Бях малък и наивно доверчив - лесно повярвах, че освен плът, кръв и кости, в организма ми има и субстанция от тоз ...
1489
2
И така, искам да ви разкажа за едно семейно летуване на море преди 2 години. Лятото вече беше в разгара си и аз всеки ден с плахо очакване поглеждах моя невероятен съпруг да сподели ще се ходи ли на море или не. Но, уви, този ден така и не идваше. Минаваха дните и нищо. Една събота, както винаги, ни ...
2791
4
Искаш ли да бъда твоя?
Когато съм тъжна и унила;
Когато не виждам смисъл в нещата, които правя;
Когато търся покой, а намирам повече тревоги;
Когато се усмихвам фалшиво, а душата ми плаче; ...
Когато съм тъжна и унила;
Когато не виждам смисъл в нещата, които правя;
Когато търся покой, а намирам повече тревоги;
Когато се усмихвам фалшиво, а душата ми плаче; ...
1517
4
Кого обичате най-много?
Беше първият ми час по психология в девети клас. Ентусиазмът кипеше да разбера що за наука ще ни поднесат в училище. След пристигането на чаровната учителка - госпожа Калчева, която разстилаше топлина и оптимизъм в цялата стая, към нас беше отправен въпросът: „Кого обичате на ...
Беше първият ми час по психология в девети клас. Ентусиазмът кипеше да разбера що за наука ще ни поднесат в училище. След пристигането на чаровната учителка - госпожа Калчева, която разстилаше топлина и оптимизъм в цялата стая, към нас беше отправен въпросът: „Кого обичате на ...
1666
5
Често сънувам, толкова е реално!!! А така ме е страх. Понякога мисля, че нещата се повтарят, че вече съм ги преживяла. И знам, това е моят сън, моят кошмар. Друг път просто не си спомням. Мои познати с насмешка подминават думите ми. А вече и аз не вярвам... Не вярвам, че ще се върне миналото време. ...
1664
6
Тази нощ пак те сънувах. Когато се събудих, се натъжих, че е било само сън. За съжаление, някой неща се случват само в сънищата. Беше като една сбъдната мечта за мен. Аз плаках, признах ти всичко - нещо, което желая толкова много, но нямам сили да направя. Признах ти колко много ми липсваш и как съм ...
2497
2
ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ
Тази песен на птица, идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашия мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, кои ...
Тази песен на птица, идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашия мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, кои ...
1380
1
Сърцето ми препуска бясно по асфалта на помръкващите улици и булеварди. Усещам го как разкъсва дрехите ми и изкача от гърдите ми, удряйки се във волана, стиснат до болка от напрежение. Вятърът си играе с косите ми, разпилявайки ги на всички посоки, музиката вибрира по седалката ми, димът от цигарата ...
1581
2
МОНО-ДИАЛОГ С МОЯТА СЪДБА
Мила моя Съдба,
Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...
Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...
Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва... ...
Мила моя Съдба,
Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...
Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...
Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва... ...
2129
3
Новият ми Живот, за който никой не знае. Не знаете, защото си е моят. Преди казвах, че от много оптимизъм съм се превърнала в песимист. Сега казвам: От много песимизъм, съм най-големият оптимист! Дишам... глътка чист въздух... и пак... и пак, много глътки. И светлината в очите на любимите ми хора и ...
1325
4
Тя... тя беше най-грозното, най-силното нещо... дори водеше страха със себе си... с всеки изминал час тя ме нараняваше все повече и повече, без да спира дори за секунда. Сякаш никога не ù бе достатъчно... грабеше от мен с пълни шепи... взе усмивката ми, взе сълзите ми, взе радостта ми, взе вярата ми ...
1257
1
Моите мисли...
Моите мисли... седейки пред листа, мислейки за чувствата, за моите чувства... Появява се този момент, момент, в който самата аз не мога да изкажа, с думи това, което чувствам. Изобщо, остава ли нещо такова? Не знам. Опитвайки се да ги събера, осъзнавам, че не мога да събера себе си. К ...
Моите мисли... седейки пред листа, мислейки за чувствата, за моите чувства... Появява се този момент, момент, в който самата аз не мога да изкажа, с думи това, което чувствам. Изобщо, остава ли нещо такова? Не знам. Опитвайки се да ги събера, осъзнавам, че не мога да събера себе си. К ...
1690
1
2
Да срещнеш Джо Блек...
Филм с Брад Пит и Антъни Хопкинс - двама прекрасни актьори. Но не актьорската игра и идеята на филма ми се ще да разгледам... А по-точно един конкретен момент от него. Става въпрос за сцената в болницата, когато възрастната болна жена позна „Джо” като „зъл дух”, в мига, в койт ...
Филм с Брад Пит и Антъни Хопкинс - двама прекрасни актьори. Но не актьорската игра и идеята на филма ми се ще да разгледам... А по-точно един конкретен момент от него. Става въпрос за сцената в болницата, когато възрастната болна жена позна „Джо” като „зъл дух”, в мига, в койт ...
4907
2
Заболя ме главата. Не, не е много. Обичайната болка. Все пак три часа четох Вазов и Славейков. Плаках заедно с Дядо Йоцо и се калявах с болката на Ралица. Честно да ти кажа, въобще не ме боли главата от учене. От друго е, а с книгите само се оправдавам.
Ако кажа, че от любов ме боли главата, ще тряб ...
Ако кажа, че от любов ме боли главата, ще тряб ...
2593
11
Има неща в този живот, с които се сблъскваме прекалено рано. Като започнеш от любовните разочарования и стигнеш до загубата на близък. На тази възраст сме изключително уязвими и наивни. Доверяваме се прекалено бързо и затова оставаме излъгани след време. Едно любовно разочарование въздейства на голя ...
5606
3
Стоя с ужасно глупава усмивка на лицето и така в продължение на вече няколко часа. За пръв път от ужасно много време чувствам как сърцето ми тупти в по-щастлив ритъм от обикновено.
Тъгата, която бе обладала цялото ми същество, както буреносните облаци хвърлят сянката си върху оживения град и го прев ...
Тъгата, която бе обладала цялото ми същество, както буреносните облаци хвърлят сянката си върху оживения град и го прев ...
1208
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
