DaniBo
77 результатов
Твърде жалко,
но малко познават те истински...
Недоказани
казват "доказани истини".
Как започват? ...
  759 
Непоколебимо се просмука
мисълта за нещо натоварващо.
Изгарящо вълнение, стремеж,
копнеж за крайно и затварящо...
Прелитна край вратата, ...
  415 
Очите ми са уморени,
изгубих чувствата си... някъде...
И стискам в дланите ранени
раздраното сърце навсякъде.
Запази си парче за себе си, ...
  414 
Разходи ме по тънките си намеци,
по тънката усмивка зад гърба ми...
И в тънкоумните ти навици
се спъна ти и аз самият.
Та ще започва ли замеряне? ...
  523 
Напрегнат творчески момент,
във който аз попаднах тихо...
Отвътре вае се фрагмент,
изпълва вените ми... Психо!
Разбърках в себе си пожар, ...
  390 
Закачам червея на кука за самотни,
замятам в тъмните води на скуката,
топят се метрите и плясва в локвата
изплакани надежди до каютата...
Не пуснах кордата във точния момент ...
  1233 
Всяка събота умирам по малко...
Жалко за теб...
Оставам само за да те убия с хартия и думи,
които да ти припомнят сълзите, мечтите
и всичкото нищо... ...
  522 
Аз нямам общо с тихите води,
харесва ти да те докосвам с пръсти.
Погледът ми как изгаря те,
побъркваш се,
аз го знам добре. ...
  503 
Не ме позна по името...
Аз съм белег двадесет и пет по теб...
Не ме позна по името,
а по цветущия, камбанен епитет...
Не ме позна по името... ...
  391 
Той:
Пиян...
и в огледалото не се познавам сам!
Пиян...
Сърцето си разкъса,х за да ти го дам... ...
  331 
Корона от тръни за никой не нося,
в стъклата обичам да стъпвам на босо.
Под ноктите пазя ДНК-то на много...
И истини казвам, а после и "сбогом!"...
Разкъсани образи в хиляди части, ...
  480 
Пречупи се...
Най-после се пречупи, сърце!
Накара моите емоции да текат по лицето ми,
да чертаят пътища на мъката,
да заместят усмивката и скуката... ...
  281 
Нездравословно ми бодваш карфици по мислите,
пишеш рецензии на живота ми...
А помисли ли, че акупунктурата писва ми?
Липсва ми нещо, липсва ми подгъва...
Липсват ми сивото, гънките, другото... ...
  414 
Не гледай, че във кал потъвам,
харесва ми да виждам новото...
В краката си аз сам се спъвам,
когато стане скучно словото.
А твоето... присяда ми на гърлото. ...
  392 
Изпих поредна чаша с настроения...
Строших я в масата и си нарязах пръстите...
А същите ненужни откровения
ме карат да кървя... Подай арсеника!
Ще си полея жизнените включвания... ...
  532 
Заливаш ме със нов морал,
сипи ми още, аз не бързам...
Отдавна свикнах да съм в кал
и пуснах корен, че и вързах...
Хиляда дупки има в теб... ...
  582 
Здравей, така познато чувство...
Продупчих новия билет.
От сутринта... едно и също -
депото, срещата ми с теб...
И знам, че тихо ще ми шепнеш ...
  442 
Поредният метален обръч на врата...
И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...
Да късат, за всеки има по парче! ...
  405 
Мълчанието хапе,
знам го от години опит!
Сочих в огледалото и казвах:
"Смазваш самочувствието им!"...
Но ти е ясно, че е трудно да мълчиш ...
  445 
Едно пътуване в гърдите...
А там... там е празно, хладно...
Снегът чертае причудливи форми
и гони се с леден вятър,
досаден театър... ...
  644 
Случва ли се нещо?
Случва се!
Смалиха ми се дупките на цедката!
Ти се заклещи,
не минаваш през решетката... ...
  518 
Безбройно много стават плочките...
Плочките на изборите ми в живота.
И като домино, редено в една посока,
объркаш ли нещата, сменя се и вота.
Изказвания, мисли и неспирни чувства, ...
  400 
На "празното отвътре" имам зъб...
Вървях по път, пътечка, през шубраци,
но стигах все до онзи ръб,
от който или скачаш, или враг си...
И напоена със сълзи земя ...
  307 
Влезе под кожата...
Сложно е! Грубо, лишено от задръжки...
А вкъщи има толкова ненужни страници,
граници, чертаещи посоки към ненужното...
Изкуството изисква жертви, ...
  384 
Издишаш от милиони дупчици...
Е, аз ли трябва да те "помпам"?
И да поемам негативите и луд, че си...
Съжалявам, мили ми човеко, кротвам...
Ще си мълча, ще гледам как се давиш... ...
  395 
Е, нека да започна леко...
Две курвенски очи и още две...
А после, страст, копнеж, пътека
по устните ми... Докъде?
До точно там, където искам ...
  489 
Не те познавам, откъде си?
Не ми приличаш на жена...
Уж нежна си, а носиш дрехи,
покрити с кървави петна...
И има нещо в твоя поглед... ...
  2053  17 
Нагледах се на смърт,
на отчаяние, на мъка...
Ще ме изплашиш с какво?
Със студа навънка?
Или с този в очите ти... ...
  514 
Невидим пясъчен часовник
брои троха подир троха
от счупените ми надежди,
от стритата на прах душа.
Тече си времето, лечител ...
  423 
Ти си еволюирал паразит!
Огромна грешка на природата!
Отровата си пръскаш по света.
Гадта проклета от съня си!
Груб си, луд си и боклук си! ...
  441 
Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.
Мъглата, сиво-зеленява, ...
  387 
Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...
Откъснатата страница на календара ...
  440 
В хор от сълзи и огньове,
през море от чиста жал,
жълтите листа запяват
за отминала печал...
На небето им приглася - ...
  489 
Приличам ли на кошче
за душевната ви плява?
И не е важно болна ли съм
или жива, здрава...
Набутайте в мен утайката ...
  770 
Прелива в черно-сиви краски
изгасващият тъжен ден...
И ставам лекичко подвластен
на онзи пазен пласт от мен...
Той кара ме да начертая ...
  638 
От порцеланови усмивки
не получаваш топлина!
От празен поглед, спрял на тебе,
не се излъчва светлина!
А времето си е такова - ...
  354 
Попитай ме дали те търся,
изгубен сред мъглата в мен,
замръзнал в собствената слабост
и пак от нея наранен...
Попитай ме! Ще си призная... ...
  685 
Предложения
: ??:??