DORA.1
85 результатов
Преди пердето да се вдигне придърпано от юг,
аз искам в стаята отново да се съмне и в нея да
остане разпуканият залез – тук.
И точно в този миг да мога с него да се любя –
до насита, с нрав младежки и за последно да ...
  436 
На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
  1073 
Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...
  517 
Простих на Пролетта, която
не идваше при мен, когато исках аз.
Простих и на доброто Лято, което се
усмихваше, но ме лишаваше от плод.
Простих и на Есента, която много ...
  418 
Дойде от зрънце жито на таз земя, с усмивка
и плитки на сноп – Жената, голямата стъпка
към любовта, към Бог.
Очите й пълни с времена, копнежи, надежди,
радост, тъга - все думи, които не се побират ...
  352 
Отиват си хората, отиват си.
И нищо не вземат със себе си.
Остава гласът им, осанката, думите
и най-вече - те, които кънтят след
тях и чуваме във вълни от море. ...
  406 
Не могат дълго време да се укротят вълните
в очите на жена, предадена от обичан мъж.
В една самотна лодка отплават мечтите,
затиснати от камъни в чували пълни с ръж.
Илюзиите се разбиват бавно по брега, ...
  344 
... ако бях часовникар, бих забавил стрелките на времето,
точно в момента, в който ти разпускаш небрежно косите си.
Бих ти хванал здраво ръцете и бих ти сложил златна верижка
на лявата. Но не съм! И не искам да бъда!
Ако бях певец, бих ти пял най – златните хитове, като щурец ...
  560 
В окото сурово на зимата две врабчета
стоят под комина, но отдавна живяла
старицата печка не пали в дома.
Как се стига до прага ѝ, след като стъпки
по улицата е оставила само лисицата? ...
  415 
Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ...
  698 
Класика в жанра ще кажете –
три страни и три ъгъла, три точки
нележащи на една права.
Аз бедрата си няма да положа
върху крива основа. ...
  1586 
Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше ...
  1204 
По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...
  998 
На Никулден морето мълчи с накривен калпак.
С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.
Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.
Един кораб в далечината плува, щедро дими.
Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят. ...
  350 
1.Когато зимата почука на капчука
и вятърът докара с чувала сняг –
старецът намята своята шуба
и с новите си очила изглежда млад.
Припев: ...
  694 
Когато мравките се юрнат да събират, купуват и грабят
вещи, накити и любови, ти приятелю, спри и разбери:
Те не виждат Небето!
Не продавам лицето си за кривото огледало на лицемери.
Не продавам очите си за измислени истини на мравки ...
  686 
Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем. ...
  343 
Ако бях птица, в косите ти бих свила гнездо.
Сламка по сламка бих носила - от сърцето си към ума.
Ако бях птица в ръцете ти, бих ти казала, че те са крила
и бих ги повела към острова с екзотични цветя.
Ако бях птица в сърцето ти, бих запалила с песен ...
  507 
Есента съблича всички дрехи.
Падат лекомислено върху пода.
Със зъби вятърът отваря копчето
от деколтето на задъхана топола.
Политат мъхове - въздишат в простора. ...
  1250 
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали във мократа шума ще
усетят онова, трептене - тихото докосване на Земята,
която ти завъртя я за мене още когато листата бяха зелени - ...
  254 
Аз мислех си, че с наплюнчените палци разлиствам календара
и гледам с умиление ъгъла на прегънатият лист,
а всъщност миговете скачат в надпревара,
докосващи извивките на топлата ми гръд.
Политат мъховете от топола, извива се реката с режещ вик, ...
  362 
След поредната сеч на душата - берем истини.
Кой кого гони? - след като не ходим по пътя.
Няма безплатен обяд! - са казали.
Плащаме с болка - от лакомство.
Ресто от джоба се взема - обедняваме стиснати. ...
  288 
Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...
  1097 
Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти. ...
  394 
Снощи пих водка. Един гълъб летеше в тъмното
с писмо в човка.
Казвам Ви честно: Въобще не бях пияна!
Беше нещо по- леко: Бях луда!
После този гълъб влезе в очите ми сини - ...
  1173 
Имало едно време....
Със сламена шапка окичена с росна капка
приветствах днешния безгрижен ден,
който бе подаръка за мен и от мен.
Боса по тревата с моето кученце - другар ...
  726 
Спомням си онзи тротоар с натежалите плочки -
стъпили върху земята.
Точно там падна копчето от шарената ми рокля и се загуби.
Но косите ми - ах, косите ми! - осветени от нощната жар
още помнят дъха ти. ...
  370 
Какво нещо е живота, значи! Вечерта някой само с един поглед и пренебрежителна усмивка може да игнорира жеста, който си му засвидетелствал безрезервно, с цялото си сърце...ей, така...
Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не о ...
  929 
Едно момче със сини очи намига на морето.
Те с трепет скочиха в буйните морски вълни.
Това момче бе моряк - капитан на кораб.
Безстрашен юнак!
В този кораб бе скрита картата на Света, ...
  727 
Събуди се прозорецът, а беше вечер.
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама. ...
  731 
Хвърчило, топка, тебешир - три слова, които пази моята душа.
Когато спуснах се по звездната пързалка ожулих първо колена,
но хвърчилото ме вдигна чак до небеса.
После с тебешир нарисувах си дома, с добро и последвах топката -
нишката на бабино кълбо. ...
  664 
Искам спокойна и доволна да затворя очи.
Точно когато последният лист пада грациозно
на кичури, да съм раздала от своето дърво
всички плодове родени през Юли.
Да се усмихнат моите очи пред кошницата на децата. ...
  348 
Велик е този ден, в който боядисваме душата.
Първо с цвят червен - за да затуптят сърцата.
После глътка от синьото небе ще напълни дробове.
И тогава всички други краски ще разстелим, като килим -
върху кафявата земя ще нарисуваме цветя. ...
  830 
Аз не искам измислени облаци.
В море от илюзии не искам да се
уча да плувам.
Всичко е пито, платено! А обядът -
най-скъп е за крадеца. ...
  398 
От мен до теб е само стъпка - една рисунка с пролетен мотив.
От мен до теб е само тръпка - един копнеж с лято украсен.
От мен до теб е само дума - със заряд по - силен и от взрив.
От мен до теб е само рима - дъхът между припев и куплет.
От мен до теб е само време - събрано в книга, есенни листа. ...
  233 
Очите знаят всеки ритъм.
Побрали всички светове.
Те могат да разкажат -
за вчера, днес и утре.
За всичките следи- ...
  329 
Когато изплачеш цялото море и сред сол очите
се научат да плуват без корабни въжета,
панаира на суетата ражда захарно петле,
докато ти се давиш между припева и главна
буква в куплета. ...
  277 
Ще се плисна, като вълна в скалите на ежедневието.
Гола във пръстта ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще запея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението мъртво ще ги аплодира. ...
  337 
Къде се ражда доброто?! Къде?!
Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.
Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.
Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.
Подарило усмивка на синева. После подало ръка ...
  858 
Пролетта е с име на жена.
Цъфнало кокиче в косите.
Пролетта е подписът в снега-
началото на жената с мъжа.
Пролетта е семето на мака- ...
  1085 
Предложения
: ??:??