limeruna
564 результатов
Боли, ревнувам, сякаш ставам друга.
Живея не съвсем по правилата.
Не виждам смисъл в топлата услуга
преследва ли с очите си играта.
Веселие - наистина е чудно, ...
  449 
Повярвах наивно, че някой милее за мен
загубил разумното, нужното и обичайно.
Докоснах мечтите и те заваляха от плен:
прозрачна решетка от думи, неволи и тайни.
Самотна надежда, разбита до ронещ се сняг, ...
  534 
Мечтаела за розово начало,
жена една се стапяше до залез...
Приличаше на скършено махало,
засмукан от невинно слънце палец.
В окото на старица се завихри. ...
  388 
Имам ли правото да те правя щастлив?
Някой ще каже „Това е безумие.
Да радваш е дълг и добрина. “
и аз ще се съглася.
Някой ще каже „Щастието е важното.“ ...
  679 
Сега ще си тръгнеш, сега ще си тръгнеш отново,
но без да поглеждаш към моята странна съдба.
В сърцето ще чувстваш и радост, и скръбна отрова,
и мекия привкус на горска крайзвездна делба.
Отронва се спомен от теб подир слънчева нишка ...
  596  10 
Човек е добър по природа, но той прави добро според своите разбирания за добро. Задача на образованието не е да направи човека добър, защото той е добър и без чужда намеса, а да го учи на това какво е добро, за него и за останалия свят, и да го прави по възможно най-добрия начин. Без образование хор ...
  3805 
Все повече усещам, че далеч
е дума за описване на близости.
Подготвям се за пламналата реч,
но в мен се блъскат тъмни пестеливости.
Веднъж гориш, а после пак гориш. ...
  569  12 
Топло е, топло в съня на нощта,
тихо цветята будуват.
Няма да видиш лицето си там,
диви мечти се целуват.
Меко пристъпва душа-светлина, ...
  720  13 
Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата.
Нощта е тиха, щом не спим, ...
  771 
Решението на прекалено многото оптимизъм не е прекалено многото песимизъм. Решението на прекалено многото оптимизъм е зрелият реализъм.
Преди да решиш, че оптимизмът ти харесва повече...
  611 
Имало едно време един творец, който решил да сподели работите си в интернет. Отзивите поради някаква причина се разделили в две групи: обожание и омраза. Повече хора обожавали работите му, наистина, но се появили такива, които да го обвиняват, че е високомерен. Всъщност нямали критика за творчествот ...
  994 
„Отляво“ навярно е много пространно.
Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето.
Централно за всичко, наивната рана,
живецът в мъртвило. Оставено пънче.
Защо е на сянка от всички забравено? ...
  864  31 
Шумен свят и краткотраен
шие слънчеви пейзажи.
Лъч сълзичка връзва
с облачно легло.
Смях душа нанизва ...
  738 
Даваш всичко, всичко взимаш, бързаш бавно, бавно-бързо.
Ходиш леко, стъпваш звънко, мислиш шумно, мислиш чисто.
Гледаш ме, търсиш ме, взираш се в слънцето, плъзгаш се с вятъра
в чувства на нежна мечтателка, милваш с надежда косата ѝ.
Камбаните звънтят и разпиляват късчета от дребна красота ...
  1156 
  890 
Нападни твореца - спасявай сърцето си.
Той е страшно вулгарен със своите думи.
Какво ли си мисли - да вижда безценното?
Какво ли дочува в света ни безумен?
Нападни, който чувства, поискай му сметка ...
  1387  19 
  625 
  650 
Резултати и изводи от анкетите. Първата анкета се проведе сред 30 ученици, а втората анкета - сред 2 учители, 2 родители и 2 други възрастни, имащи отношение към образованието. Резултатите от анкетите сочат, че авторитетът на учителя е много важен в преподавателския процес, но действително има пробл ...
  990 
Розов пуловер. Весела есен.
Слънчева среща. Песен за теб.
Трепет, вълнение. Залезът пресен,
кротък, живителен. Твоят портрет.
Хора наоколо гонят капризи. ...
  760  11 
Мой истински живот, не ме оставяй,
бори се и усмихвай своя ден.
В доброто на света чрез мен повярвай,
което пази той за теб и мен.
Безбройни светли мигове очакват ...
  540 
Мила моя душа, ти си тук. Полудявам, когато далеч си,
а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност...
Тя е птица и сън, но дори ако нямам какво да ти давам,
ме спаси и сълзите изтрий. А изчезна ли - тя ме извайва.
Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи... ...
  544  12 
Аз, човекът - аз, жената.
Ти, поетът - ти, съдбата.
Той, сънуван - той, бленуван.
Тя, луната - тя, сълзата.
То, сърцето - то, заето. ...
  672 
Аз родих се с писък палав:
ангел ме упъти.
Бавен облак... слънчев залив...
бъден миг безплътен...
Вкъщи мама, тати носят ...
  932  13 
My thought was: now at last I found the essence.
I felt - it was the day for which I long.
The moonlight tears in me began to popple.
I drank the most important dreaming song.
With faith that I was warm and never icy... ...
  1687 
(Проект с анкети, предварителен вариант)
Авторитетът на учителя е от първостепенно значение за създаването на интерес към ученето при учениците. Учителят отваря врата към света на познанието и негова задача е да създаде правилно отношение към преподаваното от него, както и към ученето като цяло във ...
  1624 
Помислих си: намерих същината. Почувствах го - бленувания ден.
Кипяха в мен сълзите на луната. Допивах сън, най-важния за мен.
Повярвах ти, че с мен не е студено. Докосваха те струни на сърце.
Ти беше там, в ръцете ти - моменти. Сияеше доброто ти лице.
Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полудели ...
  960 
Има нещо болнаво в мен. Нещо необяснимо. Нещо, което ме караше да припадам като малка и все още да изпитвам замайване. Не, не сериозни припадъци. Просто загуба на кръв. Навярно причина за падането, при което си счупих ръката на четиригодишна възраст. Навярно причина да не съм запалена кариеристка. М ...
  494 
Нямаше време. Трябваше да диша. Оставаше ѝ само минута живот. Точно колкото ѝ бяха обещали лекарите, че ще е способна. Не можеше повече, все пак беше на години. Дано дойдеше скоро.
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...
  745 
Пътеката от спомени навиваш.
Събираш и луната и звездите.
В очи като кафетата горчиви
писукат на сърцата ни водите.
Любовно. Няма никой. Тук е тихо. ...
  756  10 
  923 
  602 
Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.

Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...
  498 
Теб
Наивна и безгрижна,
пристъпвам сред живота.
Наоколо е чудно. Има всичко.
Само ти липсваш на душата ми. ...
  395 
Няма как - полудяваш от питане в тиха и тъмна нощ от цветя.
Горе е болка, долу животът е. Ти си сияние, не като тях.
Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня.
В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя.
Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души. ...
  505 
В глухо лутане пъпли човекът,
мислите палят дъжд у дома.
В песни мият цвета си пътеки,
спомени шият гръм и тъма.
Топъл бряг е ръбът на окото, ...
  527 
Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших ...
  797 
  555 
  664 
В сълза от споделени думи
се стапям...
Сълзата има си сърце.
Мъничко, студено,
ледено. ...
  376 
Предложения
: ??:??