melian4eto
77 результатов
Да вярваш в топлината на нощта,дори когато бурята вилнее.Да чуваш тишината на деняв тълпите от забързани идеи.
Да търсиш красотата всеки миг,залостена зад сивите прегради.Човеци сме с препълнени души –пилеем ги по пълните площади.
Да следваш неотменно своя пътдори през пущинаците трънливи –не сме то ...
  501 
Живея под наем, в очите на хората,
плача, когато са тъжни.
Не давам назаем любов и опора –
обичам, защото съм нужна.
Живея напряко, по задните улици – ...
  371 
Дадох толкова много надежди,
но за мен не прибрах ни една,
а животът ме гледа под вежди
и очаква да рухна сама.
Изморих се да бъда полето, ...
  351 
На всички даде нещо... а на мен?Ръцете ми от чакане пресъхнаха.Приключихме. На яве и на сън.Единствено душата ми издъхна.Единствено сърцето ми кървис отворените рани от мълчание,но даже да говориш – ме болии даже да си честен – съм предадена.Обикна ме, а ставаше баща –кое ти даде правото да искаш?За ...
  429 
Предавам се! Не мога! Замълчи!
Оставям те на слънцето и вятъра.
Сърцата се превърнаха в скали -
вълните са единствени приятели.
И ударите бавно ни рушат, ...
  400 
Обичам те... красиво е, нали?
Макар и да не можем да се имаме,
с години любовта ще отлежи
и пак ще ни омайва като виното.
И пак ще се открием в пролетта, ...
  567 
Проникваш във очите ми, нали?
И сълзите за теб не са пресъхнали.
Разлагам всяка част, за да боли,
но ти я слепяш пак, полу-издъхнала.
Надявах се последно да умра, ...
  385 
Шепот съм. В душата ти. Броямислите, които ни разделят.Тъмно е. И страшно във нощта,за да се намеря – трябва смелост.Истина съм. В твоите очи.Даже на мъртвец да се преструвам,гробът не успя да заличиказаното някъде зад думите.Някъде в безкрайното горим,някъде обичаме без спиране,някъде вселената мъл ...
  613 
Дишам те… издъхвам… непрестаннораждам се в очите ти… сама -толкова ли привикнах да съм жадназа следващата капчица сълза? Спирам се… отричам… разрушавам,дращя по залостени врати.Някъде в душата ти изгарямв прегръдката на стъклени стени. Тихо е... задушно... заглушено,няма те... сама съм във праха.Нек ...
  375 
Пускам те по сивото небе –облаците могат да те пишат,в моето залостено сърценяма вече място за въздишки.
Може би обичах, ти си прав,може би убихме красотата.Може би с прикрития си гнявспирахме и порива на вятъра.
Пусто е в откритите поля,с ядрени снаряди се ранихме,вече и тревата не расте –вече няма ...
  382 
Ще те насичам бавно и на порции,
за да погребвам част по част,
докато се разпаднеш на емоции,
постлани върху пясъчната страст.
Ще те убивам, ще дера и ще вилнея. ...
  414 
Погалих я с любов, от разстояние -крилете ù ранено се отпуснаха,говореше несвързано, не знаеше,че сенките се плъзгаха по устнитеи дебнеха до входа на душата ù -сълзите се надбягваха в очите ми,дали ще има мост между сърцата нина прага между сила и безсилие?
Във черно ме посрещна моят ангелизгубен в ...
  422 
Тишина...Часовникът тиктака.
Бурята утихна ли навън?
Прелетните птици май разплака.
Жиците се клатят като в сън.
Нощно е - пияно и забравено ...
  351 
Искам да те има... да те има...
като полет на орел над пустошта,
да те има като празните ми рими,
зимата със теб да е дошла.
Искам да те има, да те има... ...
  485 
В очите ти живее самота –но аз не мога вече да лекувам,в сърцето си отдавна съм сама,
а някъде душата те целува.Там някъде подавам ти ръка,и зная че ще можеш да я вземеш,там някъде, накрая на светаединствена в очите ти живея,единствени обичаме в нощтас последната единствена прегръдка,там някъде си д ...
  517 
Казваха, че няма по-жесток,
че свършвал всичко чисто и прецизно,
че нямал нужда даже от урок,
талантът му навсякъде прозирал.
Но вземал най-високата цена - ...
  447 
Зарових се под кадифе от спомени,
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.
Изписах с въздух нашите знамения, ...
  584 
Какво съм аз - разтворена прашинка
във твоя свят с измислени картини,
където всеки усет носи снимка
на някога погребани руини.
Където любовта ми е ненужна, ...
  626 
Погледна към небето от коприна.
В очите ти живееха звезди.
Те падаха с листата всяка зима,
удавени в прегръдка на сълзи.
Проблясваха за миг на тротоара, ...
  466 
Вече не боли... претръпват думите,
с беглото „здравей” се разминаваме.
Вече не мълчим - мълчат куршумите,
раната не пари без загряване.
Вече съм скалиста като статуя - ...
  495 
"Всичко или нищо" - каза ти.
Някак не повярвах на залога.
В тъмното сърцето ми кърви,
липсата е дебнеща отрова.
Всичко или нищо ми отне? ...
  452 
Стопявам се нейде във тихото.
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези - ...
  436 
Ще ни застигне утрото... като светкавица,
и ще забравим, че издишвахме любов,
макар и в сънища,
че твоя дъх и моя бяха пътища,
отвеждащи към другите реалности, ...
  336 
Липсва ми старият град на тепетата,
нежно потънал във зимен захлас,
липсва ми звънкият глас на хлапетата,
звън на камбаните час подир час...
Липсват ми калните, кишави улици, ...
  387 
Спрях да се чета – да не боли,
просто се оставих на реките си.
Страх ли е да гълтаме сълзи,
вместо да ги крием във очите си?
Счупено е старото перо, ...
  454 
Случвам се... открито, непремерено,
в очите ти съм огън... без огнището,
мога да се стичам по пределите,
живея за любов... или за нищото.
Живея, за да дишам с сетивата ти, ...
  467 
Безсилно е... изминалото време.
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...
  551 
Разтапяме се... някъде във тъмното,
ръцете ти се вплитат във косите ми,
издишвам те... отварям те... изгубвам се
в дълбокото изпълващо очите ти.
Разливаме се... някъде по края си ...
  468 
Срещнахме се толкова далеч,в тъмното изгубихме ръцете.Твоята любов е като свещ –пари и изгаря, но не свети.Восъкът ни свърза във едно,вече сме вградени, онемели.Скъсах и последното звено,за да разбера, че сме се слели.Белезите вече не болят,всичките стени са като пясък,мислите превземат и кръжат,вик ...
  597 
Колко те обичам? В празнотата
нямам вече сили за отдаване.
С обич ще погълна тъмнината -
ти ще бъдеш някъде на края ù.
Свърши се... изтекло е сърцето ...
  473 
Видяхме се... във капка от роса,
в един единствен миг от тишината,
обичахме живота от душа,
а не през призмата на сетивата.
Един единствен миг ти отделих, ...
  676 
Аз може би пак те обикнахза миг, за секунда дори.Със новите дрехи не свикнах,ти някак си все ми тежиш.
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...
  427 
Сега сме по-далечни от вселени,не мога да извикам пак “Ела”.В очите ти лъчите са студени,a моята душа е от мъгла.И есенни дървета ни люлеят,край клоните им птиците кръжат,когато те погледна, се пилея -разпръсната в не-бъдното звезда.
Обичам те, обичам те, прости ми,че в тази късна есен те открих,че ...
  477 
Бавно се разгръща есента,
в нея те изгубих преди време,
сянката на падащи листа
казва толкова повече от думи.
Нещо във сърцата ни горчи, ...
  419 
Търся те, искам те някъде в себе си,
всяка минута е дъх на очакване,
сложих ръка, за да пазя постелята,
нищо че в нея се гърчихме с вятъра.
Нищо, че заедно дома си отрекохме. ...
  1164 
Изгубих те във тъмнината,
но залезът остана наш,
усмивките ни са крилати,
а устните ни пазят страж.
Eдна любов неизпълнима ...
  510 
Влюбих се... в кутия спомени,
със всяка крачка си отиваме.
Къде си ти, защо се гоним
по непресичащи се линии?
По пътища се разклоняваме, ...
  455 
Предложения
: ??:??