pavli
511 результатов
Поредната цигара те замества...
Димът рисува силуети...
И те полека се разсейват...
Ридаят спомените в мрака.
С привкус от безразличие... ...
Димът рисува силуети...
И те полека се разсейват...
Ридаят спомените в мрака.
С привкус от безразличие... ...
503
1
Когато покрай мен е пълно с тишина
и непривично времето е спряло,
когато всякаква излишна суета
скимти захвърлена и оголяла,
напира във душата ми мечта – ...
и непривично времето е спряло,
когато всякаква излишна суета
скимти захвърлена и оголяла,
напира във душата ми мечта – ...
531
2
3
Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина. Глутница от съмнения, противоречия, премълчани думи и груби мисли нахлуват в тишината. Шумна тишина! И в същото време е някак празна и гл ...
1494
1
Замръкват дните ми... без теб...
А всички пътища са белези
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми... ...
А всички пътища са белези
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми... ...
641
4
6
Красивата лъжа е творчество.
Но тя си има свой позорен стълб.
Сияние сякаш навсякъде пръснала...
На времето-съдник обърнала гръб.
Със своята съперница Истина ...
Но тя си има свой позорен стълб.
Сияние сякаш навсякъде пръснала...
На времето-съдник обърнала гръб.
Със своята съперница Истина ...
552
1
2
Искам да ти кажа нещо...
като току-що създадено топло
от немирен звезден лъч върху кожата ти...
като допир от трептения на магнолии
в света, в който искам да се изгубя... ...
като току-що създадено топло
от немирен звезден лъч върху кожата ти...
като допир от трептения на магнолии
в света, в който искам да се изгубя... ...
659
3
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
779
1
2
В сърцевината на чувството...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...
545
Шум в стаята. Било е ехото на твоя дъх...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...
520
2
3
Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...
598
3
Аз и ти в едно безумие...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...
1240
2
1
Неочаквано... той...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински. Никой не го позна…
Той инсценира смъртта си...
Върна се без душа и се сля с множеството... ...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински. Никой не го позна…
Той инсценира смъртта си...
Върна се без душа и се сля с множеството... ...
643
1
По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...
601
„Благодаря, добре съм” е за пред другите.
Пред себе си съм... себе си...
Оголена сетивност... Мисъл полудяла...
Пулсиращи импулси... Една кървяща рана...
© Павлина Петрова
Пред себе си съм... себе си...
Оголена сетивност... Мисъл полудяла...
Пулсиращи импулси... Една кървяща рана...
© Павлина Петрова
698
2
4
Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...
1040
1
1
Поредната рождена свещ угасна...
А милионите желания напират.
Детето в мен не иска да пораства.
И вход за нови приключения намира!
Посоката е слънчева – завихря ...
А милионите желания напират.
Детето в мен не иска да пораства.
И вход за нови приключения намира!
Посоката е слънчева – завихря ...
375
В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми ...
1093
1
Във всичките си стихове, в които „играя роли”, има частичка от мен... Осезаема, тръпнеща, истинска... Когато ме очертаваш с устни и твоята мисъл става мой стих, си връщам онзи шеметен фьон, с който летим през неизвестното... И всичките купести облаци отстъпват пред усещането за празничност и магия.. ...
1101
2
Всяка уловена мисъл те кара да я сравняваш с напиращите чувства. Гмурваш се към най-дълбокото на душата си, за да я разгърнеш и разбереш пътуването в себе си. Но едновременно с това се размътва и се надигат всякакви примеси... твърди остатъци, набраздени от минали случки и предишни равносметки... Вс ...
978
1
1
Когато сърцето е свито в юмрук,
Слънцето на нежността ридае...
В тишина отекват звук след звук
и безпощадно рана дълбаят...
Топли думи, родени с любов, ...
Слънцето на нежността ридае...
В тишина отекват звук след звук
и безпощадно рана дълбаят...
Топли думи, родени с любов, ...
339
1
Какво ли няма във сълзата ми!
Тревога, радости, тъга и болка,
обиди нагарчащи и тихи протести...
Вълнения всякакви – вълшебни моменти,
възторзи, проблеми, спомени трепетни, ...
Тревога, радости, тъга и болка,
обиди нагарчащи и тихи протести...
Вълнения всякакви – вълшебни моменти,
възторзи, проблеми, спомени трепетни, ...
374
1
2
Трябваше да изпитам болка, за да знам...
И всяка пáтина да ме украсú
с нова бръчка... и сребърни нишки...
да ме научи с хищни усилия
да преодолявам съмнения... ...
И всяка пáтина да ме украсú
с нова бръчка... и сребърни нишки...
да ме научи с хищни усилия
да преодолявам съмнения... ...
554
1
Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разоч ...
1508
2
4
Сънувам... Косите ми са разбъркани с твоите пръсти... И кожата усеща чудната приказка, която започват да редят... Бреговете са далеч... Не искаме да ги достигаме! Плуваме... Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб... Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите... Сплетени дихания неудържимо ни ...
762
2
1
***
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...
765
***
Случайна среща.
Банално объркване.
Като в приказка.
*** ...
Случайна среща.
Банално объркване.
Като в приказка.
*** ...
707
***
Дърво, стон и зов...
оголена сетивност...
с пролетна вяра...
*** ...
Дърво, стон и зов...
оголена сетивност...
с пролетна вяра...
*** ...
609
1
Достигнах смайващо далече –
в най-трепетната точка от съня...
където тайнствено изрече
две думички и тихо ме разсмя...
А после с огнен дъх рисувахме, ...
в най-трепетната точка от съня...
където тайнствено изрече
две думички и тихо ме разсмя...
А после с огнен дъх рисувахме, ...
377
2
2
Хората често смятат, че мнооого ми върви и ме определят като „късметлия”. Бих казала, че късметът си избира жертва, защото понякога те подлага на непредсказуеми изпитания, внася свой неповторим елемент на изненада и всичко отива в твоите ръце и от теб изцяло зависи как ще действаш нататък... дали ще ...
1510
Виждам се в огледалото.
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...
397
Понякога не съм жена, а Време...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината ...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината ...
1135
1
Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
В очите на тъжното лято се повтаряхме! ...
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
В очите на тъжното лято се повтаряхме! ...
373
1
Бяло облаче
в замръзналата локва.
Вкусна погача...
© Павлина Петрова
в замръзналата локва.
Вкусна погача...
© Павлина Петрова
655
1
1
Свистят край мене мислите променливи...
със шумно ветровито вдишване...
с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина...
Солта по ресниците ми изгори ...
със шумно ветровито вдишване...
с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина...
Солта по ресниците ми изгори ...
765
2
1
Между „Да” и „Не”
унищожаваме
всяка маргаритка.
© Павлина Петрова
унищожаваме
всяка маргаритка.
© Павлина Петрова
638
2
Аз – разрушителка на спокойствие.
Ти – осъден на раздвояване.
Той – трудният път на избора.
Тя – мечтателката в мен.
То – изгарящото чувство! ...
Ти – осъден на раздвояване.
Той – трудният път на избора.
Тя – мечтателката в мен.
То – изгарящото чувство! ...
1802
11
10
Тръпките по гърба разбъркват
тъмнокарамелените кичури
в безброй отенъци на непокорното желание...
а върхът на езика пробягва
по долната чувствено пухкава устна... ...
тъмнокарамелените кичури
в безброй отенъци на непокорното желание...
а върхът на езика пробягва
по долната чувствено пухкава устна... ...
1318
1
1
Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството... ...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството... ...
1280
1
Така притъмнява... сякаш няма небе...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!” ...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!” ...
585
1
1
***
Цветовете ми ридаят в тъмното, търсят посока...
и всеки стон раздира едно „Обичам” в тишината...
А страховете дишат, ограбили времето ни...
*** ...
Цветовете ми ридаят в тъмното, търсят посока...
и всеки стон раздира едно „Обичам” в тишината...
А страховете дишат, ограбили времето ни...
*** ...
396
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
