Регина
374 результатов
Затварям сергията. Удрям катанеца -
по-добре да мълча като пукал.
Живот ли е моето? - Приказки в раница -
непотребни, харизвани и за боклука.
Закривам. Приключвам. Разваляме кройките. ...
по-добре да мълча като пукал.
Живот ли е моето? - Приказки в раница -
непотребни, харизвани и за боклука.
Закривам. Приключвам. Разваляме кройките. ...
894
13
Предавам се. Сама завързах си ръцете.
Душата не броим – отдавна е на възел.
Виновно ми мълчи, отказа се да свети,
обърка всичко, чак житейския си пъзел.
Уви – оръжие не нося, да го сложа, ...
Душата не броим – отдавна е на възел.
Виновно ми мълчи, отказа се да свети,
обърка всичко, чак житейския си пъзел.
Уви – оръжие не нося, да го сложа, ...
1115
Едно борсалино, след много години,
прекарани в служба на мъжка глава,
реши, че е време, в ръце да се вземе -
да тръгне да скита и види света.
От толкова носене - беше лекьосано ...
прекарани в служба на мъжка глава,
реши, че е време, в ръце да се вземе -
да тръгне да скита и види света.
От толкова носене - беше лекьосано ...
2833
1
31
Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия. ...
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия. ...
1182
19
Недовижда проклето сърце. Недовижда.
А пък после ми плаче, че няма късмет.
Припознава врага за приятел и ближен
и разтваря ръце да прегръща наред.
И до днес не разбра как се ходи в живота - ...
А пък после ми плаче, че няма късмет.
Припознава врага за приятел и ближен
и разтваря ръце да прегръща наред.
И до днес не разбра как се ходи в живота - ...
1055
1
19
Профучават край мен ешелоните на дните ми. Понякога не сварвам да ги видя - докато вдигна глава и... няма ги.
И само ехото остава да трещи в ушите ми. Само въздушната струя, от профучаването им, залюлява главичките на цветята, които садя.
Кантонер съм.
А в ешелоните превозват ранените ми и убити меч ...
И само ехото остава да трещи в ушите ми. Само въздушната струя, от профучаването им, залюлява главичките на цветята, които садя.
Кантонер съм.
А в ешелоните превозват ранените ми и убити меч ...
1076
9
Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам... уви... не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка – власинка коприва.
А съм само очи и небе ...
Не заспивам... уви... не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка – власинка коприва.
А съм само очи и небе ...
1185
11
Не валят от небето над мене бонбони, човече.
Вероятно, е късно - не им е сезон.
Но сърцето ми - птиче сакато, притихна и вече
не мечтае за рицаря с белия кон.
То е малко и глупаво пиле, обаче му вярвам. ...
Вероятно, е късно - не им е сезон.
Но сърцето ми - птиче сакато, притихна и вече
не мечтае за рицаря с белия кон.
То е малко и глупаво пиле, обаче му вярвам. ...
881
21
(размислите на един бивш кладенец)
Отдавна искам да въздъхна
след всичкото си скърцане със зъби.
Аз - кладенец от трябване пресъхнал,
на място, тананикащо от гъби. ...
Отдавна искам да въздъхна
след всичкото си скърцане със зъби.
Аз - кладенец от трябване пресъхнал,
на място, тананикащо от гъби. ...
960
8
Валдхорната на вятъра в комините засвири
последен валс за моя листопад.
Завръщам се към себе си, но никой не намирам -
изстинало гнездо е бившият ми свят.
Представях си, че чака ме, притихнала на прага, ...
последен валс за моя листопад.
Завръщам се към себе си, но никой не намирам -
изстинало гнездо е бившият ми свят.
Представях си, че чака ме, притихнала на прага, ...
1626
42
Напоследък ме гони каръшки късмет
да целувам дефектни жабоци.
Все се вземат за Принца, обаче наглед
са си дребни и ходят с подскоци.
Уверявят ме: "Аз съм! Ти само цунИ ...
да целувам дефектни жабоци.
Все се вземат за Принца, обаче наглед
са си дребни и ходят с подскоци.
Уверявят ме: "Аз съм! Ти само цунИ ...
1580
37
"Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули."
Момо Капор
Така, значи, идвала тя - старостта?
От "своя" полека обръща ме в "ничия".
По котешки в мене подвива крака ...
Момо Капор
Така, значи, идвала тя - старостта?
От "своя" полека обръща ме в "ничия".
По котешки в мене подвива крака ...
3011
29
на М. А.
Тя мълчеше и с кръв от сърцето си пишеше
своя трънен, объркан живот.
И си казваше често, че няма си нищичко -
само този писец-антидот. ...
Тя мълчеше и с кръв от сърцето си пишеше
своя трънен, объркан живот.
И си казваше често, че няма си нищичко -
само този писец-антидот. ...
1049
20
Всичко е енергия
Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,
сред чезнещи щампи на стари тапети. ...
Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,
сред чезнещи щампи на стари тапети. ...
899
19
Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Аз съм само един дон Кихот
и ме чака война с великани и утре.
Усмихни се, че се уморих ...
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Аз съм само един дон Кихот
и ме чака война с великани и утре.
Усмихни се, че се уморих ...
1106
15
Светът му, който ми е забранен,
не ме привлича вече с нищо,
дори да е с решетки ограден,
от тънки паяжинни нишки.
Не любопитствам там, като дете ...
не ме привлича вече с нищо,
дори да е с решетки ограден,
от тънки паяжинни нишки.
Не любопитствам там, като дете ...
1006
28
Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък - мъж.
После ясно - тя бяла е, той е във черно ...
(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък - мъж.
После ясно - тя бяла е, той е във черно ...
1265
39
Нямам вярата в себе си - онази, която би ми попречила да се виждам като ненужна песъчинка, досаждаща в нечия обувка на босо. Която би ми дала равновесието и уверения поглед в огледалото. Казаха, че Бог е у всеки, казаха, че трябва да вярваш в Бог, за да го има, а аз не вярвам в себе си - ерго не вяр ...
2427
19
Облакът - рошава, мокра кокошка, измъти
в полога източен, утринно, златно яйце.
Пак не дочаках съня си и колко ли пъти
питах се в мисли накръст: "А сега накъде?"
Сбърках посоката, Господи, трампих куража ...
в полога източен, утринно, златно яйце.
Пак не дочаках съня си и колко ли пъти
питах се в мисли накръст: "А сега накъде?"
Сбърках посоката, Господи, трампих куража ...
1081
14
Тъгувам се тиха - превита ела,
след дългите седмици леден мистрал.
През мене за кой ли път вятър фуча -
тъгата поне да ми беше отвял.
Да беше под кривата круша замел, ...
след дългите седмици леден мистрал.
През мене за кой ли път вятър фуча -
тъгата поне да ми беше отвял.
Да беше под кривата круша замел, ...
1390
10
(Почти Онегинова строфа)
В усоето, над огън стъкнат,
в гнездо от луднал зимзелен,
сред кичури от пламък къкри,
и пуши пръстено гърне. ...
В усоето, над огън стъкнат,
в гнездо от луднал зимзелен,
сред кичури от пламък къкри,
и пуши пръстено гърне. ...
1194
16
Не ми се умира, мой бели красавецо...
Под бъзова клонка си крия живота.
И рОни се цвят дваж по-бял от светкавица
и трижди по-тих от прегръдка с гарота.
Не сварих подковите на Росинанта си ...
Под бъзова клонка си крия живота.
И рОни се цвят дваж по-бял от светкавица
и трижди по-тих от прегръдка с гарота.
Не сварих подковите на Росинанта си ...
1186
25
Уподобявам се, когато към околната среда
аз мимикрирам в съответния й тон.
Уж, за да бъда като всички, постоянно се меня
и съществувам чрез цвета "хамелеон".
Алтернатива за различните, каквато съм и аз, ...
аз мимикрирам в съответния й тон.
Уж, за да бъда като всички, постоянно се меня
и съществувам чрез цвета "хамелеон".
Алтернатива за различните, каквато съм и аз, ...
977
11
Побледнели, омърлушени икони
са се взрели в полумрака на притвора.
Те ме гледат как до мраморна колона
съм се свряла и на някого говоря.
Те ме слушат и осъждат ме за волност - ...
са се взрели в полумрака на притвора.
Те ме гледат как до мраморна колона
съм се свряла и на някого говоря.
Те ме слушат и осъждат ме за волност - ...
1147
15
Спотайват се руините на църквица
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?
Вилнее треволяк под къпинаците - ...
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?
Вилнее треволяк под къпинаците - ...
1033
15
Там, под виолета на планинските вериги,
мамят избуяли в изумрудено треви.
Стъпките ми късни и насън не ги достигат -
нямам ги рътлините в алкова от скали.
С нокътче придрасква пренатегнатото време - ...
мамят избуяли в изумрудено треви.
Стъпките ми късни и насън не ги достигат -
нямам ги рътлините в алкова от скали.
С нокътче придрасква пренатегнатото време - ...
2710
14
Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар, ...
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар, ...
1225
15
Колко път извървях - по-добре не пресмятай...
Треволяче по вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом.
Колко дъжд изваля, колко буря ме млати... ...
Треволяче по вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом.
Колко дъжд изваля, колко буря ме млати... ...
2343
3
37
Макар че исках да съм бяла и добра
и да садя трапчинките си в битието -
се срутвам каменна, премазвам утринта
и се улавям, като в сламка, за кафето.
Не давам пет пари дали го има рая. ...
и да садя трапчинките си в битието -
се срутвам каменна, премазвам утринта
и се улавям, като в сламка, за кафето.
Не давам пет пари дали го има рая. ...
1068
9
Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя, ...
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя, ...
1274
13
Аз се връщам понякога през златокосите просеки -
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам - парче от строшената стомна.
Тишината ми глуха остана от толкова писъци, ...
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам - парче от строшената стомна.
Тишината ми глуха остана от толкова писъци, ...
1031
13
(Предизвикано от "Кота нула" на Дарина Дечева)
Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите,
дето все не улучват деня си и нощем живеят.
Тъжни хора без сън, но с полет в основите, ...
Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите,
дето все не улучват деня си и нощем живеят.
Тъжни хора без сън, но с полет в основите, ...
1231
16
Оттук насетне всеки ден ще ми е подарен,
макар ръката ти е още много моя фраза.
Макар съм ударение от жеста на бохем,
а думите ми - в статус "тихи луди в лоша фаза".
Ще съм заетата седалка в някой автобус, ...
макар ръката ти е още много моя фраза.
Макар съм ударение от жеста на бохем,
а думите ми - в статус "тихи луди в лоша фаза".
Ще съм заетата седалка в някой автобус, ...
1103
19
Някой се скита по пустите улици нощем.
Като отвързано куче кръстосва дъжда.
Все се усмихва, макар да е мокър до кости
и до коляното в купища кални листа.
Някой изписва дъха си по всяка витрина ...
Като отвързано куче кръстосва дъжда.
Все се усмихва, макар да е мокър до кости
и до коляното в купища кални листа.
Някой изписва дъха си по всяка витрина ...
976
17
(реплика)
тя е онова, което винаги е била.
и смехът й не бие на истерия,
нито е киселица усмивката й.
тя е макрамето от роса в малината на изгрева, ...
тя е онова, което винаги е била.
и смехът й не бие на истерия,
нито е киселица усмивката й.
тя е макрамето от роса в малината на изгрева, ...
857
8
Semper fidelis
Аз столетия стисках крака на войника -
в гладни пясъчни бури оглозган пищял,
отполиран до бяло с безброй песъчинки
и, все още обгърнат, от римски сандал. ...
Аз столетия стисках крака на войника -
в гладни пясъчни бури оглозган пищял,
отполиран до бяло с безброй песъчинки
и, все още обгърнат, от римски сандал. ...
985
10
(или - Има ли "вечна" любов?)
И те умират - също като хората.
Понякога след тежко боледуване,
понякога - внезапно.
И без грОбове белеят кости в камънак и бурени. ...
И те умират - също като хората.
Понякога след тежко боледуване,
понякога - внезапно.
И без грОбове белеят кости в камънак и бурени. ...
961
10
Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси,
и не помня дори как за сбогом се плаче.
Все едно ми е - сбъднах ли правилно Божия промисъл
или в грешни сокачета се забатачих.
Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците. ...
и не помня дори как за сбогом се плаче.
Все едно ми е - сбъднах ли правилно Божия промисъл
или в грешни сокачета се забатачих.
Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците. ...
1272
14
Чанта. Дневник. Поглед сгушен.
Химикал и линеал.
Двойка. В къщи е послушен. -
"Пак във час си спал!"
Поглед. Среща. Гадже. - Грешка. - ...
Химикал и линеал.
Двойка. В къщи е послушен. -
"Пак във час си спал!"
Поглед. Среща. Гадже. - Грешка. - ...
1045
1
11
Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е - аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде - ...
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е - аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде - ...
1055
30
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
