stivi797 (Стефан Янев) - Произведения

Обороты - до взлетных 1999

Бомбовозы, пилоты -
страна смотрит на нас.
Обороты - до взлетных.
Мы взлетаем сейчас.
Быют зенитки. Посмотрим. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-22T03:37:55+02:00 452 2

Ну, подожди, товарищ Останишев 2014 🇧🇬

Е, теб добре поне, че си те знаем.
Да, ясно - опериран си от срам.
Така е - има защо да те ругаем.
Но бойковците - още са по-зян.
Поне не краде - за разлика от Бойко. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-22T03:11:34+02:00 237 2

Принцът на светлината 2009 🇧🇬

Победител съм. И вече го зная това.
А и други неща ще узная.
Аз ви нося чистите, нежни слова -
и съм сякаш посланик на рая.
И зад мен не пристъпват воини безброй. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-20T23:34:27+02:00 250

Принцът на мрака 1997 🇧🇬

Победител дали съм? Не зная сега.
Но след ден или два, ще узная.
Има сила, но има във мен и тъга.
Ала всъщност не идвам от рая.
Вижте моите воини - зад мен са, безброй. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-19T07:59:10+02:00 256

Почти по Набоков 2025 🇧🇬

Не, не стигам до дивия пролетен бряг.
И тук няма никакви клони.
А пък после кажи, че в мъчителен бяг
някой нашите сенки е гонил.
Аз сега ти говоря за днешните дни. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-18T08:41:47+02:00 214

Отнеми от газта 2008 🇧🇬

Отнеми от газта - ти летиш на предел.
От форсажа ще гръмне мотора.
Няма тъй да достигнеш заветната цел -
не, не качвай твърде нагоре.
И без това е ресурсът ти свършил почти, ...

stivi797

Поэзия

2025-02-16T09:36:58+02:00 362 2 14

На дъното 2000 🇧🇬

Чу се взрив във носа и надолу след миг
се понесохме ние презглава.
Чу се възглас уплашен, чу се и вик -
и за нас вече времето спря.
Под краката ни палубата се наклони. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-15T08:09:44+02:00 297 3

Съюзниците 2001 🇧🇬

Ти си моят път във нощта.
Или моят всевиждащ радар.
Знаеш толкова много неща -
и за мене сякаш си дар.
В тази зла и проклета тъма ...

stivi797

Поэзия

2025-02-14T11:51:21+02:00 229

Моят Бог 2001 🇧🇬

Моят Бог е за мен самота.
Моят Бог е високи скали.
Моят Бог - той не е суета,
ами мисли - добри или зли.
Моят Бог е сияйна зора. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-13T09:52:33+02:00 261 1

Как на фронте 2004

Не знаю как были дела в Афганах....
Ведь не ходил я с финкой на душман.
Но и меня побаливают раны.
А у меня довольно много ран.
И жизнь была - без пластики, без понтов. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-12T12:15:09+02:00 585 1 5

Долината на мрачните сенки 2009 🇧🇬

Сякаш чупя невидими клетки -
там душата се мъчи сама.
Имам аз за уреждане сметки -
с тази безпощадна тъма.
И прозрението стигам, вървейки. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-09T07:13:10+02:00 294 1

Мне снова трудно 1996

Так трудно с бременем мне жить -
но вот, опять мы вместе.
Как трудно в мгле бездонной быть....
И смерть - моя невеста.
Кто знает, как хотел я жить ...

stivi797

Поэзия

2025-02-08T09:32:43+02:00 426

Ще танцувам със теб 2023 🇧🇬

Ах, мерси за поканата - веднага ще я приема.
И просто ще стана - и ще протегна ръка.
Днес времето ми се е сляло със твоето време.
Но ще замълча - и нищо не ще изрека.
Всички стари истории.... Ти често ги чуваш. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-07T16:42:37+02:00 236

Най-ужасният миг 1984 🇧🇬

На летището съм. А в ръцете ми - сак.
Но кога заминавам? След час?
Огледалото гледам - висок съм. И як.
Но не зная кой всъщност съм аз.
Че пред мен е едно непознато лице - ...

stivi797

Поэзия

2025-02-05T07:32:58+02:00 307

Четеш стиховете ми 2000 🇧🇬

Четеш ти моите стихове.
Ужасни са, нали?
Описвам кръв и боеве -
тъй както са били.
Аз сякаш взимам те с ръце - ...

stivi797

Поэзия

2025-02-04T13:02:30+02:00 288

Чужди звезди 2017 🇧🇬

Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.
Аз съм толкова друг и различен от вас.
Вие не ме чувствате близък, нито приятел.
И изобщо не чувате вие моя глас....
Нищо ваше не осмивам и не отричам. ...

stivi797

Поэзия

2025-02-02T07:53:37+02:00 295 4

Различните зверове 2009 🇧🇬

Аз слушам гласа ти вълшебен
и пия ги твоите слова.
И в този миг мисля за тебе -
за теб и за нашата съдба.
Във тази кристална вселена - ...

stivi797

Поэзия

2025-02-01T03:22:36+02:00 290

Старата снимка 1976 🇧🇬

От гората е слязъл партизански отряд -
и на слънцето техните шмайзери блестят.
Партизани - със вас долетя свободата!
Зашумяла е празнично вече гората.
Вятър вее отпред червеното знаме. ...

stivi797

Поэзия

2025-01-31T03:00:05+02:00 449 1 11

Смърт, ела 2020 🇧🇬

Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.
Да, дошъл е и този момент.
Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.
Ала всичко си има предел.
Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш. ...

stivi797

Поэзия

2025-01-30T07:45:32+02:00 272

Попури 2016 🇧🇬

Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...

stivi797

Поэзия

2025-01-29T09:09:25+02:00 280

Знай 2016 🇧🇬

Знай - дори да си тръгна -
аз оставам във вас.
Знай - аз пак ще се върна -
и ще чуеш моя глас.
Знай - не съм се страхувал ...

stivi797

Поэзия

2025-01-28T09:47:45+02:00 215

Разглезените коне 2020 🇧🇬

Вие, разглезени кончета - аз отново ви шпоря.
И пред вас е поредният остър завой.
На ръба на закона, в забранената зона -
вие летите, летите, и няма покой.
Вие, напред устремени - вие летете пред мене. ...

stivi797

Поэзия

2025-01-26T09:09:42+02:00 250

Рицарят 2013 🇧🇬

Не ме карай сега да ти свалям звезди....
И бездруго не вярвам в звездите.
Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.
И пламти огънят ми - в очите.
Не, не чакай лирически думи от мен. ...

stivi797

Поэзия

2025-01-25T05:52:00+02:00 251

Последното танго 2017 🇧🇬

Колко съдби, колко мечти
животът вече е разделил.
Вчера победа, а днес смърт.
И онази с косата ни чака отвъд.
Спомени нямам. Нищо не знам. ...

stivi797

Поэзия » Авторская песня

2025-01-24T11:18:45+02:00 403

Я "Ла", истребитель 2014

Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный
рычит ревом утробным.
Нас здесь много, и жатва будет обильной.
Ну, где же он, фриц гребаный?
Вот летят.... И мотор мой сразу взрычал. ...

stivi797

Поэзия

2025-01-22T22:15:22+02:00 500

Моята песен 2001 🇧🇬

В моите нощи аз пиша. В моите нощи летя.
В моите нощи се бия. И не ще им простя.
А във моите дни аз събирам покой -
за да бъда готов за последния бой.
И докосвам с ръка, и целувам с уста ...

stivi797

Поэзия

2025-01-22T07:03:50+02:00 266

Ще си ида оттук 2024 🇧🇬

Ще си ида оттук в една есенна утрин.
Вий простете, не казах -
че тръгвам си аз.
Ще си ида оттук. Вам желая сполука.
Че настъпва за мене ...

stivi797

Поэзия

2025-01-20T05:50:10+02:00 365 1

Не..... 🇧🇬

Не умирам. Макар че поисках.
Да, защото живея във вас.
Аз съм силен, защото съм истина.
И така - до последния час.
Не изчезвам.... Не ще ме забравиш. ...

stivi797

Поэзия

2015-06-27T11:41:40+03:00 653 2

Понякога 2015 🇧🇬

Понякога съм пълен със стомана.
Но знай - аз няма да те нараня.
И зеят вътре в мене стари рани -
които продължават да кървят.
Понякога воювам с тъмнината. ...

stivi797

Поэзия

2015-05-30T22:03:37+03:00 660

Каквото можах 🇧🇬

Каквото съм могъл - съм направил.
Но всичко е било от сърце.
Ала щом някой ми е повярвал -
протегнал съм му аз ръце.
Каквото съм могъл - съм го сторил - ...

stivi797

Поэзия

2014-11-20T23:40:46+02:00 754

Победител 2014 🇧🇬

Победител съм - и вече го зная това.
А и другите ще го узнаят...
Но смирих ли я моята горда глава?
Не, това аз все още не зная.
Победител съм - във невъзможна война. ...

stivi797

Поэзия

2014-11-17T18:26:12+02:00 660

Кил Рой беше тук 2014 🇧🇬

Аз отдавна ви пазя -
от злини, от зарази.
И съм свикнал в очите да гледам смъртта.
Няма вас да ви сгази
тъмата-омраза.... ...

stivi797

Поэзия

2014-09-13T21:12:19+03:00 751 2

Воинът в сянка 🇧🇬

Изчислен съм за друго -
не да милвам жена.
Аз корав съм и груб съм.
И готов за война.
Не, не знам що е нежност. ...

stivi797

Поэзия

2014-08-02T18:05:03+03:00 706 1

Няма как.... 2012 🇧🇬

Няма как ти да знаеш през какво съм преминал...
Няма как ти да знаеш какво има в мен.
Няма как... Ала знай - всичко това не е минало -
ами ще продължава до последния ден.
Няма как да изтръпна аз сега - пред отвъдното. ...

stivi797

Поэзия

2014-07-31T22:28:57+03:00 726 1

Сбогом 2014 🇧🇬

Свърши любовта. И със друг се хвана
ти - а тъй много обичах те аз.
Ала ще те помня - каквото и да стане -
до последния ден или час.
Ще го потуша някак огъня във мене - ...

stivi797

Поэзия

2014-07-29T20:31:28+03:00 683

Не мислете за мен 🇧🇬

Не мислете за мен... Аз отдавна воювам.
Да, така е - моят живот е война...
Тъкмо ще проверя, дали все още струвам.
Но не мисля за смърт, а за нежна жена.
Не тъжете за мен. Мой приятел е мечът... ...

stivi797

Поэзия

2014-07-17T00:51:28+03:00 723 1

Ненаписано сбогуване 2004 🇧🇬

Не зная защо ме четете...
Отвътре в мен всичко е лед.
Държите ме вие в ръцете -
един непонятен поет.
И всичко, което го пиша - ...

stivi797

Поэзия

2014-07-12T22:47:01+03:00 677

Дали ще остана 2014 🇧🇬

Не, не знам аз - дали ще остана...
Неочаквани взимам решения.
Аз съм твърд. Но не чак от стомана.
Ала не е нужно да го споделям.
Всъщност аз съм пилот. А поетът - ...

stivi797

Поэзия

2014-06-28T11:37:47+03:00 678 2

Отново се бия 2014 🇧🇬

Аз отново се бия...
Ще узнаят за това.
Бърз съм - като стихия.
И без празни слова.
Да, отново воювам - ...

stivi797

Поэзия

2014-06-18T14:57:24+03:00 687 1

Още няколко думи 2014 🇧🇬

Знай - аз пътя си във мрака не губя...
И за мен със тъга не мислете.
Продължавам във теб да съм влюбен -
дори и да рухне небето.
Такъв е животът... Получаваме рани. ...

stivi797

Поэзия

2014-06-04T21:34:56+03:00 745