Ve2666 (Василка Ябанджиева) - Произведения

Сватба 🇧🇬

Дойде този ден,
в който сърцето пленено
казва ''Да''
на любимата своя жена.
И е толкоз прекрасно! ...

Ve2666

Поэзия

2017-10-10T11:10:46+03:00 647 3 8

Преживяни следи 🇧🇬

Кражба е,
да оголиш душата до кости,
да ограбиш мечти,
а после да искаш да ти прости!
Как се забравят безсънните нощи ...

Ve2666

Поэзия

2017-10-08T11:00:12+03:00 612 2 8

Ревност 🇧🇬

Болка е ревността.
Червей- разяждащ плътта,
спътник на младостта,
от годините на мъдростта
ми е смешно. ...

Ve2666

Поэзия

2017-10-01T09:24:04+03:00 557 1 10

Между двама 🇧🇬

Да обичаш двама –
драма е голяма.
Прибираш се в къщи, а си сама.
С тягостно чувство приспиваш деца.
Навън са мислите, умът, сърцето – ...

Ve2666

Поэзия

2017-09-26T20:54:22+03:00 659 9

Звездна сватба 🇧🇬

В светлия сърп на луната,
в центъра на светлината,
здрав мост се изгражда –
от любовната жажда.
Кумува им бога. ...

Ve2666

Поэзия

2017-09-24T08:30:45+03:00 745 2 14

Малкият хитрец 🇧🇬

Нещо човърка,
нещо поправя.
(по-скоро разваля).

Гледа те умно ...

Ve2666

Поэзия

2017-09-19T22:21:01+03:00 1.4K 2 8

Песента на щурците 🇧🇬

Прекрасна
е песента на щурците в
синхрон със звуците
ескалиращи
на тишината. ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-09-19T22:10:31+03:00 818 2 5

Усещане 🇧🇬

Усещам твоя аромат
сред толкова лалета,
от хубави, по-хубави на цвят,
но само ти си моят свят.
Усещам топлия ти дъх ...

Ve2666

Поэзия

2017-09-15T16:06:23+03:00 728 3 11

*** 🇧🇬

Крещи в мен тишината.
Разкъсва душата.
Кукувицата се е скрила,
самотна и плаха.
Чакам да дойде – ...

Ve2666

Поэзия

2017-09-13T15:09:26+03:00 486 7

Птиците отлитат 🇧🇬

Пак е време за сбогом.
Тръгват на път.
Искат, не искат,
целуват за последно черната пръст.
И строени по жиците ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-09-10T23:24:53+03:00 1.6K 5 14

Подранила есен 🇧🇬

Плод отрупал е земята родна.
Освободен, вятърът прогонва птиците
далеч от бащин дом.
Ронят се листата тихо, всичките –
а дървото с поглед е смутен. ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-09-07T22:04:40+03:00 951 2 9

Едно сърце 🇧🇬

В пясъчен замък,
в стени от камък,
едно сърце се придвижва.
Стъпка по стъпка -
бавно, уверено, предпазливо ...

Ve2666

Поэзия

2017-09-03T16:42:25+03:00 796 4 14

Два камъка прегърнати 🇧🇬

Денем и нощем,
в пек и в студ, през
август и декември,
камъните са тук.
Ангелски чисти. ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-08-29T15:03:11+03:00 902 1 12

Ако 🇧🇬

Ако утрото не изгрее
и слънцето не залезе.
Ако птичката не запее
и земята линее -
то Бог много се сърди ...

Ve2666

Поэзия

2017-08-27T09:36:50+03:00 664 3 15

В края на лятото далечно 🇧🇬

В топлия августовски ден,
когато слънцето се оттегли в покоите си,
роди се любов.
А всичко започна невинно. В
ясния поглед на едно момче ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-08-23T12:50:38+03:00 848 4 11

Желание 🇧🇬

Теб ли изпратиха, рожбо? –
да събираш сълзите в ръка.
Вече много е късно.
Искам да съм сама.
Беше време, мечтаехме! ...

Ve2666

Поэзия

2017-08-17T23:14:34+03:00 483 4 6

Ти си ми съдбата 🇧🇬

Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...

Ve2666

Проза

2017-08-13T23:46:59+03:00 1.6K 2 9

Дойде моето лято обичано 🇧🇬

Да видиш вълните,
обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага,
йодните пари да вдишаш и
да погалиш мокрия пясък с ръка,
е сякаш си пак у дома. ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-08-11T23:40:40+03:00 1K 3 14

Живот 🇧🇬

Животът – един ѝзпит,
суров, безпощаден,
впит кърлеж, огромен –
изсмуква и последната капчица радост.
Ден след ден се изнизват. ...

Ve2666

Поэзия

2017-08-09T10:03:01+03:00 441 4 8

Помня 🇧🇬

Помня топлата вечер,
дъха на морето.
Помня, сякаш бе вчера,
как ме прегърна нежно и топло.
Помня целувката. ...

Ve2666

Поэзия

2017-08-04T23:11:27+03:00 499 3 9

ЧРД, сине! 🇧🇬

Мое голямо момче!
Мое вечно малко дете!
Родих те в ден летен
и животът ми се превърна в песен.
Видях те тъжен, ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-31T02:45:11+03:00 706 1 12

Не е трудно! 🇧🇬

Едно, две, три –
на пръсти детето брои.
За четири се двоуми,
нали е толкова малко –
само на три. ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-27T17:47:41+03:00 1.6K 3 9

Нощ 🇧🇬

Един е Слънчо -
гали, топли, радва.
Щом залезе идва Сънчо.
Милион деца в пазвата си грабва
и ги приспива с майчина обич голяма. ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-24T20:33:21+03:00 1.7K 5 11

Забравени 🇧🇬

Вечно са там –
на пътната пейка.
Четат поредната жалейка.
Ще си отидат, като суха вейка
в някой ден лъчист. ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-23T22:48:51+03:00 482 1 9

С име на светец 🇧🇬

Сега е твоят ден. С
име на светец и
миг от вечност,
едничък път орисан. В
небето гръм, ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-07-21T01:58:30+03:00 1.4K 1 9

Беше 🇧🇬

Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега. ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-19T08:09:15+03:00 540 10

Гузна съвест 🇧🇬

Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
З ...

Ve2666

Проза

2017-07-14T16:03:54+03:00 1.6K 1 3

Разочарование 🇧🇬

Пътека отъпкана,
път извървян,
а още толкоз далече
от мечтания блян.
Прихлупено слънце. ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-12T23:07:48+03:00 529 7

Жега 🇧🇬

Лятото е тук.
Върху заспалия капчук
чукат гълъбите зажаднели,
от дни водица не видели.
Жарко слънце. Зной. ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-09T20:14:23+03:00 709 3 12

Циментирано сърце 🇧🇬

Цялото в слух
и очакване.
Мамено с години.
Ето го, изпомачкано!
Не му трябват години в ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-07-07T11:24:04+03:00 948 3 10

Звезден прах 🇧🇬

Звезден прах се рони
над села и градове
и заспалите хормони
пак надават викове.
Срамежливи са звездите, ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-03T15:02:10+03:00 1.5K 1 10

Звезди-очи 🇧🇬

Звездите са много.
Светят в нощта.
От небесната поща идват
любови на прага.
Протегни смело ръка! ...

Ve2666

Поэзия

2017-07-01T15:24:57+03:00 1.5K 6

Мъка 🇧🇬

Тази сянка,
която в нощите броди –
задушна, тягостна, без мярка,
пъдя я. Не си ходи.
Обикаля, като бездомно куче ...

Ve2666

Поэзия

2017-06-29T19:26:02+03:00 435 7

Страст 🇧🇬

В мълчанието на нощта
говорят две тела
за страст, помитаща канони
и носеща покой.
Да ги спре, не може никой! ...

Ve2666

Поэзия

2017-06-26T11:10:22+03:00 522 2 8

Приказка за доброто 🇧🇬

Едно детенце, както си играло,
малко зрънце съзряло.
Взело го нежно с ръчички,
както правят всички,
положило го в саксия ...

Ve2666

Поэзия » Для детей

2017-06-23T23:39:11+03:00 1.5K 1 9

Спомен 🇧🇬

В залеза ален,
в закъсняла сълза
споменът бърза,
подвиква след мен.
Разрошва косите вятърът бурен. ...

Ve2666

Поэзия

2017-06-23T23:29:57+03:00 568 3 8

Приказка за доброто 🇧🇬

Потайно живее.
Ранено от времето
и стенещо в мрака,
като прекършена роза,
а още ухаещо. ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-06-21T00:16:45+03:00 910 3 11

Играем 🇧🇬

Играем. От години –
сърдити, мълчаливи, неспокойни.
Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят. ...

Ve2666

Поэзия

2017-06-14T23:36:24+03:00 686 1 14

С вкус на любов 🇧🇬

Свит на кравай.
Виещ чакал.
Късче небе.
Умъртвено дете.
Семе без цвят. ...

Ve2666

Поэзия » Акростихи

2017-06-11T19:29:10+03:00 854 1 10

Близко и далеко 🇧🇬

Те са там. Далеко.
Ронят горчиви сълзи –
в чужди страни, без покрив
и светът отново е крив.
Те са тук. Близко. ...

Ve2666

Поэзия

2017-06-06T23:45:27+03:00 473 3 11