ВТ
620 результатов
В живота си с много разговаряш,
ала няма с кого да помълчиш.
Интересът всичко обуславя
и започваш думи да редиш.
Звездите и Слънцето се раждат сами, ...
ала няма с кого да помълчиш.
Интересът всичко обуславя
и започваш думи да редиш.
Звездите и Слънцето се раждат сами, ...
557
3
Таят у себе си изгрев и залез
миглите копринено-призрачни.
Замечтани очи са гроб и съдба.
- Обичам те, мила! Липсваш ми...
миглите копринено-призрачни.
Замечтани очи са гроб и съдба.
- Обичам те, мила! Липсваш ми...
471
Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред н ...
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред н ...
826
Пясък и пяна са с еднаква природа –
тъй било е угодно на бога.
Телата и чувства потъват в тях,
но винаги помниш нейния смях.
Пясък и пяна са с еднаква съдба, ...
тъй било е угодно на бога.
Телата и чувства потъват в тях,
но винаги помниш нейния смях.
Пясък и пяна са с еднаква съдба, ...
553
1
Веднъж попитах Дявола на чашка кафе:
- Ако зависи от теб, би ли се отново родил?
- Кога? По-рано? По-късно? От всичко съм доволен. А ти? – усмихна се той.
- Не говорим за мен. Може би. Все едно. Но не бих се променял. Отново ще бъда, какъвто съм бил. Харесва ми да съм струна от виола, арфа, пиано. Б ...
- Ако зависи от теб, би ли се отново родил?
- Кога? По-рано? По-късно? От всичко съм доволен. А ти? – усмихна се той.
- Не говорим за мен. Може би. Все едно. Но не бих се променял. Отново ще бъда, какъвто съм бил. Харесва ми да съм струна от виола, арфа, пиано. Б ...
731
2
Морето има свои обичаи,
души купува, а продава сълзи.
Влюбено е в черните забрадки
и постъпките сурови не кори.
Дива вълна се люби с бряг, ...
души купува, а продава сълзи.
Влюбено е в черните забрадки
и постъпките сурови не кори.
Дива вълна се люби с бряг, ...
603
3
Казват, странник – това означава,
че роден си по-различен,
без вятър попътен следваш мечти,
но не те приемат за себичен.
Винаги летиш след тях, ...
че роден си по-различен,
без вятър попътен следваш мечти,
но не те приемат за себичен.
Винаги летиш след тях, ...
528
4
Многолик е бил земният свят,
разкъсван от високи стобори.
Парите го превръщат в борса
за тела и сърцата на хора.
Колони от избелен варовик ...
разкъсван от високи стобори.
Парите го превръщат в борса
за тела и сърцата на хора.
Колони от избелен варовик ...
531
2
(Животът, какъвто е)
Нощта решаваше съдби,
накрая измори се
и приседна да почине.
Помоли утрото да ù помогне, ...
Нощта решаваше съдби,
накрая измори се
и приседна да почине.
Помоли утрото да ù помогне, ...
530
1
Смъртта обича да се труди,
работи без почивен ден.
От светлина разделя мрака
с час, от живота подарен.
Граница е тя зловеща ...
работи без почивен ден.
От светлина разделя мрака
с час, от живота подарен.
Граница е тя зловеща ...
682
2
Казват, Смъртта била ново начало,
защото Бог е приятел с Дявола.
Не враждуват двамата, ала хора разделят
и душата човешка помежду си поделят.
Тъй превръща се Бог в наш изкусител, ...
защото Бог е приятел с Дявола.
Не враждуват двамата, ала хора разделят
и душата човешка помежду си поделят.
Тъй превръща се Бог в наш изкусител, ...
627
1
Пролет е! Някога, помня,
прозорци се къпеха в цветя.
Вечер, над веселите балкони,
изгряваха безбройни слънца.
Спеше спокойно градът, ...
прозорци се къпеха в цветя.
Вечер, над веселите балкони,
изгряваха безбройни слънца.
Спеше спокойно градът, ...
647
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
1465
4
Вървях бавно и търсех с поглед едно усмихнато лице. Нощта отдавна бе завила с черната си пелерина заспиващите улици. Зад редките светещи прозорци самотни компании правеха равносметка на погребаните си надежди. Други давеха в чаши своята вяра за по-добра съдба.
Изморен трамвай бавно се приближи до сп ...
Изморен трамвай бавно се приближи до сп ...
801
2
В памет на Й.Е.
Тишина разрязва белия лист.
Да го запълня аз не мога,
макар със спомени да е пълна
погълнатата ме нощна утроба. ...
Тишина разрязва белия лист.
Да го запълня аз не мога,
макар със спомени да е пълна
погълнатата ме нощна утроба. ...
547
2
От дълги некролози с речи
на червея не си по-вкусен.
Живей щастливо, както можеш –
туй по-добре е от намусен.
Живота си черпи с пълни шепи, ...
на червея не си по-вкусен.
Живей щастливо, както можеш –
туй по-добре е от намусен.
Живота си черпи с пълни шепи, ...
507
8
Целувах две нектарени зърна,
с език разгарях влажно лоно.
Астарта диво виеше снага,
Едем умората прогони.
Помня, стенеше с гръб към мен, ...
с език разгарях влажно лоно.
Астарта диво виеше снага,
Едем умората прогони.
Помня, стенеше с гръб към мен, ...
589
4
На М.
Към бог, мечта или съдба
забързана по своя път вървиш
и по него няма спирка,
на която с мен да помълчиш… ...
Към бог, мечта или съдба
забързана по своя път вървиш
и по него няма спирка,
на която с мен да помълчиш… ...
585
2
Раждат те, хранят те,
спиш,
изправяш се, питаш,
вървиш,
търсиш, надяваш се, ...
спиш,
изправяш се, питаш,
вървиш,
търсиш, надяваш се, ...
468
2
Вятърът разравя ни душите,
оттам изплуват обич и омраза.
Тъй бързо отминават дните,
без нужното на някого да кажем.
Но ако всичко си изрекъл, ...
оттам изплуват обич и омраза.
Тъй бързо отминават дните,
без нужното на някого да кажем.
Но ако всичко си изрекъл, ...
495
3
Било отдавна непростимо
да си сред другите различен,
между тебе и звездите
да не признаваш властелин.
От древносттта такива хора ...
да си сред другите различен,
между тебе и звездите
да не признаваш властелин.
От древносттта такива хора ...
438
4
Животът е като цигара,
една отрова сладка.
Запалена с искра от обич,
пазим я с ръце от вятъра
и от съдбовните несгоди. ...
една отрова сладка.
Запалена с искра от обич,
пазим я с ръце от вятъра
и от съдбовните несгоди. ...
490
Свечерява се вече,
тук-там прозорци отварят очи.
В тях зениците-сенки
мълчаливо разказват свои истории.
Някъде тяло полита към плочки, ...
тук-там прозорци отварят очи.
В тях зениците-сенки
мълчаливо разказват свои истории.
Някъде тяло полита към плочки, ...
437
5
Животът само е бездрумие,
в което всеки търси своя път
и онзи, с когото заедно,
ръка в ръка, да извървят.
Казват - да обичаш истински ...
в което всеки търси своя път
и онзи, с когото заедно,
ръка в ръка, да извървят.
Казват - да обичаш истински ...
437
Събуди се от някакво движение до главата си. Всичките тези години го бяха научили да спи леко. Отвори очи и видя малко момиченце в пъстра рокличка. Държеше в загорелите си ръчички шарено котенце и двете го наблюдаваха с любопитвство. Имаше нещо познато в главичката, прибраните коси, фигурката. А и д ...
634
2
Събрах жарава от звездите,
каймак отсипах от Млечния път,
зрънца кафе дари бялата птица -
тъй направих за теб капучино,
непито от никого на света. ...
каймак отсипах от Млечния път,
зрънца кафе дари бялата птица -
тъй направих за теб капучино,
непито от никого на света. ...
841
8
- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...
898
7
Каква ли странност
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват – ...
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват – ...
421
1
Платна над хоризонта реят
на кораб странници залисани.
Да живеят със звездите
те от съдбата са орисани.
От мълнии не се страхуват, ...
на кораб странници залисани.
Да живеят със звездите
те от съдбата са орисани.
От мълнии не се страхуват, ...
526
3
(или „Животът, какъвто е...)
„Витошка”. „Графа”.
Пълни витрини
за пълни джобове.
Пред тях хора. ...
„Витошка”. „Графа”.
Пълни витрини
за пълни джобове.
Пред тях хора. ...
548
9
На М.
Поисках да съм Коледа в очите ти,
като нея да ме срещаш с нетърпение,
твоите мечти да сбъдвам,
без да търся от съдбата разрешение. ...
Поисках да съм Коледа в очите ти,
като нея да ме срещаш с нетърпение,
твоите мечти да сбъдвам,
без да търся от съдбата разрешение. ...
2196
8
Разля се чашата с времето,
на дъното утайката остана.
Там не открих мечтана обич,
а само от Смъртта покана.
Да чакам друго няма смисъл, ...
на дъното утайката остана.
Там не открих мечтана обич,
а само от Смъртта покана.
Да чакам друго няма смисъл, ...
554
5
На М.
Обичам да те любя в съня си,
с дъх по тебе да танцувам
след всеки нежен твой овал,
да го рисувам с целувки, ...
Обичам да те любя в съня си,
с дъх по тебе да танцувам
след всеки нежен твой овал,
да го рисувам с целувки, ...
1153
7
Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а н ...
1175
2
Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...
859
2
С камъни се удря отдалечe,
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици,
но и кладите за туй не пречат.
Отлитат думи в пустошта, ...
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици,
но и кладите за туй не пречат.
Отлитат думи в пустошта, ...
710
11
Сълзи на свещ застиват вледенени
от погребващо надежди безразличие,
върху листа се раждат кръстове –
на смъртта заслужено отличие.
Времето издало е присъда, ...
от погребващо надежди безразличие,
върху листа се раждат кръстове –
на смъртта заслужено отличие.
Времето издало е присъда, ...
555
7
Животът е безкрайно Нещо.
Казват, той имал си цена,
поетите го в стихове описват
и ние свойта следваме съдба.
Стремиш се в него да натрупаш ...
Казват, той имал си цена,
поетите го в стихове описват
и ние свойта следваме съдба.
Стремиш се в него да натрупаш ...
495
6
Денят заспа,
сгушен в нощния мрак.
Луната се скри.
Изморени калинки
се притаиха в тревата. ...
сгушен в нощния мрак.
Луната се скри.
Изморени калинки
се притаиха в тревата. ...
699
8
Обичта изгаря недостойните
да живеят в слънчев свят
и пръстта превръща се в убежище
без причината да бъде враг.
„Не", изречено от разум, ...
да живеят в слънчев свят
и пръстта превръща се в убежище
без причината да бъде враг.
„Не", изречено от разум, ...
542
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
