Някакви, люде безумни,
отнеха ти, Господи, правата,
с ракети и откоси куршумни
раздават правда на земята.
Надават страшен вой ...

Как е трудна такава любов, закъснялата,
пълна с много въпроси - игли,
и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,
и от много любов пак боли.
А те търсих отчаяно в делник и в сънища, ...

Скъпи Володя и Саша,
Таня, Андрий и Витали,
простете сълзите ми, братя...
Гняв гори ме в душата.
В лицемерие светът се удави, ...

Страхът скова моето сърце,
душата ми трепне като перце.
Железни оси хвърчат към беззащитния народ,
молят се за своя мил живот.
Огнен гняв света залива, ...

Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...

Пискливият женски глас с тенекиени отзвуци се носеше от последния етаж, та чак до партера:
Тихо, тихо! Казах – тихо! Бе, ти какво искаш? Тъкмо разчистих, а след мен… Тук гледай! Кому говоря?
Никакъв звук в отговор. Ни човешки, ни някакъв подобен. Просто тишина като на градския площад след екзекуция… ...

КАК СИ МАМО
Добро утро! Как си мамо ?
Как изкара ти нощта ?
Знаеш ли, че те сънувах -
Тук до нашата врата? ...

Дъждът вали
Дъждът вали, в сърцето болка,
градът не спи, нощта крещи,
надеждата за мир умира
и все така дъждът вали. ...

Да няма война, да няма война!
Да се борят всички деца за Мира!
Мир да има, Мир да има за любимата родина!
Да се борят всички деца по света!
Мир да има на България, ...

Среща с татко
Здравей, татко! Как си днес?
Нима за мен ти домъчня,
че толкоз рано във зори,
дойде отново във съня ми? ...

Русия всички ни е спасила,
помагала ни е със виша сила,
от Османците ни е освободила
да бъдем горди със нашата родина
и братя да си останем, ...

Най-лошата дума на света е ВОЙНА,
ужасно нещо в живота човешки.
Излъчва страх, ужас и много тъга,
заплащат с живота си хора на другите грешки.
Войната започва навсякъде винаги от политици, ...

Цяла вечер от ужас крещя! Днес народът навън се избива!
Доживях да творя във война и душата от страх да се срива!
Не разбирам какво е това – разорена до болка планета!
Ако следва тъга след тъга, да поканим на гости комета!
Цяла вечер не мога да спя! Как да вярвам какво се получи! ...

- Защо не ме премахнахте? - запита съвсем спокойно Джиро. - Можехте да го направите и все пак - може би съм Ви нужен, може би искате да осъществите чистка, която като че ли вече започна тази вечер?
Инг Юе замълча за момент после посочи неопределено с ръка в мрака наоколо. Очите му светеха като на ко ...

Да вдигнем тост за свидните неща
които са житейският ни смисъл.
От раждането почва любовта
и цял живот е водещата мисъл.
Първа глътка нека мяра няма. ...

Красив сезон е пролетта.
Събужда се Земята стара.
Поникват дъхави цветя,
снегът потъва във забрава.
И ето в нашата гора ...

Разпъна ме на кръст
Във Прометей превърна ме
С плътта ми...
птиците нахрани!
От злоба и от мъст, ...

Това беше градче от тия, в които котките по улиците гледаха тъжно, птичките падаха безпричинно от жиците пред гумите на колите, а продавачките в магазина никога не се смееха. Нормален град.
Студено, тука му викаха зима, февруари е все пак, ама зима без сняг каква зима е тя?
Дървото на главната улица ...

В една градинка край рекичка,
сред зеленчукова лехичка,
пораснала сама-самичка
стройна хубава брезичка.
Сред тикви, краставици, чушки - ...

Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях, ...

Любовта е сълза под очите на дама,
под които сияе чаровно червилото.
Любовта е творба и отворена рана.
Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.
Любовта е хлапак и приятел на слънцето. ...

Представи си нощ, но не като тази,
осквернена от измислен бог.
Не пламнала в безумни пожари,
а нежна и изпълнена с любов.
Представи си ден, но не като този, ...

Семейството на Тодор Каблешков гледаше прасета.Каблешков беше на 16 години.Цяла година той полагаше толкова грижи за тях, че много хора му казваха ,че мирише на крава.Един ден влизайки в фермата Тодор останови, че прасетата са откраднати."Трябва да са били някои от турците или циганите от съседните ...

Беше навик. Всяка сутрин измиваше лицето си, изпиваше чаша сок и излизаше навън. След пътната врата и шосето, на другия тротоар имаше ламаринена будка, на която с блажна боя бе написано "Най-вкусните палачинки на света".
Заставаше до гишето и се усмихваше.
- Знам, палачинка с кленов сироп.
Старецът ...

Отново Ад-ът е разтворил врати! Отново изстрели, кръв и смлени мечти! Отново злото надига глава и в овча кожа се хили на света! "Не! Не е това, което виждате! Те ни провкираха! Не се прибраха кротко по къщите, за да си побием знамето в земята им!" А, светът не знае какво да каже. Нито, пък, как да г ...

Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...

Желаят ли руснаците война.
Кого да питам… в тази тишина,
когато, пак Катюшите летят,
а братските могили си мълчат…
Юри ...

Въведение
Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа. ...

Глава 47. Смиренные суждения.
*- Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам времени. Мы уже укрепились знаниями, не пора ли воздвигнуть на высоту обрыва наши волнения, выходить на откровения, а то устали от внимания бесполезности, куда ни глянь везде уклонения: обыкновенный ...

Познавахме се може би от 3-4 години, оставали сме сами в офиса, или в градините на къщата им в Кифисия , или на новата им вила в Агио Саранда,.. но никога не сме били толкова близо,... бедрата ни сякаш се допираха,.. от нея лъхаше приятен мирис на дезодорант, смесиса от аромати,... нали такава беше ...

Мрачна стая
Сутерен
Поименко, Вячеслав Иванич се опитва да намери най-сухото кътче от опиканото си ложе и да сгрее изстиващите си крака. От три седмици, откакто закриха службата за социално подпомагане никой не беше отварял скърцащата вратичка на бедната му стая и инвалида от Отечествената война, ст ...