В кълбото от изгубени надежди,
забравено отдавна, похабено,
което вече даже не поглеждам,
поникна цвете алено червено.
Като огромен мак насред поле ...

Часовникът 12:00 удари
и старата година, от календара
последен лист отрони
и със торба,
препълнена със случки и със спомени, ...

Не гледай, майчице със взор
над прага впит.
Тя няма да отвори днес вратата.
Ни утре, нито в следващите дни.
Напразно да си дойде ще я чакаш. ...

Нямаше представа къде се намира, нито как беше попаднал тук. Беше уплашен. Направо вцепенен. Мястото приличаше на лабиринт от фоайета, а той стоеше на пейка в коридор м/у две от тях.
- Какъв хаос, какъв хаос само, не мога да повярвам. Каква е тази организация ... А уж навсякъде пише друго, от Стария ...

По склоновете пълзеше мъгла,
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината, ...

Виждам снежний връх суров,
горд, далечен и сияен,
ден и нощ е той готов
в бой да срещне враг незнаен.
- Хей, приятелю, разбран, ...

Живи, здрави до амина!
Радост,щастие за двамина.
Нека Господ да ви пази,
злото да не ви налази.
Здраве, сила и успехи, ...

Убивам времето за кой ли път.
За кой ли път стрелките се пресичат.
Часовникът е онзи тежък кръст...
от който, знам, минутите се стичат.
А времето кърви с прозрачна кръв, ...

Реших да напиша стих в плоскостъпен ямб, следвайки традициите в сайта и ще го нарека 😊
Намокрена от леден дъжд.
Една прозрачна пеперуда.
Мечтаеше за Истинския Мъж.
Туй е красивата заблуда. ...

И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън ...

Щастлива Коледа и Нова Година,
слънце и усмивки нека има,
бяла обич да грее в сърцата,
попътен вятър да радва крилата,
да сбъдне всеки своята мечта, ...

Със вкус на Истина е хлябът -
това разбрах, когато гладен
захапвах залъци грамадни,
когато мля ги безпощадно
на моя ненасѝт безкрая. ...

Времето край мен минава бързо,
изморена спирам се за миг
и отново тръгвам, пак отново,
спотаила във душата вик.
В тази приказка красива идват ...

утеха има само в тишината
тишина нейде в самотата
мъгливи спомени и силуети
отколе мъртвите поети
помрачените ъгли ...

С бели миди в шепа се оглеждам
за море от лято, не от сняг,
слънце във вълни като одежди
и мечтите – весел розов влак.
Вън се сипе снежна надпревара ...

Виждам те, Ботев! И чувам гласа ти,
който зове за борба!
Гордите мисли взривяват ума ти!
Нужни са хляб, свобода!
Нужно е времето... с всяка надежда, ...

Кални са оковите
на моята душа,
бавно те обгръщат
и теглят към пръстта.
Посей частица тебе ...

От Делти се страхувахме доскоро,
а вече ни заплашва, Омикрон!
Ще сложа пред лицето си отново
маска със капаци… като кон.
Ще крача денонощно с нея в мола. ...

-
Празни празни празнини
Вятъра с още вятър разреди
Свраки гарги гарвани
Приятелство, празно празнество ...

***
In the silence of the night, her smile dazzled through the stars.
Her gaze always aimed far beyond the moon.
Her heart was boundless, spirited, and daring.
She promised I'd be free! ...

Тя, старата, така си отлетя,
нека я изпратим със усмивки,
заслужила едно: "Благодаря!"
и почит за уроците ù, всичките.
През дните ù преминахме с любов ...

Къде пак сбърках?
Сурна се небето
с крачета на проходило дете.
Препъна се във дъжд от гняв сърцето
и се смалиха всички светове. ...

-Чичко,моля те,дай ни парички!...-
шепне дрипаво,малко дете.
А до него,жена -скромна,свита,
се загръща с прокъсан елек.
Вие вятър.И светят нахално ...

&&&
Кротко и ученолюбиво момче израсна Радослав. Стараеше се в училище, ходеше на няколко кръжока, спортуваше. Никога нищо лошо не чу стрина Николина за сина си на родителските срещи, на които ходеше предимно тя. Учителите го хвалеха, благодаряха ѝ, че е отгледала и възпитала такова добро дете, соче ...

Алиф беше свършил добра работа и Гао беше успял да установи абсолютно трайни връзки с бунтовниците, използвайки ги за целите си - все пак се нуждаеше от снабдители. Да, трябваха му още диаманти на първо време, поне докато мините заработеха с пълния си капацитет. Колкото и да се опитваше, Гао усещаше ...

Защото ти взе сърцето ми,
откраднатото бие за своето.
Не мога да видя начина,
по който красивите ти очи
гледаха последния път ...

Ти си
моята мечта,
моята надежда.
Ти си
моята искра, ...

Беше една студена снежна вечер в началото на март 1991 г. Снегът тихо шепнеше тайнствени заклинания по пустите улици на Пазарджик, слабо осветени от запотените прозорци на блоковете и къщите, чиито коминчета упорито изстрелваха нагоре димни въздишки. Студеният въздух миришеше на изгорели въглища, пр ...

Календарът на Времето отметна последния годишен ден,
зачеркна и тежките мисли на хората
в надежда и любопитство скроен.
А за мен - бе повече от благословен.
Благодарна съм за хляба на моята трапеза! ...

С колко много гърмежи ти дойде.
Колко много надежда има само.
Чакат ни новите върхове.
Бъди ни в похода - знаме!
Нова годино, добре си дошла! ...

Чувствал ли си се така, сякаш си изгубил всичко?
А чувствал ли си самота без причина?
Имаш си всичко. Дом, храна, жена. Но нещо ти липсва. Вътре.
Не знаеш какво и защо. Но го чувстваш.
Знаеш, че не е редно. Чувстваш вина. ...

Една Жена изящна
(Вечер в Страната на спомените)
(поема)
От залеза струеше
небесна светлина, ...