Бяла птица е душата на поета,
тя лети и рее се в синьото небе.
Погледни му стиха, виж му куплета,
почуствай словата, усети неговото сърце.
За любовта той пише своите слова, ...

Аз успях!
Успях срещу страха си.
Страха ми, да не ме чуят.
Страха ми, да не ме видят.
Страха ми, да не ми повярват. ...

Сватбеното тържество бе в разгара си...
Наблюдавах щастливите лица на Янис и Лина, виновниците за това тържество,хубавица в булченска рокля, щастливо усмихната,... чудесна двойка са,..между впрочем има ли грозна булка, едва ли, всички са хубави. Е, малко притеснени , не от това дали ще покаже червен ...

Залезът замря в огнените хълмове на хоризонта.
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...

Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда, ...

Остава ми още
само един живот
и без да мамя,
и без восък в ушите,
с настръхнали амбразури ...

В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...

Понеделник ме обичай, ей така!
Вторник ще е с шоколад и рози,
сряда стой пред входната врата,
четвъртък само диалози!
В петък ми се разсърди, ...

Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...

Разводът…
На дело бях веднъж. Бракоразводно.
Свидетел. Да разкажа, но не знам...
Приятелско семейство са и неудобно
страна да взема, или акъл да дам… ...

Твърдите утре, че ще има
и всеки май е убеден.
Маскиран делник. Болна зима
и зло предчувствие – за тлен.
А щом си жив ще те боли, ...

Аз чудя се на тоз въпрос -
дали пък, който го е задал
не е бил прост?
"Да бъдеш или да не бъдеш" - как,
когато ти не си и не си бил, ...

- Каква е,
Боже,
на света цената?
- Чеде,
брой ...

Съобщиха, че парите за училищата ще зависят от успеха на учениците…
И като се вдигне сега тоя пусти успех…
И без това двойките са в „Червената книга“, сега и тройките, и четворките ще се скрият.
Шестица до шестицата. Че и седмица може да се въведе…
хххх ...

Приютени под шепите
на разрошена пролет,
разпилените шепоти
избуяват нагоре
към кристалния купол ...

Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...

Пролет в душата, пролетно слънце
и красотата в очите ми грее,
пролетно светят навън цветове,
пролетно смее се синьо небе!
Нещо забравено, нещо във мене ...

Край селцето - в сняг пленено,
е замръзнала реката.
Ниски хълмове - до нея.
Брули клони остър вятър.
Детска палава дружина ...

I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...

Ще спим
и днес остана утре...
А утре пак ще изтърпим
да мине и да мръкне...
Така в живота си вървим, ...

човек - при все че
се съмнява - в я р а т а
го уповава

Любовта се предава чрез вирус
а аз ще си поръчам една фетишистка
от дисниленд, за да си направим шамбала
от черни фантазии с бели одежди
и велурени сънища. ...

Далече си от истината пич,
такива като теб ги хрускам на закуска.
Ферари гониш със скоростта на стар Москвич,
стягай се, колана не отпускай.
Дори и срещу мене да вървиш ...

Момичето, което не видях,
остави най-дълбоката ми рана.
Тогава от тъга се разболях.
Не помня как се казваше. Йоана?
Момичето в екрана се роди. ...

Дали светът е резултат от взрив,
или роден от светлина? - не е още ясно,
Щом с огън играем, никой не е крив,
че може и това да е опасно.
Представите свои човекът гради, ...

В душата на Джиро се случваше нещо странно - той имаше чувството, че нещо предстоеше да се случи, но оставаха много неща за изпипване. Той беше облякъл своя костюм, който беше напълно безупречен и нямаше притеснения относно външния си вид. Все пак Бокузо държеше на истинската представителност - няма ...

Пролетта с тихи стъпки се задава
и наднича с цветовете на кокиче.
С аромат на зюмбюли идва цяла,
пременена в цвят като момиче.
Плисва със своите бои земята ...

Материалът е продължение на:
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-2
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-3
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-4 ...

Ще имаш само вълнолом от спомени
и бурята връхлитаща на тишината.
Решетки - мислите, с длето недооформени,
ще ти наденат шлема изкован от самотата...
Звездите със студени пипала ще те докоснат. ...

Щом сняг в планината
покри доловете и билата,
тогава до горската поляна
голяма врява настана.
Там, в близката дъбрава, ...

Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,
спомни си как среднощен вятър свеж, ...

Не сме родени да сме цяло,
не се пресичат вече наш'те пътища.
Губим и време, и сили напразно,
отдавна знаем, че не сме си бъдеще.
Събираме отломките по навик, ...