гори тревата
на хълма горе борът
с главата в облак
...не вижда нищо.
12.02.2022

Всеки се ражда с прокобата си и със собствената си съдба. Всеки сам носеше своя товар и всеки сам отиваше нанякъде, а за някои просто нямаше да има изход. Животът беше едно безкрайно пътуване към неизвестността. Твърде дълго време беше минало от онзи момент, когато Джиро живееше като част от онази б ...

Безскрупулни
бинтовани
знаци
поведоха
колоната ...

Когато бях в пробация
за цели три години,
изпаднах в изолация
от моите роднини.
Отбягваха ме всеки ден, ...

Ще дойда тази нощ в съня ти
като внезапна светлина,
Там, в нейните очи ще видиш
цвета на моята мечта...
И ще ти каже, че ми липсваш, ...

Не се събудих просто ей така,
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега, ...

Пиеса в 4 действия
Действащи лица:
Никола – студент
Сийка – майка на Никола
Петър – баща на Никола, съпруг на Сийка ...

Петър не обичаше да чете книги. През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си роди ...

По идея на skotadix
Любов, очите ти са храм -
величествено дежавю...
Усещането за сакрален свян
и топлина на призрачния юг. ...

Спомням си, беше ведра пролетта,
с разцъфнали гори, обсипани
със цвят, а птиците, как пееха,
за нас и с химни вдъхновени,
прославяха живота ни. ...

Дъното до пода висна,
гащи само и пера,
а да знаеш как ми писна,
тази роля на сестра!
Ни престилка, ни касинка, ...

То зъзнеше замръзнало почти,
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.
В очите му небето посивя, ...

Заведи ме в къщата на приятелите ми, мечтите.
Отведи ме малко по-далеч от твоя дом, че взех да съжалявам.
Заведи ме точно там – до процепа в тавана към звездите;
онзи, в който пропълзявам всеки път, когато аз си лягам.
Яздиш си щастлив под женския дъждец, ...

Искаш ли да поиграем?
Чичо Доктор ще си ти.
Аз при теб ще дойда "болна" -
с нарисувани сълзи;
артистично ще покашлям, ...

Като пиано е животът наш мило дете,
един след друг клавиши бели, черни.
Мелодията му излиза от нашето сърце,
и музика се ражда в късни мигове вечерни.
Ти свиреше любима на старото пиано, ...

Влюбена съм в отношението което ми показваш, влюбена съм в гласа с който ми говориш, влюбена съм в усмивката която ми показваш, влюбена съм в енергията която излъчваш, влюбена съм в твоята деликатност, влюбена съм в огъня който разпалваш в мен, влюбена съм в начина по който ме караш да се чувствам, ...

Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...

И нищо, че още не е пролет,
и софийските улици не миришат на люляци,
и в киша, и по лед - смело крачим напред,
И няма улична тълпа, спи тротоарът в самота.
Дали? Мечтай си! Да видиш ти! ...

- Даскале, кажи нещо,.. сгушил си се в палтото си, сякаш навън има сняг...
И след дебелашката шега последва ироничен смях от насъбралите се набори
- Какво да ви кажа момчета...- тихичко започна човекът - Преди светът се управляваше от умните и това беше много жестоко,...
Умните принудиха простите да ...

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

Заб.: Текстът е писан преди повече от 10 години, не помня в каква връзка.
----------
В съвременния постмодерен свят, много малък процент от хората по света нямат достъп до интернет, а всички потребители на интернет са запознати с услугите, които предлага социалната мрежа Facebook. В нея могат да се ...

Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...

Седя и си мисля, как ми се иска, обикновен живот да живея.
Сутринта да посрещна с усмивка, а вечер от любов да лудея.
Седя и си мисля, като всеки човек, мечтите да станат реални.
Да се усещам в кожата си добре и съседите станат нормални.
Да дочакам в спокойствие пролетта и теменуги по китни поляни. ...

"Студено ми е." - каза тя,
устните ѝ с вкус на метал.
Гледа те. Изглежда си закъснял.
Отпусна се в твоята прегръдка.
В гръдта ѝ - целувка на кинжал. ...

Спри! В това усилно време
когато любовта е охладняла,
ти избери доброто семе да посееш,
да разцъфти надежда за земята цяла.
Най-лесно е със пръст да сочиш ...

Надявайки се, че поетите в сайта имат чувство за хумор им написах този шарж.
Удавих се от капка алкохол.
Летейки по любовната пързалка.
Болеше ме от градусите бол.
Засмукал поетичната близалка. ...

Някога, дъще, бе моя мечта,
все те сънувах и питах за тебе.
Давах си всичко - живот и душа,
с мен да си, мамо, от сутрин до вечер.
Тук си сега и мечтата се сбъдна, ...

На замъка в най-източната кула
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите ѝ, вторачени и двете, ...

О, мамо, ти безмерно си добра!
И аз опитвам изказ да намеря –
да благодаря за днес и вчера.
Един ли си огряла със зора,
един ли си извела от гора – ...

Любовта е вълшебна мелодия,
която усмихва облаците и преражда
дните ни, тя е огнена бяла стихия,
неподвластна на правила, побеждава
всички окови и дарява крила за сбъднат ...

В картината –
стена и огледало,
а в огледалото –
безкрайност. Сляпа...

Джиро си спомни как се беше връщал в бедната си квартира. Трябваше да се грижи за болната си стара майка и за сестра си, която беше съвсем малка и още не ходеше на училище. Все пак някои членове на Якудза имаха нормални семейства - доколкото това разбира се беше възможно. Той определено размисляше в ...

Здравей, как си, приятелко на морето,
пееш своите песни с поглед към небето.
Отново бургаското море навява тъга,
и рибарските мрежи изплетени от мъгла.
Морето синьото със своята добра тишина, ...