Сто и двайсет дни дилема...
След раздялата съм в ада.
Болката ми е поема...
Сто и двайсет дни дилема.
Любовта мрак не отнема ...

В една декемврийска вечер,
когато Исус в ясла се роди
и дари ни Той с живот вечен,
човекът от грях се освободи!
Не ще има болки, сълзи вече, ...

Внасяш ми яснотата, която ми убягва от известно време;
в шантавия свят, където поносимото е по-вярно от неизказаното.
Като попаднала случайно стара книга с избелели листи
на езика на династията на Великите съюзи на независимите хора,
нехаеща в ръцете на властители от Царството на изричните договори...

Франческа Микелин - Поне ти
--------------------------------------------------------------------
Autori: Francesca Michielin, Colin Munroe & April Bender
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Франческа Микелин, Колин Мънроу & Ейприл Бендър ...

Не бързай...искам да е бавно.
Усещам как очите ти шарят по мен.
Притеснен си, аз също. В твоето присъствие изтръпвам.
Вълнувам се като малко дете когато те видя.
Възбуждаш мислите ми. ...

Гледам ги птици,
гледам ги две,
преплитат във полет
красиви криле,
танцуват, ...

ТОВА Е ТЯ!
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората. ...

1. Очите се плашат, ръцете не се плашат./ А най-малко се плашат краката, защото при нужда винаги могат да избягат./
2. Какво ти разбира свиня от кладенчова вода./ Но това не й пречи да я лочи с удоволствие./
3. Знанието е сила./ Но и то като всяка сила е много важно в каква посока ще бъде насочено./ ...

раздробяване —
от чужди е и „родни“ —
присвояване —
опустошаване и
сетне — изличаване

Началото бе силен взрив и пое
хаосът от огнен прах нанякъде.
Отначало бяхме само минерал,
после зелено в растителeн свят.
По-нататък проходило космато ...

Видях я, тя беше просто Светлина,
но не такава, що зеницата притваря,
фотони сини - холограма на жена,
най - първата онази чистата от Рая.
Със сияние, Енергия и безброй дъги, ...

- 4 -
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...

Хане ти на народа български баща,
горд баща на воини смели синове.
Твоята кръв в българите още тече,
умирали са горди в борба за свобода.
Ти някога събра синовете си им показа, ...

По улиците на студения цимент,
една ръка протягаше за помощ,
с дълги нокти почернели и умираща от глад
-една ръка на беден просяк.
Суха, стара и прегърбена старица, ...

Всеки да си гледа своите малки проблеми и да се старае да си ги решава. Но през това време да се грижи най-много за духовното си спасение. Това ще има смисъл за вечността на душата му.
Как да стане това ли? Като спазва Божите изисквания за взаимоотношения, на първо място с Бога и след това с близкит ...

I. Дихателна аритмия
Бяга чистият въздух от градовете ни,
от черните му потоци,
все по-нависоко се вдига.
И вече ще можем да го достигаме ...

Защото съм изплашен от обичане,
реших да си отида след обидата.
Понякога тъгата си отричам я,
но някога, когато вечер видя те,
надявам се в очите ти сълзите ти ...

Мари-Елен замина в командировка за десетина дни в Солун.
Гледам някакъв, по скоро някакъв тип криви задник в шарени панталони, блузка тип ала мадам, само дето няма жабо,... Ах как отмята кичури от косата си,.. ба си и Дзвера,...хвърля ми едни белтъци,...
от ;;нашите'' ще да е,...'' превъртял е резба ...

Петлето ми изкукурига,
дали е нощ, или е ден,
стои смълчано два-три мига
и в двора ми неподреден,
надига глас, квартала буди, ...

МОЛИТВА ЗА СЪБУЖДАНЕ
Зад някаква порутена ограда,
от скърпени ръждиви ламарини
в следобеда, над градските площади
невидимо петле изкукурига. ...

Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...

С Мари-Елен се бяхме уговорили да избягваме да се търсим по мобилните по време на
работа, а вечер бъбрихме до късно, прегърнати на пейката пред входа й, и сякаш това ни
беше достатъчно, зазяпани в потрепкващите звезди и унесени в спомените си...
- Мари-Елен, ела да те запозная със семейството си, ше ...

Сега съм лед. Не огън.
Но пак изгарям, ледено дори!
Ще дойде ден, ще бъда огън.
Пожари ще разгарям върху пепел.
Ще бъда леден огън върху камък ...

всеки творец е
мъдрец и с творбите си
той щастливѝ те

Изложбената зала жужеше от посетители. В нея Валери Шаранков откриваше първата си самостоятелна изложба и с ужас виждаше, как като в "черна дупка" изчезваха подносите със сандвичи и бутилките шампанско. Повечето хора се бяха събрали пред голямата маса и почти никой не гледаше картините.
Настана тиши ...

Кървят сега изпръхналите устни
идея илюзорна – обич дом,
аз пак глава ще вдигна щом,
намеря малко сили и те пусна.
И слънцето в гледжосаната стомна, ...

Коя съм? Ела и познай ме в дъжда,
аз съм тази, която се учи да пада.
И съм същата, дето поглежда отвъд
всяка капка и с бурята справя се някак.
Водопад съм, стремглаво надолу тека, ...

Мислех си да кажа нещо...
После реших да замълча...
Всички думи бяха вече изказани
И какво от това...
Всеки тръгна в своя посока... ...

Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна - в празната все още чакалня. Миришеше на ли ...

Сякаш, времето спира ни тук, опаковани странници в мрака,
и денят ни започва с юмрук, и не знаем каквото ни чака.
Всъщност знаем и дишаме здрач, от години преситени с него,
"благодетел" е онзи палач, в който блика нестихващо Его.
Замъглени са всички очи, замъглени от плач и миражи, ...