Какво лято, какво чудо!
Не съм предполагала - толкова лудо!
Влезнах в реалност в тема "адвенчър",
дойде ми нагорнище, но е в " подренджър",
що мислите в блян подредили ...

От затворническата си килия, Мохамед Али се взря в луната – окото на лешояда, – и разбра, че и орлите ги изяждат лешоядите!

След всяко заспиване и идващото неизбежно събуждане, очите ми говорят за любовта. Защото и денят е обич, и глътката кафе е от привикването с обич, и отиването на познатата до болка работа е от обич, защото ще вземем заплатата, макар и малка... И децата в училище, от познато задължение се опитват да ...

Здравословинте храни са много полезни. Ако можеше и да се ядат…
хххх
Имам пари за цял живот. Ако устискам до обяд…
хххх
Лятна вечер. Седим си мълчаливо със селския пъдар. Така най-добре се разбираме – ни спорим, ни се караме… ...

Има още много да се учи,
глутницата чужди не приема.
Даже да е вярно куче,
място там, не може да заема.
Алфа- мъжки е водача, ...

Бакс* на окраине Киева, каждый, дороже,
Двадцать копеек погоду не делают, всё же,
Если умножить все разницы жизни столичной,
Можно услышать хруст медной горы, в наличных…
Девушка в пункте обмена валют из Донбасса, ...

Говорим на един и същ език,
но не разбирам някои памфлети,
когато развенчават политик
с нецензурни - интимни епитети.
А този, много славен депутат, ...

Така обичам...
Как обичам тишината!
В нея се преражда моята душа!
Като залъче подхвърлено на сиромаха,
така се радва при срещата ни тя. ...

Съеедът ми, две къщи по-нагоре, беше млад мъж, раздаваше го нещо като бохем,..
искренно му завиждах,.. не на него, той беше дребен, малко кривокрак, но родителите му
от средната средна гръцка класа, а това компенсираше всичко..а за мацките му..
Та кириос Димитрис се правеше на голямата работа,заради ...

От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...

Присяда изгревът на ранен бряг,
шуми морето, за да ни събуди,
сърцето, като пръски на маяк,
изпраща светлина към лятно чудо,
което още малко е, расте, ...

Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати.
Рисуват със щрихи по стената на моя живот.
Връщат ме в спомени, припомнят мечти,
разпалват отново копнежи, маркират пътеките мои съдбовни. ...

Не виня старостта,
нали още съм жива,
побелява косата ми,
бавно, красиво.
Тънките бръчици, ...

Птиците заминаха далече.
Ако можех с тях да отлетя…
Тук е тъжно, много глухо вече.
Исках нещо в мен да променя.
Как да го направя аз не зная, ...

Трагедиите и проблемите са неразделна част от битието на хората. В опита си да ги преодолеят и решат, мозъците им с жилава гъвкавост търсят възможности за креативност и чувство за хумор .
Пройко, беше изненадан, когато след като беше паркирал колата си пред магазина и се върна от покупки, завари лок ...

Вселената би се събрала
в една сълза от твоите очи,
а вечността би завидяла,
че не за нея плачеш ти.
В най-тъжната небесна стая, ...

Въпросът е: „До каква степен е нужно да пренебрегнем себе си, заради щастието на някой друг“?
Замисляли ли сте се колко често премълчаваме неща, които всъщност искаме да извикаме на висок глас. Да извършим нещо, за което копнеем.
Когато обичаме някого, се съобразяваме с много неща. Много често хорат ...

Аз очаквах да виждам смеха,
а живея в неясна причина.
Там където се ражда грехът
са заченати явно мнозина.
Колко злоба и жлъч без адрес ...

Млада хубава гърла се завъртя покрай мен
- Дядо найде само един път...
- Хубаво ма моме,..ама нямам възможност...
- Хайде де, колкото можеш,.. а и аз ще ти помагам...
Започнахме,.. веднъж,.. дваж,.. потретих ...

Живеем в трудно и тежко бреме,
тъгата ни натиска и често скърбим,
без вяра живеем в днешното време
а трябва с оптимизъм, напред да вървим.
Да не гледаме назад тъгата, ...

Навярно всеки има таен код,
чрез който се обръща към живота.
Дали през тъмното намира брод,
или върви през трънена Голгота?
Не съм приятел с падащия мрак. ...

Нарисувай си слънце…с лазурно небе,
след това залюлей мечтите на розови облаци,
сини птици да плуват в дъга от тишини и море
със слънчеви вълноломи и приказни залези.
Нарисувай си песен… нека звучи ...

ограбените
са щастливи и с душѝ
благочестиви
ограбващите
са нещастни и с душѝ ...

Решението
Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски ...

Есенна
На лятото последната усмивка
седна в клони, поляни и зениците -
жената в мен на есента прилича,
посипани от златното, сестрици! ...

Потича слънчево червено
от бавни есенни листа,
върви през времето – вселена
от багри с мирис, радостта
на пластове над мен се стели ...

За дъха ми бавно се закача
въздишка лека на наслада,
че все пак жива съм аз още.
И днеска не затихна
безбрежната вълна. ...

На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните
и нощи от зла самота.
Сърцето ми болка връхлита ...

Щраусът красив, голям,
да танцува най-обича.
Виждала съм го и знам,
много силно навред тича.
Дълги, хубави пера ...

На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...

От красота неземна в транс
сега е страшно, но не бягай.
Пропусна вече своят шанс
и твоята съдба те чака.
Ти си изплашена уви ...

Кой ще ми каже,
кога човека е прав?
И как,ако самия не знае,
че живее в грях!?
Възприятия разни ...

Не роптай, не скърби, скитнице!
Ориста си своя не кори със жал!
Била си ти вчера и днес си чужда
на мъст и корист, и на клетва зла.
С недостойния не би споделила ...