Сетни дихания на старчески мъки -
плуват в гърди на преломна съдба -
сетно изплакани ледени сълзѝ,
ромолят с дъждове над вечността.
Шепне краят в живота, че няма ...

Бебето плаче, когато го боли и когато е гладно. Големият човек прикрива сълзите си, когато го боли.
Изписани са толкова думи дали жената е уязвима, когато плаче и когато споделя болката си.
А мъжът? Бебето няма пол - всички бебета реагират еднакво. Защо никой не пита срамно ли е жената да плаче, а т ...

Славей на дърво от черешов лист,
пее той за красотата, която аз не сетих...
И като един вечен, недоволстващ алтруист,
като храна за неговата емоция се преоткрих.
Може би тогаз ще съм мъничко полезен ...

Франческа Микелин - Тропически
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Dario Faini (Dardust) & Edoardo D’Erme (Calcutta)
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Дарио ...

Залез без изгрев.
Или обратното.
Минаха доста години. Но спомена остава. И се връща неочаквано тогава, когато не очакваш, или не искаш да си спомняш.
...
Не се познавахме. И никога не се бяхме срещали. ...

Колко е дълбока любовта?
Колкото държавният резерв.
Колко е силна любовта?
Колкото нервите на пенсионерите.
Колко е пламенна любовта? ...

Колко много човешки съдби
се лутат без посока в мрака,
лъжите не спират - дори
не ги боли...Тези които
променят човешки съдби! ...

Когда ещё мы не носили маски,
И мир был весь наполнен ароматами,
Для судеб жизнь размешивала краски
Из вечного, из разного внезапного…
Когда не соблюдали мы дистанции, ...

Как да повярвам в тази добрина,
която ме затваря зад решетки?
Налага безразсъдните си правила,
как да рисувам без бои със четки?
Как да повярвам в тази добрина, ...

И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.
По шлифер на самотник засиял, ...

You’ve brighten my world,
you’ve brighten my soul,
you’ve warmed my heart,
you are brightening my day,
you’ve brighten my spirit, ...

От работа се май залисах.
Дано не съм позакъсняла,
на дядо Коледа да му напиша
какво желая за подарък.
Но после нещо се размислих… ...

Някога когато аз те срещна,
Може би живота си бих ти подарил!
И душата ми, не ще остане грешна,
Че много хора аз съм наранил!
Но страдал съм и аз стотици пъти! ...

Животът се случва чрез човешките взаимоотношения. Не го оспорвате, нали? Те може да са изпълнени с уважение и зачитане на другия, нелишаващи от свобода, любящи, градивни, хармонични, но може и да са дисхармонични и погубващи. Наблюдавала съм, пък и аз самата съм била страна във взаимоотношения, в ко ...

МЕСЕЧИНА
На поэта неудержимо наваливался день.
М.А. Булгаков («Мастер и Маргарита»)
на Кр. Тенев
Май че пак е пълна Месечина, ...

Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. В ...

Не знам точно кога ме подразни за пръв път истински, но картинката си беше ясна: любимият лека-полека мутираше в посока турски паша. По тези въпроси никога не си бяхме говорили и когато преди месеци се събрахме да живеем заедно уж всичко вървеше по мед и масло. Ама сега явно беше тръгнало не накъдет ...

как ли щеше да бъде с нас
преди 20 години
ако беше дошъл
ако бе само минал
покрай мойте пътечки ...

Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...

Кръст и Любов са
едно — и живец — и
вселенни устои
Кръст и Любов са
едно — и живот — и ...

О Т Г О В О Р Ъ Т О Т К Р О В Е Н
Пронизваща стрела
изпрати ми луната,
не бе стрела,
а изстребител ...

Плагиатът
/посветено/
Животът ме среща, както изглежда
с много различни съдби.
От мъките взимам съчка надежда, ...

Среща със Съдбата
на С...
До днес не знаех, че я има
и във абсурдният ми Свят
живяла е със свое име ...

Край комина вятър мина,
полетя. Къде ли?
Там, където под небето
ласкав сняг се стели.
Там далече, бяло мече, ...

Какви времена, какъв живот,
често някой правите на идиот!
Пред теб светец, вода не напита,
зад теб дявол, да те оправи налита.
Май такава ни е расовата проба - ...

Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.
Нарисувай ми, художнико, България, ...

Вратите са място,
което да преминеш
по избор направен от теб
Да влезеш или затръшнеш
по всяко време, по пътя напред. ...

И гледаме живота със счупени очи,
навеждаме се за молитва
и благодарим на Бога,
че нас ни пощади.
И покрай нас така си отминават ...

Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...

Денят ще дойде като мил приятел
и ще събуди утрото си в мен,
и мигове с порода ароматна
ще ми накапе с изгрев откровен.
И ще попия пролетната прелест ...

Тези стъпки ми напомнят
за дебнеща хиена в мрака.
На страха очите са огромни,
щом смъртта отдавна чака.
Спокойствието нямо чезне ...

Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...

Като портокал
е натежало Слънцето
топло и сънливо
Сгушва се някъдe...
във гора пожълтяла ...

Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето ...