Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти. ...

Понякога съм толкова сама,
че даже самотата ме оставя.
Споделяме си тягостна тъма
и нотите след малките октави.
Понеже вече месеци мълча, ...

Имам проблеми с времето.
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...

Нощ в страната на спомените
на К...
Ей, толкова време изтече
от нея отдавнашна нощ,
но в спомен пред мен се изпречи ...

Аз не искам да порасна,
да си остана весело дете,
самолетче книжно ще направя
с мъничките си ръце.
Ще литна с него към небето, ...

/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...

РАЗСЪМВАНЕ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
От жабурняка се носи
тежка миризма на тиня.
Ехото ...

Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече, ...

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли, ...

Ако днес ми потрябват крила,
ще си взема от тебе назаем.
Ще ми кажеш с усмивка: Ела!
Ще летим после, както си знаем.
Над морета, разперили длан, ...

Спрат ли очите да виждат това -
утрото как се усмихва,
как се обагря от краски света,
спрат ли очите да питат...
Спрат ли ушите да чуват това - ...

The chilling void of distant constellation
I hear calling me tonight;
The empty breath of cursed desperation
Is my beloved, my friend and bride.
Where is my smiled mask - ...

Вече десет години от бала,
колко време мина завчас?
Ето ме, мъдрост събрала,
да бъбря със старото "аз".
Тъй много искам да кажа, ...

Ivan Нарочно не й се обадих през целия ден. Не исках да и наруша удоволствието да се чувства като птиче в клетка и да се рее на вълните на фантазията си. Наблюдавах я една .. през всичките нощи докато спеше – обичаше да си гушка плюшения Мечо и да се върне при дванадесет годишните. Струва ми се че т ...

Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...

- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и с ...

Мълча. Пред мен седят прострени -
вестник стар и ноти разпилени...
Кафето горчиво сковава главата
и всякаш търси от мен отплата.
Думите глъхнат в мрака себичен, ...

ТОЙ: Да, тук отдавна аз, нали, не бях!
Но нещо с мен се случи със замах!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не Ви очаквах, честно да Ви кажа,
че срещаме се все у вас на чаша!
ТОЙ: Познавате ме, отче, не от вчера! ...

Едно дърво в гората
самотно стои.
Наполовина то е изгнило,
мъртво почти.
Майски дъжд го валяло, ...

Сънувам дълго, вече цяла вечност...
На фона на еон какво е век.
Ще трябва да се будя май по спешност -
убива ми!... Принцеса съм, демек.
Не ме убоде пустото вретено, ...

Едно балонче цветно
в небето отлетя,
ръчичка детска без да иска
го изтърва!
Очички две гледаха след него, ...

Казват, че душата не боли,
напротив, може и да плаче,
не с кристали, с кървави сълзи,
във ден от мъката затлачен.
Защото има право на това, ...

Мечта, събрана в кутия,
не мога вечно да я крия!
Не мога, няма и не искам!
Не мога повече да я потискам!
Мечта, приличаща на нея, ...

Глава 33. Пророки.
- Входить в зал Пророков это безумие, - испуганно говорил Первоход, - тут столько выдающихся зачинателей порядка, и каждый недосягаем в божественном прозрении. Как только вдохнём прекрасными изменениями, сразу разгадают наше невидимое преображение, не в состоянии будем скрыться, н ...

Всеки уж за щастие мечтае.
Търси го където се досети.
То наоколо край нас витае.
Вчера бе в листата на дърветата.
В люляка живееше за кратко, ...

No energy in me remain,
Is only darkness all around;
My sorrow vanish in a pit of pain -
The key to light was never found.
A vile whisper in the brain ...

Снимка, лице..
Нямам сърце.
Водя борба.
Запалвам,
Изчаквам. ...

Отново нямам избор и оставам!
А, толкова тежат ми ваще кръстове!
Не ми достигат сили да се защитавам
и не мога да пасна във дупка на плъхове.
Кръвта вода не става, знам, ...

Лети самолетче, лети,
отнесено от вятъра хвърчи,
украсено в чудни цветове,
в хоризонта на безкрайното небе.
Гонят те неспирно хиляди деца, ...

Гледам те със звездите вечер,
когато сърцето ми по теб заплака.
Една-единствена си ти,
лек нюанс от небесата.
Обичам те във всяка мисъл, ...