Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който ...

Жена съм и това е.
Една такава неподправена...
Твърде емоционална
Често и банална...
Една такава крехка.. понякога.. ...

Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...

Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...

Маминото в този свят
аз съм – осем педи чудо!
Потвърждавам:
Всички спят!
Кучето заспива трудно. ...

Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...

"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...

Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...

Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...

Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...

На улица “ Шипка“ във малкия град
звъни телефонът на моя познат
Тук е Киев, жив ли си ти?
Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?
Обажда се в линия и друг някакав глас ...

Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...

Най страшна ми е самотата.
Без любов, без смисъл е света.
Загивам щом обръгне ми душата,
загивам щом я няма любовта.
А вятърът? Вятърът прецака всичко! ...

Заслужена почивка ​​​​
или просторна самота?
Престорената усмивка
признак ли е на тъга?
Разходка без причина ...

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...

Доктор Сунг Хо беше благодарен за услугата, която самия Чунг Хе му оказваше. Не беше малко - особено в момент като този, тъй като самият Сунг Хо беше преминал през Ада, за да се измъкне от ситуацията, в която беше. Определено помнеше онези дни, в които двамата със Чин Хае извършваха манипулациите. Т ...

В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...

Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...

Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...

В утробата черна на нощта,
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...

Искам да стана шофьор
и като татко - монтьор.
Сам кола ще си направя,
много неща ще и поставя.
Ще я карам по шосето, ...

Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...

К'во ми скачаш,
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...

Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

Зимата си отива, пролетта още я няма Слънцето е като женска усмивка – грее, но не топли…
После ще е лято. И ще се оплакваме от жегата, разбира се.
Затова са четири сезона – вечно да сме недоволни.
Ако пък беше само един…
Какво мърморене щеше да е… ...

Потъвам в твоите очи
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...

Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...

Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички, ...

В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...

Как ще ме убедиш, че си този, който ще ме обича такава - луда и на моменти досадна? Как ще ме убедиш, че ще чуеш всяка моя дума, която ти кажа и нещата, които не ти казвам? Как ще ме убедиш, че ти си този, който ще остане спокоен при поредната ми женска "драма"? Как ще ме убедиш, че ще ме подкрепяш ...

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...

Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно, ...

Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...

Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...