НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета. ...

Дотолкова премръзнали душите ни,
студа отдавна не усещат.
Те даже вече мразят слънцето
и всяка топлинка насреща.
Ала по памет, нейде издълбоко ...

Продължение на стихотворението ми:
"Болка"
Един живот безгрижен, подреден,
кариера, сватба, дом, деца.
Един живот с добри другари ...

Обичта по-силна е от нас самите.
След всеки край е все по-жива.
Как да се откажа от такава, питам?
Липсва ми само, докато дишам.
Зная, трябва да се лъжем по принуда, ...

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 8 години:
1. Смятам да си сложа детектор, за да установя дали имам късмет.
2. Мога да бъда дете, мога да бъда и дивак.
3. Голата маска е едно нещо, дето като си го залепиш и после го дръпнеш, ти смъква кожата от тялото.
4. От обикновено детенце се превъ ...

Те са мирни и кротки жени,
над децата си бдят кат' орлици.
Наши майки и наши сестри,
полетели в тъмното птици.
На гурбети по къщи и двóри ...

Отново с мен
В памет на майка ми
В моя дом, в моя ден
виждам мама отново,
сякаш сън е за мен, ...

Песента е по едноименното стихотворение (включено в книгата ми „ЧоВечност”) и има за цел да ни припомни, че колкото и въпроси да ни поставя животът, верният отговор е само един – ДОБРОТО! Ще се радвам, ако видите и видеото към „Верният отговор”, можете да го направите тук:
https://youtu.be/mVgORRM4w ...

Моят сън е злощастен, когато
вън върлува студената зима.
Все се питам: Прекрасното лято,
с теб отново дали ще го има?
Но се сепвам в потта от съня си, ...

В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...

И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.
Зенит, надир, дали ни пука? ...

Понякога животът ми
тъжи за мен,
но не и аз
и съм напълно откровен.
Животът рядко ...

декември
влиза
в своето владение
и чака
окрилен ...

На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик
Една сладка, безобидна меланхолия
на вселената ширко отворен гръден кош
тягостен, но примамлив е живота
дори когато лишен е той от мощ. ...

А, ти ли си… Сядай… Ще пиеш ли един нектар? Няма да ти тежи, не е парнаски, а адски нектар… Отде да знам какво му слагат, даже не питам и не се питам… Важното е да донесе забрава…
Какво знаете вие в Аид – сенки, полумрак, цял ден зяпате съдиите и коментирате кой умрял какво е направил. А после си де ...

СНЯГ
Сиво небе.
Вятърът спи.
Сняг вали.
Бяло е! ...

Небето тази вечер е бокал
събрал е в себе си
сълзите на всемира...
Звездите са далечни -
примигват с неонова ...

Нещо в храстите се гуши,
през лес вековен аз вървя
към мене плъзва
гъста, лепкава мъгла от тъга.
Неволята към хората отново ...

Поезийо, не си ли ти заблуда,
един фантазен, иреален свят,
завихряне на мисли луди,
приумица на не един събрат,
обикната от всеки рицар ...

Тримата просяци (говреше се, че са милионери), и днес пееха провлачената , като водите на река Бур Егрек, песен. Миризмата на стотици подправки се смесваше с тази на пържените гевреци, и на десетките видове маслини в малките магазинчета на Медината. По тесните улични лабиринти щъкаха хиляди улични т ...

Пúсана писáна
рано отзарана
мие се, приглажда,
черна като сажда.
Миден, наши дни ...

П.П
Най-накрая намерих време
за да преведа една от любимите
ми песни на много любима група.
https://www.youtube.com/watch?v=gB4uhCqOH2k ...

И някой ден ще се сетиш за мен. Как те обичах, как дадох душата си за теб.
Бях ли глупава да мисля, че ме обичаш?
Беше ли истински...или всичко се разми във времето?
И вярвай ми, благодаря ти...научи ме, че мога и сама. Да не съм зависима.
Понякога трябва да си тръгнем, не защото е по-лесно, а защот ...

Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка. ...

Изминаха шест месеца от началото на това необикновено преживяване.Дълго се упражнявах в събиране на две и две.Бавно напредвах, но един ден накрая открих,че сборът им е четири.Ще Ви разкажа.Все едно,че споделям откритието си с някакво друго свое Аз.Ще бъда до край откровена,Преди двадесет и три годин ...

В сърцето няма да е есен
Утихна есенният вятър,
навън отново заваля,
от цветната красива есен
не е останала следа. ...

Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...

ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...

Поредният ден от ноември. Онзи момент, в който г-жа Зимата все още пише увода на своята тазгодишна история преди да пристъпи към изложението.
Студено е. Вятърът е смразяващ. Имам чувството, че тази сутрин, преди да излезе навън, се е скарал жестоко с жена си без да успее да дори да допие кафето си и ...