Ще те чакам там
Ще чакам там, от другата страна
когато тръгнеш към небитието.
Ще те посрещна да не си сама.
Душите ни ще скитат по небето ...

Ще те погледна и ще те отмина,
в очите ми сълзица от сърна,
ще блесне с тежко чувство на вина.
И ще размие не една година,
бохемски щедро ти ги подарих, ...

- Пиер, ..Пиер - извика Шарлот в съня си и се ококори...
- Да , тук съм,... какво сънува,.. наспа ли се..- попитах тихичко
- Сънувах, че си някъде пред мен,.. аз бягам да те стигна и все не успявам..- ръката й ме погали
по лицето, по гърдите ми,...продължи надолу - И защо сме се скрили под тези зави ...

Има ли те, аз не знам – угасна
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен ...

повече лъже
отколкото може лъжи
да поеме

Иглата на Заразата
изражда бъдещия мутационен тийм -
послушковците на "проказата",
козируващи безропотно пред новия диктаторски режим.
Здраве - отчита се като порок ...

Отново някой ден кажи " Здравей! " .
Зарадвай изненадващо душата.
Мъглата на забравата разсей,
сърцето да усети топлината.
Копнея все да чуя твоя глас, ...

Този спомен е загубил цвета си с времето. Толкова, колкото избелялата черно-бяла снимка на стената. Жената на нея е облечена с тъмно кадифено сако и голямата му яка стига почти до гордата ѝ брадичка. Изглежда сякаш се е сгушила в нея, но затова пък раменете ѝ са широки и повдигнати от подплънките на ...

Да започнем живота сега
Във света на разбити мечти,
във света изтъкан от лъжи,
ти любов, светлина донеси,
ти надежда за мене бъди! ...

Помислих, че се връщаш вече,
прошушна старата стреха,
а то долитнало врабченце
да търси завет под дъжда.
Помислих, че се връщаш вече, ...

Ти знаеше добре за тях,
отвявяваха те неведнъж
сто бури. Ако те е страх,
ръката моя здраво дръж.
Че пакостливо съм дете, ...

БЯГ
Тя – лудата мисъл – препуска
през прашни, пустинни поля…
От нейния бяг побеля
без време главата ми пуста! ...

Как долетя, но се бързо стопи
бялата празнична снежност,
свежи снежинки в душата попих –
малки, невинни и нежни.
Черен асфалт, пясък, пръст и цимент ...

Понякога на човек му върви, понякога се жени…
хххх
Чете приятел мое черно стихотворение:
- Ах, докторе…
- Ах, докторе… ...

- Кой е ?!
Знаеше, че домът му е заграден с висока бетонна ограда от външния свят.
И отново това тихо почукване.
Отвори вратата и се огледа. Нощ. Луната осветяваше всичко с призрачна светлина, но навън нямаше никой.
Затвори и тръгна към стаята си. Влачеше крака от умора. Отново ден с много безсмисле ...

Щастлив съм - мога слънцето да видя,
да усещам още мириса на пролетта,
да живея под небесната светиня,
заслепила ме със съвършена красота.
Щастлив съм - в себе си не тая омраза, ...

Продължаваше да вали вече цял следобед, меланхолично и някак умиротворително. Едрите дъждовни капки се спускаха монотонно от небето, което беше свъсило веждите си - гъстите сиви облаци, надвиснали като обвинение над големия град. По улиците му се виждаха само коли със запалени фарове, нарушаващи от ...

Какъв живот предлагат ни, живот на миди?!
Едни със бисерчета, други само свити във черупки
що си траят мълчаливо и ги хранят,
за тях сме просто тъпи гниди...

Чувствам се като вързана,
като безпомощна, като птица
със счупено крило,
като цвете което чака да бъде полято.
Чувствам се сякаш съм в тъмнина, ...

Какво обилно слънцепреливане,
без ни една убодена вена.
И прислушанията - небивали,
в кратко есенно изявление.
Аз, с висшегласие тихом пропускам ...

- Мога ли да ви помогна ?... - зад щанда стоеше млада жена, леко бухнали кестеняви коси, приветливо засмени очи, в дълбочината на които се бяха загнездили горчиви тъжни нотки, стройна фигура, облечена в приятна лятна рокля, показваща и скриваща издайнически неумолимия ход на годинките ...
- Ще может ...

Мъката ви ме трогна силно,
такъв ни е "редът" - бедни сте,
сълзи по вас леят се обилно,
всички искаме правда и щастие.
Чувствам се като Дон Кихот, ...

Народе мой, защо се оставяш на заблуда да те обричат?
Дънов, Ванга, Лулчев, "дядо" Влайчо, те са ти "светци" и на тям подобни се надяваш,
и не видиш, че към дверите адови теб те водят.
Толкова ли силно желаеш с лукавия да пируваш?
О, народе маловерни, здравото учение Христово си ти изоставил, ...

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня, ...

Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...

Настанихме се удобно с Шарлот и зачетох на глас
'' Скъпи Пиер, аз направих своя избор, избягах от този свят, за да се оттам в полза на хората в нужда,... избрах расото пред модните дрехи...Ще ти разкажа накратко,.. Когато бях малко дете
преживях ужасен инцидент, паднах върху стърчащи предмети и се н ...

А нашата любов е като есен,
тъй силна, тъй променяща, тъй мокра от сълзи.
А нашето мълчание е песен,
китарен стон, две вкопчени души...
Очите ни се търсят колебливо, ...

Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...

Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...

Знаеш ли,
колко те обичам?
Естествено, че не!
Защото ти не ме обичаш…
Предпочиташ да ме гледаш ...

В студеното има топлина,
стаена в кристала на снежинка,
дарена е от космоса искра,
на Бога най-хармоничната картинка.
Снежинката отразява топлина ...

Ние българите сме интересна нация. Гордеем се с историята си, водим се силна нация. Не позволяваме на тоя и оня да ни командори. И това е хубаво. Оцеляли сме 500 години при турците, оцеляхме и след това. Силна нация сме. Но колкото силна, толкова и несправедлива. Несправедлива спрямо собственият си ...

Абонатът е извън обхвата
на своето тяло
Извън обхвата на всички неща
И като цяло...като цяло…
На абонатът хич не му пука ...