От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...

Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...

Отдавна любовта е острието,
пронизващо нацяло и сърцето.
И пали силен огън във душата
и слага всички вещи по местата.
Че този свят и любовта го движи, ...

ПО ВАПЦАРОВ
Той
е тук –
по-хубав
от песен, но ...

НЕПОСИЛНА ЛЕКОТА
Как
тежи,
притиска,
задушава ...

Имам стадо. Вярно, за нищо не става,
не е чиста порода, в него няма нищо елитно,
но такава стока, такъв пастир заслужава!
За животните стана ли ти любопитно?
Те са прости говеда с нещо овче във тях, ...

Сега и завинаги аз ще бъда до теб,
дори километри да ни разделят,
дори усмивката ти да не виждам,
дори устните ти да не целувам.
Завинаги обречени сме на любовта ...

Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.
Какво се случи с добротата, ...

КИЧЪТ - изкуството на извънредното положение
- ЧЕТВЪРТА ЧАСТ , второ стихотворение
ОСМИЯТ ГРЯХ
Премиерът не престава с глупостта си,
макар и стар, и млад да го ругае с двеста и ...

Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
От мощен тътен земята се разтърси. ...

Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...

Имало едно време... Така започват всички приказки, така започва и тази. В усмивката на едно момиче едно момче открило любовта. Получило взаимност и двамата закрачили уверено по пътя на живота. Били млади, били щастливи и искрено вярвали, че тяхната любов е по-силна от всички житейски трудности. Сяка ...

Щом зърна аз в далечината
на взора твой светлика бял,
изчезва в ада си тъмата,
светът е възроден и цял.
От тишината, от тъгата, ...

Не отваряй вратата на фурната!
Тука хляб се пече!
И набухва тестото от стихове все по-горещо!
Не отваряй ти казах!
Не завирай по детски лице! ...

Погледни към мен,
само веднъж погледни…
и ще бъда пленен
от твойте небесни очи!
Дори за част от мига ...

Не чакай да ти кажа влез,
а влизай с трясък като зимна хала…
Разбий стените на измисления свят,
в който толкоз дълго съм живяла...
Не чакай да ти дам ръка! ...

"Любов" VS "Нещо друго"
Не обичаш онзи с който ходиш по ресторантите и кафетата,
нито онзи, който диамантен пръстен ще ти подари...
Обичаш онзи за когото си мислиш като си при зъболекаря
или когато кръв ти взимат, за да не боли... ...

Глава 13
МИКРОДОЗИНГ
Майкъл чу как зазвъня звънчето. Отвори вратата. Беше го посетила Джесика. Тя поздрави.
- Заповядайте, - покани я Майкъл.
- Благодаря! ...

Du mein Körper,
Kerker meiner Seele,
Laß sie fliegen,
Doch solang ich noch lebendig bin!...
Seele Du, ...

Нова булка - нов късмет!
Почвам да събирам смет.
Ако днес - жена с перде,
малка зестра ми даде -
пет кила - платина, злато, ...

Не съм машина. Нужна е почивка.
Не се ли уморява любовта?
Не чуваш ти... Зареждаш ме с усмивка
и затуптява лудо пак гръдта.
Ти искаш още нежност ненаситно ...

Мечтите ми са бели като сняг,
с едно зрънцé под него да порасне
и бликнало сред пролетен листак,
когато под снега му стане тясно.
Мечтите ми са малки като длан, ...

Горите са солта на земята
А дърветата са клонати лъчи
Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември
Разпръсквайки омаята
На есенните листа ...

И рече лешоядът:
„Тя като смирна плаче!?”
Едно сепаре на недоверие,
моля!
Земя, ...

Aз съм една!
И ти един си!
И няма други като нас!
Единствени сме!
Вселената е вплела ...

Светът така се промени
и ние луднахме дори.
А спомням си в Шумен
лятос при маминка и дядо
по цял ден на улицата и в двора ...

ПИСМО ДО СТРАХА
Здравей , Страх!
Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името ...

Ще бъда по-добра, когато се събудиш.
Бездънната любов ме прави кротка.
Събраните листа във скута ми ме топлят
и носят дъх на есен и разходка.
Суровият ти поглед ме влудява, ...

Нежност
Не искам във съня ми да се връщаш
и утрото да ми шепти с тъга,
всяка нощ във времето да връщаш -
да ми припомня време, без следа. ...

Днес слънчице топло влезе при мен,
а пък навън денят е студен.
И грейна надежда в моите очи,
макар че вкъщи само седим,
че на Земята пак слънце ще грей, ...

Безсмислен въпрос,
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече. ...

Бях и не бях,
твоя сянка, за тебе живях.
Да обичам каквото обичаш.
да харесвам каквото харесваш,
твоя вкус да обличам, ...

Принцеса заключена в кула,
и принц без меч.
Ще я спасиш ли или ще гледаш отстрани,
как дните ѝ се топят като свещ?
Тя вече отдавна е загубила надежда. ...

С нашата дружина малка
си направихме пързалка.
Там, на Мимето сред двора,
между два големи бора,
сняг се беше понатрупал. ...

СКРИВАЛИЩЕТО
Марк донякъде лежеше на стари лаври. И нямаше кой знае какво да постигне. Твърде много се надържаха на определени разбирания, че текущият ред трябва да бъде съхранен. А така пак изпадаха в предишната клопка. Колко жалко!
Някой бяха избрали ново божество Ердук, който да го олицетворява. ...

Късна нощ е, а сънят не идва.
Мисъл потайна ме тормози от час.
Побутва ме, не ми дава да мигна.
Лукаво ми шепне в ухото с тих глас.
Хайде, стани, де! Не си срамежлива. ...

Ние имаме нещо за казване.
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли? ...

Моя вярна приятелко Орис,
обузда ли насън греховете?
Всеки страх в мен родéн е от горест,
погалѝ го ти с óбично цвете.
Да не зъзне сърцето изстинало ...

ЗАЩОТО…
=========
Моля те,
Очи
Затвори ...

Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...