Независимо колко бързо или бавно тече времето според субективните хорски възприятия, всеки рано или късно се изправя пред лицето на смъртта. И ако човек има как да погледне към миналото си, той неминуемо ще види една не малка част от пропуснатите възможности, резултатите от грешните решения, компром ...

Above the ground,
In endless empty corridor
Without sound
I skim above the coldest floor.
In grey light from the casement ...

Не съжалявам
Можеш да си тръгнеш и сега!
Можеш даже утре да си тръгнеш!
Решила си. Аз ще те разбера.
Не искам после тука да се върнеш! ...

Отново бе дошло време за фестивала. Хората още от сутринта се събираха около реката. Все повече деца притичваха измежду тях с щастливи усмивки на лицата си.
Сумракът почти бе настъпил. А хората продължаваха да прииждат на ниския хълм. Всеки с хартиен фенер в ръка и умислено изражение на лицето си. Н ...

Какви безумни цветове!
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви. ...

Намерих черупка от мида.
Отворих я на своята длан
с надежда бисер да видя -
уви, вече го нямаше там ...
Обливан от топли вълни, ...

Не ми казвай -
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам ...

Обречен от зловещи заклинания,
изпратен в дебрите на злото,
смея се на човешки излияния
и намирам в грешниците доброто.
Не ме бива да пазя ада, ...

Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха. ...

Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...

Разплитам си чорапите от яд,
че някой ми е праснал единица!
Ще взема да си викна за обяд
една огромна, много вкусна пица!
Ще си поръчам, даже и моме! ...

Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...

Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно - ...

КОГА ЛИ, КОГА?!...
Кога ли на всичко черта ще ударя,
ще плюя на „своите“ чужди мечти
и – тихо приел участта на клошаря,
Зова ще последвам на Своя Пастир?! ...

Детски пеперуден смях
си събрах и то на прах,
щом в главата го посях
и веднага полетях.
Карсон гледа ме в захлас, ...

Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...

Прошепни ми
на възглавницата.
Имам монета. Търкаляща се.
А фонтанът е река и плавно
потъва в твоите желания. ...

Декември майче беше- вече аз не помня
Шегувахме се как прилепи са яли тези хора
Как пазарът бил е пълен със зарази
А вече всеки се покрива-здравето си да опази
Но за нас си беше празник – толкова велик ...

КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!
Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!
Че съгреших... За сан не съм достоен!
КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред! ...

Ти демон си и в душата черен,
но до гроб ще съм ти верен.
Очите ти са тъмни, но не зли.
Поглъщат моите, но не боли
. ...

Когато съм щастлива.
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно. ...

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...

Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...

По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...

Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...

Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...

Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия. ...

Над полянки и горички
чудно пеят малки птички,
радват старците,децата,
всички хора по земята.
Ах,да мога със ръчички ...

Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти. ...

Понякога съм толкова сама,
че даже самотата ме оставя.
Споделяме си тягостна тъма
и нотите след малките октави.
Понеже вече месеци мълча, ...

Имам проблеми с времето.
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...

Нощ в страната на спомените
на К...
Ей, толкова време изтече
от нея отдавнашна нощ,
но в спомен пред мен се изпречи ...

Аз не искам да порасна,
да си остана весело дете,
самолетче книжно ще направя
с мъничките си ръце.
Ще литна с него към небето, ...

/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...

РАЗСЪМВАНЕ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
От жабурняка се носи
тежка миризма на тиня.
Ехото ...

Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече, ...

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли, ...

Ако днес ми потрябват крила,
ще си взема от тебе назаем.
Ще ми кажеш с усмивка: Ела!
Ще летим после, както си знаем.
Над морета, разперили длан, ...

Спрат ли очите да виждат това -
утрото как се усмихва,
как се обагря от краски света,
спрат ли очите да питат...
Спрат ли ушите да чуват това - ...

The chilling void of distant constellation
I hear calling me tonight;
The empty breath of cursed desperation
Is my beloved, my friend and bride.
Where is my smiled mask - ...