Стари сме вече, много сме стари...,
обаждат се често различни болежки,
но пием и псуваме с наш'те другари
и бутаме още живота човешки!
Гледаш го: побелял, но седнал в бара! ...

Ние сме родени сами,
ние живеем сами,
ние умираме сами...
Орсън Уелс
За пореден ден седя, ...

20.11.2020
Откровение...
Бях дошла за снаха тук от малка провинция,
където се говореше на почти грозен диалект...
За промяната, без да имам ни грам интуиция, ...

Препоръка
- Здраве....ееееей...Здравейте!...Значи с вас се запознахме в интернет? Да, да – видях снимката ви...Е, има някои разлики...Разбирам...Ама нищо...Извинете, може ли да звънна по мобилния? Спешно е...А и за вас ще е полезно...
Пешо, здрасти! Да, нали ти казах – на среща съм...Дай конкретно! ...

Ще дойда тихо
Може би аз тази вечер
ще дойда тихо в твоя сън.
С плахи стъпки отдалече
макар че тъмно е навън. ...

Решила бе, че е родена съдница
и всеки сочеше, редеше етикети,
не виждайки във огледалото си блудница,
а дама със салонни табиети.
Със самочувствие... на гол тумбак... ...

Тя вървеше с бързи, отмерени стъпки .
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й. ...

Слънцето диня е жълто-червена,
мирис разнася навред,
плува сърцето сред морска вселена,
чувството пие шербет.
Синьо жребче е небето и тича, ...

Откъснал и последното перо̀,
от мършавата гъска полужива,
поет реши да бъде – зло, добро,
на лист многострадален заизлива.
А музата се гърчеше, от срам ...

изпълнител: Деси Николова
музика и аранжимент: Димитър Динев
текст: Веселка Василева

Музика и аранжимент -Иван Неделчев Текст- Евгения Свидна
Тази песен я погледнах вчера от друг ъгъл,стана по-естрадно.

изпълнител: Деси Николова и Дарус Деспот
музика: Дарус Деспот (Хърватия)
аранжимент: Тони Стевановски (Македония)
текст: Веселка Василева

текст: Веселка Василева (Essy)
музика, аранжимент, микс и мастър - Ники Качаров
изпълнение: Ники Качаров

Убеденост...
Не искам да скърбя
по минали неща.
Не бих се затъжил
по болка от любов. ...

Мен обичай,
мен прегръщай,
мен наричай своя ден.
Мен обичай,
мен прегръщай, ...

Мен обичай,
мен прегръщай,
мен наричай своя ден.
Мен обичай,
мен прегръщай, ...

Моята жена е нежна, мила,
кръстил съм си я любовно, крокодила.
В очите й гори огромна страст
за надмощие над мъжкото ми аз.
Но не мислете, че съм мъж под чехъл, ...

Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.
Сред спящи дървета аз виждам светлик, ...

Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди. ...

Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...

Мой си от първия миг, в който те видях,
в който ръцете ни се докоснаха.
Усещам твоята безрезервна любов
и страстта, която ни изпълва.
На друга не искам да бъдеш ...

ТРИНАДЕСЕТА ЧАСТ
В МРАЧНИЯ ДВОРЕЦ НА ЛАМЯТА
Какво се случи в онзи тъжен ден -
ден за разлъка с майка отреден.
Златушка си стояла до чешмата ...

Забравен релсов път,
затрупан с есенни листа,
които минувачите разритват със краката си.
Вървя към теб.
По тъжния изровен път. ...

А корените тук са още живи.
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...

Иконата
Със златна рамка, с ореол,
свещи́, цветя, случаен дар,
далеч от Божия престол –
виси в черковния олтар... ...

Има ли нещо, което с лекота да облекчи мъката ми?
Никога няма да видя самотата криеща се зад лицето ми.
Ако можех да се изправя и да застана пред огледалото, дали щях да видя един повален човек?
Целуни болката за сбогом и ме остави сам.
никога не ще разбера какво е любовта.

Изпаднах във немилост
пред моята жена:
Не ми подвиква - Милоо!
Не готви капама!
Не ме изпраща сутрин ...