Защо не ща деца - питат ме всички,
време ми било, не знам си какво.
Казвам: не, не искам, гледат ме кат' луд!
Не може така, трябва да продължи родът.
Хайде де, за к'во? Бебета да ми реват ...

От моя прозорец погледнат
светът е като в нямо кино.
По тротоара бавно върви силует
наметнат с дреха в тъмносиньо.
С тъжни маски са героите. ...

завиха с нежност
цветя счупена ваза
последен саван

Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.

Резиденцията на Чакърови бе извън града, разположена насред гъста борова гора. Отпред имаше прелестен парк с множество цъфтящи през всички сезони храсти. А задният двор водеше към езеро със смарагдовозелени, прозрачни и спокойни води.
Къщата бе с размерите на имение на благородници. Към нея водеше ш ...

Най-щастливите хора нямат най-доброто.
Те създават най-доброто от това, което имат...
Джериес Авад
Преборих себе си, за да съм различна,
душата ми е храм, а в него се мълчи. ...

Един и същи сън
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани, ...

Децата
са моите корени -
две зелени издънки с листца,
с венчелистчета ококорени
и стремеж да надраснат пръстта. ...

Старецът с тъжните очи, свит в ъгъла до малкото прозорче,
с набръчкани длани гали, студеното стъкло.
Отваря бавно устни, нежни думи той изрича,
все натам към стъклото вперил поглед,
и отново гали го с ръце, сякаш милва своето дете. ...

Ти ме мъчиш като вятър
и отвяваш мислите ми.
Дъждът се просмука в кожата ми
и наводни мечтите ми.
Тягостно прекършваш волята ми ...

Един спомен, като стара реликва,
смущава съкровеното в душата ми...
Колкото и щастие от него да блика,
тъгата ме обгръща с пламъци...
До бяло изгарям... С времето споря... ...

Този разказ е вдъхновен от песента "Зелената стара чешма".
Тя е още там. Далеч от хората, но толкова близо до тях, зелената стара чешма утолява жаждата за онази чиста любов, която остава непокътната в годините. От времето, когато свенливостта на момата е била онази струя, която е пълнила сърцето на ...

Баща ми на тоя свят
дошъл е с брат.
Но после го изгубил.
В него ден баща ми
не изгубил само ...

Народът е като глупава овца -
предупреждават го хора интелигентни,
но той като немислещите деца
вместо да се пази от политици вредни -
за тях пак ще си даде вота. ...

От къде са парите
В нашата мила Родина
има богати мнозина.
На тези господа парите
не са от труда на бедните и сълзите, ...

Няма как да бъда силна,
липсваш ли дълги години,
чувството изгаря светлината.
Сянка стройна и стабилна
пише за сън и малини, ...

Боля ме дълго, сто години ме боля.
Дали изкупих тежка клетва, на предците?
Да имах ангел – имах, но се запиля,
пияниците да спасява и крадците.
Пресъхнал извор под сърцето дълго крих, ...

Посвещавам на всички
майки, изгубили децата си!
Разсъмнало небе тъма събира
с душа от паяжинен леден мрак.
Сърцето му в заглъхващ дъх пулсира ...

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА АРИТМИЯТА
Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча. ...

Лъжеш мен, но дали лъжеш и себе си?
Не, не питам, защо да го правя?
Това са си твоите скелети
от гардероба ти, а там не искам да ровя!
Който гали перото ти ловко ...

Аз съм огън във вода,
аз съм мъничка вселена.
Аз съм сутрешна роса
и цветна китка подарена.
Аз съм кратка тишина ...

Мечтая от облаче пухкава нежност
при мен да се върнеш и тук да останеш.
Но всяко разплакано стръкче надежда
пониква в сълза и прераства във рана.
Къде си, кажи ми... Без теб ще угасна... ...

Изгаснат ли последните искри
олтарът ти за мен ще замълчи.
Заключен ще е храмът... Две очи
не ще се взират в мен така добри.
В най-тъжните, безслънчеви зори ...

С тихи стъпки през гората
тръгнах рано сутринта.
Тя, макар тук-там в позлата,
тъжно ронеше листа…
А ветрецът ги замита ...

Животът аз сама ще продължа!
Бих искала също да ти кажа –
не ме е страх отново тоз път да извървя,
без посока, усмихната и помъдряла.
С компромисите говорих аз на ти, ...

Една виола стърже през нощта –
Опитва се – съседът ми – да свири!
А в мен трепери толкова нега,
че искам да си правя харакири!
Звъня му на вратата – посред нощ! ...

Думите пречистват,
сгряват и сближават,
и така сърцата
по-небесни стават!

Родна свята реч,
на теб благодарим и
теб боготворим!

Тази малка, сладка мажоретка
прилича ми на епруветка.
Ще я поканя в моята лаборатория
дори със риск да съм й втория.
И ден, и нощ, и в прясна угар ...

...
Тъз ми ти прахосмукачка
тъй не се и спря,
търта-пърта,
все около мене се навърта. ...