Птица съм! Летя някъде сред облаците, размахвам безгрижно крилете си и се рея без никаква идея.
Сигурно, защото съм птица, пък те птиците летят за щяло и нещяло.
Не знам каква точно птица съм, но понеже няма други птици около мен, сигурно съм странна птица. Не... не съм птица! Човек съм! Човек, койт ...

Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта, ...

Следите ми пътуват с автостоп
и тук-там пренощуват при надежда.
Семафори, траверси, расо, поп,
а утре щяло пак да е валежно.
Но ти се приготви за слънчев ден, ...

Познай добре световната история! –
Нима не ти е за Човека жал?...
Войни, борби за власт и територия!...
Ех, кой ли мъдро е света разбрал?
И кой ли може да ти отговори ...

Понякога осъмвам до зори,
в главата ми какво ли не,
изгубени години, цел, мечти
безвъзвратно отлетели.
И връщам се назад, ...

В живота има винаги баланс...
Грешим понякога, но той в замяна
изпраща ни възможност - втори шанс,
ако намерим смелост за промяна.
Как без втори шанс да разберем ...

– Альонушке, Альонушке, излез, излез на брега!
„Сестричката Альонушка и братчето Иванушка“
руска народна приказка
Жировичи, Беларус, Свят Бета, 1470
– Недей, Настя! – Миколка дръпна ведрото от ръцете на сестра си. – Не бива да наливаме вода от кладенчето. Знаеш, че е забранено! Има още малко път до ...

Опустяха селските улички
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите, ...

НА БОЙНОТО ПОЛЕ
По безкрайното поле
екнат бойни викове,
оживление настана –
бие силно барабана, ...

Разлюля ми се душата
на Е...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра –
да не отнесеш омаята ...

Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята, ...

...
Защо тъй тъжно
Говори ми пианото
За безлунна лятна нощ
За падащи звезди ...

Заключи ме в замък неземен,
във вълшебния свят на мечтите.
Заключи ме в твойто сърце,
катинари железни сложи!
Ето първият! Силно дрънчи! ...

Викат ни във осем. Вече сме строени.
Със цветя и нови дрехи пременени.
Дворът пак е пълен, като кошер шумен.
Късно легнах снощи, но пък ранобуден
днеска бях и баба с дядо аз посрещнах. ...

На Дени
В торба - мечта и книга, и комат,
съдбата с пръст посочи и се случи,
и с влажен взор - на любопитно куче,
звездите над главите ни блестят. ...

Вървейки по прашната улица,
срещнах едно колело.
Стоеше си някак зазяпано
в едно старо и тъмно табло.
Минавайки леко до него ...

Реплика на "Шепа думи"
от Валентина Йотова
И аз съм вече, като теб: не страдам
след всичките световни новини.
В леглото всички вечери си падам, ...

Да можеш да чакаш. Забравила времето.
Забравила целия свят... всичко временно...
Да знаеш да чакаш, така упорито,
че споменът сам през ума да прелита.
Търпение тихо във теб да се сгуши. ...

Пиша стихове а дъжда вали на черти,
танцуващите капки се стичат по лицето.
Те сливат се и охлаждат моите сълзи,
и сякаш тъжно е и то плаче с мен небето!
Подскачат покрай мене мънички звезди, ...

пушекът дето
излизаше
влизаше
той дето
скръб и ...

Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...

Събираме... Пари и вещи.
И цял живот спестяваме за нещо.
Трупаме, докато живота ни приклещи
и смъртта пред нас изправи се зловещо.
Но за какво живели сме тогава? ...

ОРЕХОВА ПРИКАЗКА
Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител. ...

Събуждане в Есента...
на К....
Една лоза почука отвънка на стъклото –
приседна Светлината до тебе на леглото...
Усмихната тя нежно загледа се в съня ти – ...

Когато пари ми тъгата
На Антоан дьо Сент-Екзюпери
Когато пáри ми тъгата,
дали е нощ или пък ден,
аз търся те във небесата, ...

Има ли по-светъл ден от този,
В който подаряваш красота.
Може да е стих, букет от рози.
Може розата да е една.
Или да разкажеш за звездата, ...

Как е тихо е когато душата гасне и идва краят,
стаята тъмна и мръсна е, а какво ли е в рая?
Погледът гасне, устните са занемели,
последна въздишка гърдите отправят към тебе, вселено.
Последно дихание, всичко е пито-платено. ...

Във ден един написах на брега,
аз името й, а го взе вълната
и пак написах го, и пак така
раняващо прибой изстри словата.
" Безумец - каза тя - прахта в земята ...

Само ти. Искам теб.
Прелестен. Всеки ден.
Гледаш ме. Топъл лед.
Празно е, тук, до мен.
Трябваш ми. Тъжен дъжд. ...

Щастливият информиран свят. В който живеем…
Представяте ли си колко нещастни са били дедите ни, познаващи само региона около селището и времето от най-най-близкото минало? Често не знаещи коя е столицата на държавата, където живеят. Какво говоря – понякога са нямали представа самата държава коя е. Щ ...

Изгубил пътя, не, не питам
дали ще стъпвам по пунктир,
и както птицата в небе полита
крилете си разтваряйки подир
стремежа си да вкуси свободата, ...

исканото
се
отдалечава
а
неисканото ...

Просяк иска милостиня,
бори се за насъщния хляб,
но гласът му е глас в пустиня,
затуй ме е яд, че "човек" по ум слаб -
политик роден вижда, че е гладен, ...

...
Когато се опитвам да летя
припомням си усмивката на мама
ръцете ти в косите ми…. дъжда
и онзи списък за оставане ...

Шарен бръмбар мустакат
спря на градския площад.
Там пред новата чешма
малките деца събра.
През минута – две бръмчи ...