Зората сръчка слънцето да става,
а то надигна чело зачервено.
Издуло бузи бавно се прозява,
лъчи разтяга, диша учестено.
Опитва се косите си да среши, ...

Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...

Маските да паднат тази нощ,
нека споделим си болката в душата.
Будни да стоим до посред нощ,
да царува помежду ни после тишината.
Без тягостното напрежение, ...

жена
и
мъж
съжителстват
за ...

Тичам нагоре, слънцето връщам.
С попарени, жарки ръце те прегръщам.
Изгаряш от пламъка, но пак се усмихваш.
Бягаш от мене, но знам че ме искаш.
В сърцето ти аз, в юмрука ти гордост. ...

Да виждам в теб безспир една идилия
това е смисъл, вяра, красота.
В съдбата днес изпълнена с безсилия
само ти си знак на любовта.
Абсурдите редуват се с агония ...

Когато не вярваш в жена си,
а тя е... желана жена,
измами привиждаш в ума си.
Там всичко си има цена:
Прибирах се снощи намръщен, ...

Лето 1922 -ро от Христа...
Царство България след Ньойския диктат е под управлението на един младеж, наследил скиптъра на българските царе от абдикацията на Цар Фердинанд Първи...
На 3 октомври в Царството има нов цар-Борис Трети, а министър -председател е оня земеделски непокорник от село Славовица, ...

Приказка една аз и ти в нощта.
Двама сме сега двама души толкова обичат се така.
Тя красавица е той пък звяра. Но приказка една, за мен и теб и любовта.
Тя е огън, той пък лед, но промени го тя превърна го в поет.Тя красавица е нежна, мила и добра, със свойта доброта звяр накара нея да повярва в люб ...

Обречени
/Златин Неделчев/
Чудя се, утре на чий гроб ще плача
Кой ли ще бъде поредния мъртвец
Може би аз ще бъда палача ...

Не съм мъченица, нито жена,
която е лесна за обичане.
Трудно ще ти бъде с моя характер,
да кажеш доволен – получи се.
Аз съм с дива природа, дива пантера, ...

Не изгаряй старите мостове,
на живота ребусът е сложен,
граден от обич дълго отстоявал,
не го оставяй с поглед тъжен.
Не загърбвай стария си пристан ...

В целия град почти е известен,
скромен и честен, но цял живот – беден.
Изкарва си хляба, кестен по кестен,
събужда се първи, заспива последен.
Наивен мечтател и добродушен, ...

Вали ли... вали... А мечтите ми са жадни!
Колко трябва да изпият, за да простят?
...
Дъждовните капки се сливат в мелодия...
И мечтите ми сменят посоката... ...

Като палаво дете
есента боички плисва,
и с безброй от цветове
на земята, върху листа,
сътворява чудеса - ...

Подгънеш коляно, гредата улучиш,
от пръстите става юмрук!
Закана ли? Не! Така си научена –
да бъдеш корава напук.
Щом мислиш, че можеш - със сигурност можеш! ...

Русалките се раждат само в синьото,
където спят мечтите на момчета,
където храбреци са - ненадминати -
морето им е все до коленете.
И люспестите синкаво - зелените, ...

Отново любовта...
Идва и те кани
Във приказка
На разходка по вълните
Протяга ти ръка ...

И ето – есента отново идва. Приласкава ме с топлите си наситени нюанси. А аз поглеждам лекичко назад, за да си припомня всичко, на което ме научи този сезон. Усмихвам се. Не съм човекът, който бях. Няма и да бъда. Усещам промяната в себе си. Светулката, която ще ме изведе на моя път, макар в началот ...

ВСЕ НЯКОГА...
Зная, все някога ще си отида,
от теб, заблудата и любовта,
не ще да позволя да ме зазида,
между четири стени - самота. ...

Когато се ражда сълзата,
мечтата по-силно боли,
а споменът- бурният вятър
в душата по-бясно фучи.
И чупи илюзии -клони ...

Една любов изгаряща до болка моето сърце,
една любов до болка чрез магия сякаш го превзе.
Това си ти любима моя,ти си тази изгаряща любов.
Какво направила си с мен кажи ми?
Защо не мога аз без теб да съм сега? ...

Звезди и планети.
Свобода и кораб.
Пътуваме към себе си.
Две свързани сърца.

Нощта кристално ще се разтопи.
Потъва бавно звездната и мачта.
С размах рисува изгрева, твори.
Небето е платно с луна прозрачна.
И изпълзява сънено светът ...

Лаура Паузини - ... и връщам се при тебе...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Daniel Vuletic (Danijel Vuletic), Laura Pausini & Alfredo Rapetti Mogol
------------------------------------------------------------------------------ ...

В съня ми идвай, ще те чакам мамо!
Раздялата все още ми тежи!
Да си поплача на майчиното рамо,
че за теб душата ме боли.
Как мога нявга да забравя, ...

Есента е носталгията по приключението.
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стен ...

Мама днес ще дойде, тъй ми каза вчера.
Радвам се, но къщата как ли ще намери?
Идвала е тука като ученичка.
Даже се е къпала в селската рекичка,
но това е било толкова отдавна. ...

събудих се с любов в сърцето
защо ?
погледнах през прозореца и ето-
изгряла пъстра есен под небето!
не искам да римувам есен с песен, ...

Только - Он!
Кроны деревья быстро оголились от листьев, тонкие ветки настороженно одиноко свистят под обледенелым, острым пронизывающим ветром. Временами усиливался сердитый мокрый снег, леденеющая влага гладила скользкую землю, и никакая одежда в сырой холод этого скучного, унылого времени не защит ...

Плаче ми се, а не зная за какво.
Търся си причина за сълзите.
Може да е някое четмо
или поглед, който е в мечтите.
Плаче ми се, а не мога да заплача. ...

ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна. ...

Рима в смисъл
озвучава с лаконични реплики
дублажа.

Защо тъй все лице зад маската на фалша криеш?
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..
Сподели ми болката, която нощем все те задушава, ...

На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм ...