Тази нощ аз те сънувах -
усмихваше се милно, чудно.
Толкова по теб тъгувах,
толкова без теб бе ми трудно.
Теб видях, мой идеал, ...

Копнеж по нещо простичко,
позна ли?
Да дреме в теб
и малко да боли...
За малко тук поспри! ...

Полузабравен спомен...
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ – ...

Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...

Из "Дневникът на Арти" ,
Философията на Арти 3
...
В групата " хотели, подходящи за домашните любимци "
мама критики отправя, все неточности за всинци... ...

/на сина ми Ивелин/
Криле ти дадох, с тях да полетиш.
И ти политна, следвайки мечтите.
Издигна нависоко ум, без риск
да срещнеш завистта из висините. ...

И ето ме- без смисъл, на ръба.
Под мене зее само тъмна бездна.
В ръцете си държа една торба,
която мислех, че ще е полезна.
С годините я мъкнех на гърба ...

Сам проследи с поглед Елизабет. Не разбираше защо продължаваше да не е доволна, след като беше получила работата. Всъщност всичко щеше да се нареди добре, ако Чарли не се беше набъркал.
– Нужно ли беше да се месиш? – обърна се към мошеника, който продължаваше да го гледа ухилен и с интерес.
– Ти сам ...

Ако слънцето е мисъл,
сигурно ще е щастлива,
лист ли е, ще е написан
с думи топли и игриви.
А ръка ли е, ще гали, ...

Не ми отнемай слънцето на лятото,
нито на щурците песните,
синята мъгла в очите ми
след мъжки скок във времето,
надскочил думи неизречени. ...

Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...

Представете си, че сте от онзи изчезващ вид оптимисти, които еволюцията отдавна е редуцирала ,а именно хората които не си заключват автомобилите, къщите и не слагат катинари и аларми с цел охрана на собствеността.Та не си заключваш колата и толкоз.Навик ти е пък и не виждаш кой голтак ще опре да оби ...

След три години на летището останах само аз. Чернодробната цироза продаде еднопосочен билет на другия пътник към безкрайните небесни селения, меки като балдахинови възглавници, неуловими, невероятни и необятни. Татко се обърна, погледна ме право в очите, помаха ми с ръка за сбогом и си замина, остав ...

Да се събудиш след кошмар е трудно.
току що пропътувал над 80 вселени ..
в гърдите чувстваш как още си в плен и
усещаш как сънен си, всичко е мудно..
и трудно посреща те състоянието будно ...

Има много светове, коси, ветрове...
много пясък и много ръце.
Светът ти, косите ти,
вятърът, който носиш
повдига небето. ...

Това е един вид продължение на "Дисекция на човека". Кога и защо се е появила лъжата. Тя е като въздуха днес. Вдишваме и издишваме лъжа! Връщам се назад, в миналото и търся корените и. Толкова са древни, че не ги откривам. Струва ми се, че няма човек, който никога не е лъгал. Някои лъжат от страх, д ...

В новите морални норми
има секви странни форми -
Жени с жени, мъже с мъже,
дори харем на вълк с овце...
Лисана жени се с кокошка, ...

Festivalbar 1993
-------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти - Нещата от живота
Фестивалбар 1993
------------------------------------------------------------------------- ...

Да изплетат от разстоянията близост
това умеят птиците с крилете.
Завързвайки високото за ниското
с невидими спирали по небето.
Да изплетат от разстоянието близост ...

Човекът- най върховното божие творение. Най- сложният организъм от чувства и емоции .В стремежа ни да не сме сами, много често издигаме стени. Високи и дебели стени.
Мисля ,че не мога да допусна никой до себе си. Че никой , не е достатъчно смел да прескочи стената около мен. Казват,че предпочитам са ...

Егоизмът отвътре мъртви ни прави,
и слепи, за болката чужда,
и за мръсната дреха на съвестта ни,
за честта, която събужда.
Не разбрахме същността на бедата ...

Комар реши да кандидатства
за работа в екип...но трябвало е някой
за него да държи.И ето той, допитване
направил,брошури напечатал,
плакати залепил и снимка даже сложил! ...

Небето бе обсипано с тревоги,
синия му цвят така и не видях,
а търсех избавление от мрака,
в който години наред живях.
Признавам няма да лъжа , ...

ПАНЦУЙ
Руслан Корень художник яркий и красочный, - с далёким восточным очарованием в многоцветных рисунках; нет в его красках западающей скуки. В глазах вместил восточную прищуренность, с медленным коварством говорит, прячет скрытую хитрость. Затаённое лицо, цедит излишнее упрямство и ненужное напря ...

Спомен за август ли изгрев от огън донесе?
Щурчова песен разнищи ли сън от тревите?
Вятър, изпъстрил си дланите с ранната есен,
още играе на утрото синьо в косите.
Има ли, няма ли слънцето накити златни? ...

момичето опитомило слънцето
всяка сутрин го събужда
светлината пие капучино от очите ѝ
протяга се след сънена прозявка
и бледосините клепачи на небето се открехват плавно ...

Едно обаждане в два през ноща,
един глас, който шепти тъжни слова ...
Една жена, която няма сърце ...
една болка под мъжки нозе ...
Една любов, която не умира, ...

“Някой ден, когато си спомниш за мен, ще разбереш колко съм те обичал...”
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Докато се прибирах в къщи, изведнъж ми дойде на ум, че този ден непременно трябва да се запамети някъде,може би не само в моето съзнание. Беше вече минало пет следобед и някак си неочаквано, в главата ми се появи един стих на Христо Смирненски:
„Все по- дълги сенки протягат студени ...

Изобщо не ми се искаш вече...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме. ...

Стоя сред навалица от хора на центъра с изключен телефон. Изгубих се тук по средата. Всички са по-бързи от мен, сякаш вървях на забавен кадър. Не спирам да се оглеждам, докато се блъскат в мен за да успея по някакъв начин да видя посоката си. Средата ме направи оцеляващ, заслепен от материални върхо ...

едно кафе на фона на луната
подсладено от безброй звезди
аз, заровил лицето си в косата
ти, мъркаш както слънцето когато спи
облаче ала пухено одеяло ...

Сбогом мое Лято!...
Ех ти мое Лято –
лято ненагледно
тръгваш си когато
най-си ми потребно!... ...

- Пътят към Ада е постлан с добри намерения!
- Не! С жълти павета!
- Първата любов на мъжа е ръката.
- Само да не му остане доживотна любовница...
- Животът е филм, в който ние сме артисти! ...

/на моята прекрасна колежка и приятелка Инка/
Честита да си! Пръскай светлината,
в душата що завихрена стои.
Раздавай я на всички за отплата.
Не я задържай. Нека да струи. ...

Когато мълчим
и се снишаваме,
не ни отнася Стихията,
но ни завлича
Течението.