VII. Сърце обичливо
Бедно ми, бедно, сърце обичливо,
винаги влюбено, щедро си било!
Щеше ли, мило, да бъдеш щастливо,
пътя към Нея да беше открило? ...

Къде изчезна добротата у хората?
Човек може цял живот да се чуди...
Суровият живот? Душата? Умората?
Коя е причината? Кой и защо я прокуди?
Може би света в който живеем ...

Нероден живот
Споменът ме върна към една отдавнашна история, която съм запомнила с най-големи подробности.
Имах изпит в университета и се шляех безцелно по улиците на Велико Търново. Бях отседнала в хотел „Стадион“. Не ми се прибираше. Времето беше прекрасно – пролетно, явявах се на предварителна се ...

Нежната снежинка - Г. Павлова
Малка къщичка в полето
насред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак. ...

Додея ни вече, додея, да си седим по къщята,
като овцете да блеем, вълци бастисват стадата, вълци проклети хайрсъзи и мечки люти стръвници,
а ние, клети девици дрънчиме с празни паници,
та белким се поуплашат
и малко се поразпашат. ...

Събота
Ще ида в петък, ще си купя по две за левче, пет за два.
И ще те чакам.
Ще се мотая около кафе машините, ще си говоря с продавачите, ще се преструвам, че разглеждам.
И ще те чакам. ...

Това е любов.Това е надежда.
Това е вяра. Това е радост.
Това е началото на Изкуплението.
Това е етап от нашата история на Спасението.
Това е среща с Христос, с Дете. ...

​​​​​​Не се оплаквай, че съдбата все те кове.
Мечтата на животът ти винаги те зове.
Трябва желанието в теб сили да бере,
а сега главата пак те пита на къде.
Отвори широко вратата на щастието! ...

И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...

Сред бавна плавност
капка рязка бързина.
Небето диша.

Розата е най-красивото и най-греховно цвете от целия ареал цветя на земята.
Както всяка пролет и тази разцъфна.
Но розата, която цъфти в близост до училище, е различна. Тя е запазила спомени за много любов, много въздишки и притихнали погледи в далечния хоризонт, където свършва планината.
Пътят ми д ...

Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...

Наивни сме мъжете, простовати,
мишени за ловуващи жени...
Но пък с претенциите сме богати
и смятаме... че ние сме ловци...
Да, такива сме, елементарни!... ...

Преди години някаква непозната почука на вратата ми. Носеше сива вехта рокля. Беше много слаба. Очите й бяха хлътнали навътре. И въпреки това ми се усмихваше. Приютих я за малко. Направих й кафе. А тя ми разказваше истории за живота си. Преди няколко месеца последният мъж на когото гостувала, я изго ...

Подаръци ще има за всички от сърце!
🎄
- Мамо, тате къде отиде?
- Навън да пуши. Тичай да отвориш, звъни се! Сигурно е Дядо Коледа!
Отваряйки вратата, Мимето дърпа Дядо Коледа да се наведе и му шушне на ухо: ...

Дори и белият нарцис... е с жълт корен!

Провокирано от Мария Панайотова, с обич.
Беше сприхав ден.
Всеки обиден! Озлобен!
Всеки настръхнал!
И към доброто обръгнал. ...

Тя не каза сбогом на никого.
Просто си тръгна тихо...
И остави спомен в мислите,
любов в сърцето и душата...
Отстъпи пред магията на Новата ...

В чуждата паница
Като човек, минал през много пороци,
нямам право да давам акъл.
Да бъда учител, със свои уроци,
нали всеки различно добър е и зъл. ...

Край! Или ново начало?...
Чаша.
Легло.
Одеяло.
Плахо добро – изпосталяло. ...

Подарих на приятелка,..
малка картина..
Малко късче от мойта душа..
Тя, вероятно,..
намери й място в килера... ...

Далече си... ала защо тогава
душата ми към тебе все лети?
Сърцето полудяло не престава,
чрез мисълта, за тебе да тупти.
И сливат се желания с мечти, ...

Три срещи и ми бяха напълно достатъчни, за да осъзная, че той е човекът за мен.
В и к т о р. Какво благозвучно съчетание от букви!
Той е умен, и мил. Държи се с мен много добре. На първата ни среща ми подари от любимите ми цветя. Очите му са зеленикави. А косата – светло-кестенява. Как бих искала да ...

Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите, ...

Телескопът, който си бе закупил Росен, вършеше чудесна работа за разглеждане на града, планината и луната. Не бе от най-скъпите, но все пак имаше тринога, осигуряваща нужната стабилност на образите. Какво ли не видя Росен от терасата си – кълвач, който обработва кората на дърво, намиращо се на около ...

Дойде, де, дойде линейка, е седем часа верно, това е положението. Какво да направят хората?!
Едно младо докторче, цялото опаковано, само очите му се виждат през запотените очила.
Как вижда горкото – учило, учило, за какво?! Да се блъска като грешен дявол и да го псуват.
Сега ще видим нашия късмет ка ...

Колко ли чаши съм вече изпила?
Колко ли чаши съм вече строшила?
Чаши със обич, със нежност, със жал...
Чаши, пълни с горчива печал...
Чаши подадени, от вярна ръка, ...

От дълго време не сънувам,
Боже, избави ме веч от тази плът!
Гледам пак към синевата и това, което чувам
е единствено тътенът ѝ глух.
Кажи ми, за какво съм тук? ...

Смята се, че произведението „За буквите“ е писано през IX век, по време на бурните промени, след възкачването и детронирането на Владимир Расате и поставянето на Симеон на негово място. Тогава е свикан и т.н. „народен преславски събор“. По време на този събор се приемат няколко решения, като едно от ...

Вместо епитафия
Такъв ще съм дори като умра.
Естествен, откровен, дори наивник.
Такъв ще съм си даже след смъртта.
Толерантен с всеки свой противник! ...

Джиткам си аз в нета,
във фейса чета сатира, хумор,
искат оставката на кабинета,
на този страшен тумор.
Под маса нещо се плаща - ...