Из моловете, като пеперудки,
прелитат прелестни създания.
Разчитат на дълбоките си глътки,
изпращат най-първичните послания
разкрили деколте и секси кълки. ...

Любовта от пръв поглед е нещото,
което не мога да скрия.
Ти ме заслепи.
Ти си всичко,
което виждам, когато затворя очи. ...

Късно заспивам
и късно се събуждам.
В съня ми за малко се появяваш ти,
а аз сякаш гледам всичко отстрани.
Лъч светлина ми погалва лицето, на ум крещя: „ Не сега“.. ...

Когато любовта подава ни ръка,
мислим, че злото е на нашата глава.
И бягаме, и търсим си подслон,
а само свободата може да ни бъде дом.
А бащата тук е учи своите деца, ...

На кръстопът... Разцепва се на две -
сърцето ми - на болка и надежда.
Ту страда то, ту искрено зове
след неочакваната наша среща.
Изправен съм пред трудната дилема - ...

Аз селянин съм по професия
земя работя на концесия
с мотика, плуг и сърп и чук
реколтата събирам тук
Роден кат сиромах в града ...

Зимата не ще си присвои
ни лискащите ведра,
отде се спускат струйкащи пътечки,
ни обгорелите от дългото стоене
под короната на слънцето листа, ...

На сцената актьори сме. Играем
все ролите си същите, горим.
Пак в драма романтична се желаем.
Сюжетът е за зрителя любим.
В началото е първата ни среща ...

ЧЕРНА СТАЯ
Мечтая някой ден да се заключа
в стаичка със тапицирани стени
и никой никога да не научи,
от болка как съм вила – цели дни – ...

Къде се срещат Богове и хора?
Под клепките на хоризонта спят
дъхът на вятъра и изгревите в розово
във вид на подредена тишина,
от календарни случки или спомени ...

Ще се изгубя като бряг от лодка устремена
към дълбоките води на океана
Ще изчезна разбита в пясъка
като бяла морска пяна.
В живота твой си мислех аз, че съм константа ...

Бе тъмно, тъмно като здрач и тъкмо бе навечерието на празника - Коледа. Зимни виелици, зародени от бурния, смразяващ,северен вятър,разнасяха сковаващите си, ледено-призрачни стонове, песни и гласове. Сняг започна да се трупа, като от минута на минута той все повече и повече започна да се увеличава, ...

Трепет
Някой свири на китара
и приглася с топъл глас,
а душата се разтваря
да политне в този час, ...

Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели ...

Задавам си въпроси - през зимните сезони,
за родния ни футбол и родните стадиони!
Какво се случва днеска по калните терени,
останаха ли зрители, агитки без гамени!
Кои са тея българи сред нашите шампиони, ...

Дъждът идва само, когато са тъжни серафими.
Дъждът идва само, когато звездите са малко глухарче.
Дъждът идва само, когато са пурпурни всичките залези.
Благодаря на Бог, че вдишвам озон и кислород на есен!
Сякаш съм в син сън на хиацинти и макове в позлата. ...

Нащърбено утро. С кисел привкус.
И започва денят с внезапни обрати.
Поглеждам нещата от нов ракурс.
Заставам пред всички душевни пирати.
И си повтарям: „Ще бъда! Ще мога!” ...

ХОРО...
Защо точно тези четири букви изписват тази дума с перо?
Х... Дали не е кръст за вяра с две силни основи?
Или скрито съкровище, което всеки българин трябва да изрови?
И не с ръцете, не с краката, ...

Нов ден, здравей!
Успах ли се?
Не почвай пак! Недей!
Изглеждаш ми познат?
Напомняш ми на бившия! ...

Сред мъгла – гъсто мляко, но синьо
плува есенен остров червен,
на мечтата – фрегата от диня,
ще премина смълчания ден.
И ще спра там, където е лято – ...

Ако съм войн,
то е на светлината,
буйна съм като реката,
понякога съм доста смахната
и много устата. ...

Морето днес е в истински фурор,
величествено... в стола на безкрая.
С диапазон вокален на тенор...
от арията му... небето се разтваря.
Притихнали са гларусите черно-бели. ...

Имам сладоледени мечти -
Във такъв се виждам прероден,
а езикът ти лети, лети,
и блажено обикаля мен...
И топя се бавно, и се стичам ...

Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситу ...

Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата? ...

Чета ви, о, отлично ви чета,
и виждам, как портрети си рисувате,
в които сте дарени със крила
и ангели в небето си целувате.
И питам се, бе имам ли проблем - ...

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЧАСТ
ЮНАКЪТ СЕ БИЕ С ЛАМЯТА
Във царството на Патаран,
чешмата бе със чучур спрян,
върху желязна запушалка, ...

Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...

по-студена от
абсолютната нула
е омразата

-Да, аз съм! Да, слушам ви... Моля? Сигурни ли сте? Добре, идвам веднага!
Димитър Чакъров затвори телефона си, пое си дълбоко въздух и издиша рязко. След което се обърна към лежащата до него гола жена и каза:
-Много съжалявам, скъпа, но ще трябва да те оставя. В завода е станала авария. Обгазили см ...

безлюбовие —
светът в окови е — о —
идвай — Божи съд

"Търпението не бе силната й страна.
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше. ...